Провинциални анекдоти

от Александър Вампилов

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Провинциални анекдоти

© НАТФИЗ

Постановка: Ивайло Христов

Фотограф: София Крачанова

Сценична среда и костюми: Кристина Янева

Музикално оформление: Иван Радоев

Участват: Георги Гоцин, Драгомир Драганов, Илиан Илков, Никола Орешков, Екатерина Георгиева, Даниела Стамова, Елена Телбис, Николай Йовин, Дарий Чавдаров, Ивайло Драганов, Иван Панайотов, Юлиан Петров, София Рухова, Виктория Ангелова, Светла Рангелова, Розалия Абгарян


За постановката

Представление в две части


Първи анекдот "История с метранпаж"


Втори анекдот :Двайсет минути с ангела"


"Да можеш да чакаш, това е любов"


"Провинциални анекдоти" от Александър Вампилов събира в себе си двете едноактни пиеси "История с метранпаж" и "Двадесет минути с ангел". Авторът използва формата на анекдота, за да посочи и изобличи абсурда в света и човека. Написани през 1968г., диалозите и посланията звучат изключително актуално тук и сега.


Първият текст засяга темата за властта, като първопричина за йерархичното разделение на обществото и своеобразен акордьор на социално поведение и самосъзнание. Управителят на провинциален хотел изпада в паника, след като разбира, че един от настанилите се в хотела гости, е метранпаж, пристигнал от Москва. Ненаясно с понятието, той е вътрешно убеден, че "метранпаж" е "нещо от вестниците", свързано с държавното управление.


В свят, в който всеки настойчиво брани личния си интерес, страхът и невежеството надвиват разума и ръководят действията. Униформите са свлечени по пода, отговорностите – всячески избегнати.
В "Двадесет минути с ангел" двама пиячи събират пари за шише водка. Когато на вратата им се появява непознат, готов да им заеме стотачка, съмнението за корист се пробужда.


Тук основен мотив са парите, отново символ на власт от страна на притежателите им, средство за манипулация, съкровено богатство, едничка цел. Отвикнали да срещаме доброто, зачеркнали човеколюбие и искреност от речниците си, как бихме реагирали на протегната ръка?


Постановката е отчетлив отговор на използвания като епиграф на текста Гоголев цитат – "Кой каквото ще да казва, но такива неща се случват по света – рядко, но се случват". Остава ни единствено смехът – гръмкият, всепомитащ, притъпяващ абсурда, пречистващ... до ново начало, до истина.
Нека само почакаме!


Теодора Мартинова
Илко Ганев
ІІІ ТТМ

Повече

Програма

Легенда: предпремиера, премиера, предстоящ

Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Адрес: ул. "Стефан Караджа" № 26

  • Ср. 15.01.20

    19:30

Диви и щастливи

Диви и щастливи

Виж видеото
Замръзналото кралство 2

Замръзналото кралство 2

Виж видеото
Битката за Мидуей

Битката за Мидуей

Виж видеото
Последната Коледа

Последната Коледа

Виж видеото
Доктор Сън

Доктор Сън

Виж видеото
Семейство Адамс

Семейство Адамс

Виж видеото
Господарка на злото 2

Господарка на злото 2

Виж видеото
Жокера

Жокера

Виж видеото
Астерикс: Тайната на вълшебната отвара

Астерикс: Тайната на вълшебната отвара

Виж видеото
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK