Театър, любов моя!

от Валери Петров

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Театър 199

Театър 199

режисура: Касиел Ноа Ашер

участват: Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля, Стефка Янорова

сценография: Красимира Серафимова

музика: Емилиян Гацов - Елби

костюми: tochka/Касиел Ноа Ашер


За постановката

"Маски навсякъде, маски различни,
маски красиви за грозни сърца,
маски невидими, плътни, отлични,
които приличат досущ на лица,
маски – откакто се помним, защото
ний роби на фалша сме и той е наш крал,
и така е гласяло и латинското мото
на театъра, в който е Шекспир играл:
"Totus мundus agit histrionem",
тоест "актьорствува целият свят".
Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад…"


Валери Петров


Когато се втурнах в репетициите на "Театър, любов моя!" не предполагах, че предстои едно екстремно спускане по ледено било... хлъзгаво, опасно, неравно... право във врящо кълбо от нерви, любов, тайни, очарования, разочарования... И още стоицизъм, страхопатии, беззащитност, вяра... Абе актриси!


Можеш ли да ги разбереш? 26 години от времето на първата ни среща с Лили, Стефка и Краси, се превърнаха във въздух... Прекалено самодоволна съм била, да си въобразя, че ги познавам! Не си представях, че Жени... Актриси... с техния опит, завоювана слава, харизма, са: първо – опростителни към моите несъвършенства. Второ: че имам срещу себе си бойци – саможертвени, безсуетни, дръзки. Трето: че е възможно репетиционен процес да премине във взаимност, помощ, подкрепа, нечовешко разбиране и вглеждане в Сърцето на другия.


"Театър, любов моя!" не е представление. То е лична, съдбовна среща на четирима непознати.


Сега съм щастлива. Настъпи сияние и успокоение. Внезапно ми се доспа. А това е висше доверие – да спиш в нечие присъствие. Защото спящият артист всъщност е гол за злост и съд... Спящият артист е толкова лесно да бъде убит. Защото по челото му като сенки от облаци преминават най-съкровените му мисли. Който гледа спящия – чете мислите му. Затова е толкова страшно да спиш... Затова не спя. Стоя в коридора и гледам звездите.


Говорите ли насън? Аз крещя. Та аз знам, че живея за последен път. Ако не умра и поискам да има пролет, сезон, театър, ще е само чрез Вашата любов. Без нея ще умра. Защото да зная, че Вас ви има, значи зная, че няма смърт.


Благодаря на Галин Стоев, че го има в живота ни!


Касиел Ноа Ашер

Повече

Постановки

1917

/ Филми
1917

1917

Виж видеото
Лоши момчета завинаги

Лоши момчета завинаги

Виж видеото
Случаят "Ричард Джуъл"

Случаят "Ричард Джуъл"

Виж видеото
Шпионски бъркотии

Шпионски бъркотии

Виж видеото
Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър

Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър

Виж видеото
Джуманджи: Следващо ниво

Джуманджи: Следващо ниво

Виж видеото
Завръщане

Завръщане

Виж видеото
В кръг

В кръг

Виж видеото
Великото пътешествие

Великото пътешествие

Виж видеото
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK