ОООО - Сънят на Гогол

от Николай Василиевич Гогол, по /Невски проспект, Иван Фьодорович Шпонка, Женитба, Записки на лудия/

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

ОООО - Сънят на Гогол

© Сфумато

Постановка : Маргарита Младенова

Постановка : Иван Добчев

Сценография и костюми : Даниела Олег-Ляхова

Музика : Асен Аврамов

Участват : Снежина Петрова, Албена Георгиева, Мирослава Гоговска, Елена Димитрова, Христо Петков, Цветан Алексиев, Огнян Голев, Антонио Димитриевски


За постановката

Това не е просто спектакъл по текстове на Гогол, това е поредната експедиция на Сфумато в света на един автор. На хоризонта на нашето търсене се провижда фантасмагоричния гоголев силует, загърнат в прочутия си шинел, боязливо пристъпващ по всемогъщия Невски проспект – гигантската витрина на империята, където всекидневно дефилира Петербург.


Този град-призрак, налуден проект, вдъхновен от образа на небесния Йерусалим, Гогол припознава като свърталището на демоните и дяволите. Всред тях живеят човеците на Гогол – всички до един негови двойници, порождения на неговите страхове, копнежи и разочарования. И те, като своя създател, стоят пред загадката на битието – като Давид срещу Голиат, като Едип срещу Сфинкса, като охлювът срещу планината.


Бълнуват живота си на ръба между двете бездни – космоса и микрокосмоса, видимото и невидимото, съня и будността, опиянението и отчаянието. Зад трогателната сериозност, с която настояват да постигнат предназначението си, да изпълнят дълга си към феномена живот, наднича утробния страх от капаните на същия тоя живот. Женитбата като един от най-древните битийни капани, срещу който човешката мравка панически брани интимното си пространство. В балаганното, ексцентрично извечно движение на "божествения механик", следата от единичното човешко действие произвежда ефекта на светулката през юни: светва и угасва.


Но милиардите просветвания изписват в мрака, може би невнятното за нас изречение на някакъв промисъл. Геният на Гогол освобождава интуицията ни за парадоксални, фантасмагорични прозрения, по-истинни от правата логика. Като догадката, че успехът е форма на смърт, а провалът – шанс за възкресение. Как другояче можем да проумеем човека като същество, което се стреми към щастието – и бяга от него, когато го срещне?


Маргарита Младенова
Иван Добчев

Повече

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK