Процесът против богомилите

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Процесът против богомилите

© Shutterstock

режисьор: Маргарита Младенова

сценография и костюми: Никола Тороманов

музика: Асен Аврамов

фотограф: Яна Лозева

в ролите: Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Христо Петков, Христо Ушев, Благовест Благоев, Илиана Коджабашева, Стефания Колева, Павлин Петрунов, Лилия Гелева, Калоян Трифонов, Неда Спасова


За постановката

Стефан Цанев: Не допускай никакво насилие над себе си!


"Процесът против богомилите" е най-съдбовната моя творба. Тя предопредели живота ми. Пишейки за еретиците, аз станах еретик. Еретик във всякаквия смисъл на тази дума. И смирено понасям произтичащите от това последици.


Писах тази трагедия през есента на 1968 година – след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия. Пражката пролет не бе контрареволюция, а идея за "комунизъм с човешко лице", но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилската ерес.


Богомилството не е разрушителна ерес, за каквато я представят. Богомилството е морален коректив на нашата тогавашна църква, станала слуга и опора на деспотичната светска власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните; богомилството е бунт срещу всякакъв вид деспотизъм, духовен и политически...


Радвам се, че 47 години по-късно, почти половин век след написването й, трагедията се възкресява в Народния театър. Надявам се, че и днес посланието ѝ ще бъде чуто, защото при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа – идеята на богомилите за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека е свръхнавременна идея.


Всяко време ражда своите богомили. Ние – поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството – ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс.


На зрителите пожелавам да се водят в живота си от девиза на богомилите: "Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич!"


Георги Марков:


В разкапаната от интриги и заговори държава на Борил богомилското движение се развива с нова мощ. То е духът, който дири обновление, духът, който протестира от позициите на фанатичен идеализъм. Влиянието на ереста е толкова силно и неудържимо, че Борил е принуден да вземе мерки и през 1211 година свиква известния Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 година осъжда богомилското движение, а водача му, поп Стефан, праща на кладата.


Подобието на двата процеса дава хубавата идея на Стефан Цанев да отстрани от пиесата си понятието "време", като разположи действието на процеса в повече от 10 века. Така в течение на процеса на сцената се явяват куп исторически лица от разни епохи и драматургическото стълкновение между тях ни демонстрира ярко стълкновенията между идеите във всички времена. Но което е още по-важно, всички реплики в пиесата са документални. Това са цитати от църковните, историческите и богомилските книги. Сигурно Стефан Цанев е хвърлил огромен труд, за да превърне историята в диалог.


... Пиесата носи плътта на Шекспирова пиеса, при която от всеки връх се открива бездънна пропаст. И всичко това потопено в страхотната мистерия на българското Средновековие.
Спомням си, че пиесата ме разтърси от дъно. Малко е да кажа, че бях във възторг от онова, което Стефан Цанев беше написал.


И не е негова грешка, че всичко това, за което се говори в пиесата му, има наистина абсолютно съвременно звучене. Дори и самата забрана да се постави пиесата му кореспондира напълно със забраните и изгарянията на богомилските книги.

Повече

Близнакът

/ Филми
Близнакът

Близнакът

Виж видеото
Playmobile: Филмът

Playmobile: Филмът

Виж видеото
Засукан свят

Засукан свят

Виж видеото
Завръщане

Завръщане

Виж видеото
Да свалиш Уолстрийт

Да свалиш Уолстрийт

Виж видеото
ТО: Част втора

ТО: Част втора

Виж видеото
Момчета за пример

Момчета за пример

Виж видеото
Бързи и яростни: Хобс и Шоу

Бързи и яростни: Хобс и Шоу

Виж видеото
Астерикс: Тайната на вълшебната отвара

Астерикс: Тайната на вълшебната отвара

Виж видеото
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lev36472706
    lev36472706
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Истината е много тъжна не само за българите, но и за целия "християнски" свят, който само няколко десетки години след смъртта на Апостолите, е обтврнал очи от Царството небесно, което им е свалил Иисус Христос, към земните си човешки неуредици. Нима ако следваш кръстния път на любов и радост към ближния, ще има страдание, несправедливост и конфликти?! Просто повече няма необходимата маса християни, а богомилите се опитват да бъдат християни, но с нехристиянска идеология и само са задълбочили нехристиянското течение в живота на човечеството. Нека помним думите на И.Хр., че Неговият народ умира поради липса на знание и когато дойде да съди живи и умрели, пита дали ще намери вяра на земята. Тука има само егоистична животинска консумация, неистова жажда за удоволствия и смърт.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK