Тартюф

Надниквайки в дома на заможния буржоа Оргон, виждаме сцени от живота – такива, на каквито се натъкваме до ден-днешен. Сцени, в които измамамата заслепява честнотта, откритостта е равностойна на наивност, доверието – на глупост, а послушанието – на робство. Алчността за богатство, плът и имоти е дяволската сила, която заразява минало и бъдеще.

В "Тартюф", класическата комедия на нравите, Молиер улавя духа на престореността, осмива алчния човек и похотливата жена. Сюжетът на пиесата е актуален и днес и не слиза от световните сцени.

Лъжливият морал, привидната святост, порядъчност и безкористност на Тартюф са маска, зад която дебне коварството. Примамлива се оказва опаковката, блазнеща с безупречна външност и финес. А щом случеят е такъв, лесно ще отгатнете, че едва ли не всички жени в дома на Оргон са влюбени в Тартюф.

Заможният буржоа се доверява сляпо на своя гост, допускайки го както до семейството (младата му жена Елмира, дъщеря му Мариана, възрастната му майка Пернела), така и до сърцето си. Благодарение на това, въпреки подозрителните си качества, Тартюф влиза в еротичните фантазии на жените от къщата. Прелъстява ги, шантажира ги, заплащва ги в името на своите материални и плътски цели.

Елмира – младата съпруга на Оргон, безумно влюбена в Тартюф, го изобличава като лъжец и похотливец. Оргон е на път да загуби всичко, а семейството му да заживее в нищета. Единствено Тартюф има повод да тържествува над разпадащия се свят, ако не се появяваха чудесата, случващи се в театъра, които спасяват "добрите" и наказват "лошите".