Карлсон, който живее на покрива

от Астрид Линдгрен

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Карлсон, който живее на покрива

© Младежки театър

Автор : Астрид Линдгрен

Сценарий И Постановка : Венцислав Асенов

Сценография И Костюми : Маноела Дойчинова

Хореография : Валери Кондратцев

Музика : Павел Васев

Участват : Герасим Георгиев, Никола Стоянов, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Николай Луканов, Елена Бърдарска, Александър Хаджиангелов, Лилия Гелева


За постановката

ЧЕТИВО ЗА РОДИТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ДРЕБОСЪЧЕТА


Преди много години един умен чичко изрекъл законите, по които се движи небето. Той се казвал Галилей и имал голяма брада. От тогава до днес всяка звезда знае своя път и нито една не се е изгубила сред безкрайното черно. Същият този чичко е сложил нашата планета Земя в Слънчевата система и после я е пуснал да се върти заедно с още седем планети около Слънцето. Ето това, последното, изобщо не е вярно. Не Слънцето е в центъра на всемира, а аз, Дребосъчето – приятно ми е! Не случайно батко ми многократно повтаря, че въртя всички около малкия си пръст.


Всяка сутрин утрото идва първо при мен заедно с топлия дъх на млякото от печката. Котаракът от съседния покрив лениво ми се плези, защото знае, че съм му отпуснал няколко часа спокойствие. (Само докато разкажа на закуска мечтите си, после ще го подгоня из квартала.) Цял един прекрасен нов ден се събужда заедно с мен в Детската стая, препълнена с играчки, желания и приключения. В тази стая, под леглото, се зараждат най-смелите подвизи, които вечер завършват в прегръдката на мама. Заслужава си да изживееш този ден, за да получиш целувка за лека нощ.


Но когато мама я няма и когато е излязла по рабата или до магазина, или са я отвлекли към мола постоянно пиещите й кафе приятелки, тогава... Тогава законите на онзи чичко Галилей се задействат с пълна сила и всичката ми почуда, заедно с цялата Детска стая започват объркано да се въртят около едно изригващо слънце, вредно за здравето. Тогава баба я стяга сърцето, но аз съм по-зле, защото пак са ме оставили сам, а от ъгъла дебне поразяващата Скука.


И точно преди да завали най-самотният дъжд и гърлото да ме стегне като при ангина, от покрива връхлита заглушаващият болката звук от бръмчаща перка. А с него в Детската стая нахлува единственият и незаменим, и само мой, Карлсон. Той е вяра и мечта, фантазия и ласка, и най-вече любов, много, много любов! Той е всичко онова, което изгубвам с излизането на мама от стаята. Ако ти ми се усмихнеш, аз ще ти разкажа за него...


Подпис: ВЕНЦИСЛАВ,
който също познава един Карлсон и сега го води при Вас, в театъра

Повече

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK