В&В Епикризи

04 ноември - 05 декември 2021 г., Галерия "Васка Емануилова"

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Щастливи дни, "22.11.2013", 2013, маслени бои върху платно, 280х207 смОт изложбата "О, Щастливи дни", 2014

Щастливи дни, "22.11.2013", 2013, маслени бои върху платно, 280х207 смОт изложбата "О, Щастливи дни", 2014

Изложба на Венцислав Занков


През годините галерия "Васка Емануилова" съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да "актуализира" работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт - свидетелство за човека и живота.


В малкото пространство на галерия "Васка Емануилова" се срещат двама автори - Венцислав Занков и Васка Емануилова, които още на първи поглед изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него.
Изложбата представлява две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода 2011 - 2016 г., които преди това са показвани в рамките на самостоятелни изложби.


Независимо от приетото за "добър вкус", за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав Занков успява винаги да заеме ясна позиция с работите си. В случая творбите му "говорят" за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.


Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997-2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. - редовен преподавател в департамент "Изящни изкуства" към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, фондация "Психотерапия 2000". Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). От 2017 г. - доцент в департамент "Визуални изкуства" на НБУ.


Сред последните му самостоятелни изяви са: "Пред мен", галерия "Райко Алексиев", СБХ, 2020; "Последните граждани на Кале", ONE Gallery- Artium /Артиум/ на Сердика офиси - бул. "Ситняково" 48, и Нов български университет, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, 2016; "О, щастливи дни", галерия "Райко Алексиев", СБХ, София, 2014; "Последният будоар" (скулптура, кръв, видео), галерия "Райко Алексиев", СБХ, София, 2011; "Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци", галерия "Ракурси", София, 2011; "Post-романтизъм. Reloaded", БКИ - Берлин, 2011; "Възможно-Невъзможно", идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма "Култура", 2011; и др.
Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

Повече

Изложби

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK