Изложбата представя абстрактната живопис на Атанас Парушев. Произведениятa са подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността мир. Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за "Великото нищо" (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите.
Изградени от много материя - бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника така, че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали "духовни картини".
Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 - 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия.
В средата и края на 1980-те създава серия от омажи на своите първи "учители" в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.
"Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи", казва художникът.
През 1990 една от творбите си Атанас Парушев назовава "Черга". С нея бележи началото на цикъл от ритмично - геометрични композиции, които работи до 2001. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.
"Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма".
И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят СЪСТРАДАНИЕ - най-висшия морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност.
