Пияните

от Иван Вирипаев

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Пияните

© Shutterstock

Режисьор: Явор Гърдев

Сценография: Никола Тороманов-Фичо

Музика: Калин Николов

Костюми: Свила Величкова

Превод: Здравка Петрова

Участват: Светлана Янчева, Василена Атанасова, Анастасия Лютова, Христина Караиванова, Весела Бабинова, Луиза Григорова - Макариев, Владимир Пенев, Герасим Георгиев - Геро, Пенко Господинов, Иван Бърнев, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Христо Пъдев, Никола Мутафов


За постановката

Повече

Програма

Легенда: предпремиера, премиера, предстоящ

Малък градски театър "Зад канала"

Адрес: бул. "Мадрид" №1

  • Вт. 10.03.20

    19:00

Милост

/ Филми
Милост

Милост

Виж видеото
Островът на фантазиите

Островът на фантазиите

Виж видеото
Малки жени

Малки жени

Виж видеото
Джентълмените

Джентълмените

Виж видеото
1917

1917

Виж видеото
Доктор Дулитъл

Доктор Дулитъл

Виж видеото
Жокера

Жокера

Виж видеото
Завръщане

Завръщане

Виж видеото
В кръг

В кръг

Виж видеото
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    Не съм професионалист в тази област, по-скоро съм пълен дилетант и като добавка не съм и страстен театрал, но тази постановка така ме „зареди”, че не мога да не опиша впечатленията си.
    Драматургичния материал, поне в частта която беше в основата на постановката, е немислимо оскъден. Достиженията и откровенията до които автора е достигнал са няколко стари, библейски истини, които са известни от хиляди години и ако има някаква оригиналност, тя е в начина на поднасяне.
    Тези истини и откровения са в две групи – духовните, че всеки от нас е част от Бога и Божиите проявления, независимо как изглеждаме в очите на околните, че всеки от нас понякога чува в себе си „шепота на Бога”, разбирай, че Божиите послания стигат до сърцата ни, че любовта към всички и всичко е Божия повеля, както и житейските открития, че всички ние лъжем ( кой повече и по на едро, кой по-малко и по житейска необходимост) са неща, в които липсата на оригиналност не би била причина, ако са ни поднесени и пречупени през някакви драматични, комични или дори просто разказвателни истории от съдбите на героите.
    В случая автора е решил, да покрие липсата на оригиналност, като ни ги поднася с думите изговорени от добре напили се хора, в продължение на 6-7 епизода, в някои от които пътищата и съдбите на героите се пресичат, а в някои си остават изолирани. Странното е, че въпросните послания на автора, които могат да се съберат в 5-6 изречения, са ни поднасяни в течение на повече от час и половина, като част от тях подбрани от автора или режисьора са определени за основни и задължителни за набиване ( думата е точна, а не пресилена) в главите на публиката и за целта се повтарят по 20-30 и повече („шепота на Бог в сърцата ни” например) пъти, при това с повишаване на силата на репликите до яростно крещене. Това се отнася и до репликите, които са съвсем банален пълнеж на разговора между отделните „пияни”, като например древното „ин вино веритас” в постановката звучащо като „Бог говори през устата на пияния” – оригинално решение, не ще и дума, но в добавка повтаряно до втръсване (набиване), като се стига до кресчендо.
    Понеже този принос на оригиналност се е сторил недостатъчен на автора и/или режисьора ( нещо с което съм напълно съгласен), постановката е допълнена с внасяне на специфичност на изразните средства, чрез широко, многократно, всъщност непрестанно използване на не медицинските наименования на човешките полови органи ( има сексистки елемент, мъжките се използват много по-често) и фекалии, защо урината е пренебрегната не мога да кажа. Друга освежаваща специфика е широкото използване на псувни, където също има някаква слабост, защото автора и/или режисьора са пренебрегнали пъстрата балканска и славянска палитра от такива, а напротив, вижда се сериозно трансатлантическо влияние, но ние си знаем, че американците са виновни за всичко.
    Освен въпросните послания и откровения, автора не е пропуснал да вмъкне и модната напоследък тема, за лошия подбор на европейските ценности, за смешните мераци за свобода и човешки права, нищо че живее в Германия и се издържа за сметка на европейските/немските абдали, а режисьора е преценил. този акцент не трябва да бъде пропуснат.
    Какво да кажем за музикалните завеси между отделните епизоди. Звуците, които изпълват залата, като че ли са по вкуса на оглушал и доста затъпял, но останал и до момента страстен любител на хеви метъл и траш музиката, като децибелите са такива, че първата и втората завеса можеха да докарат и някой друг инфаркт в публиката – следващите не бяха по-различни, но вече бяхме подготвени. Дали това трябваше да илюстрира какво става в главата на човек под въздействието на делириум тременс или нещо друго, оставям на специалистите да обяснят.
    Всъщност, стана ми жал за актьорите, които очевидно по причина за допълване на доходите си, а и да не обидят тези които са ги поканили ( че зер, ако покажеш, че подбираш участията, може да започнат да те пропускат от следващия път), се стараеха горките, клатиха се час и половина ( нали са пияни) и предполагам че се е налагало след всяко представление да взимат мерки за оправяне на гласните струни. Имаше хубав елемент, че сцената беше обурадвана като тепих, защото при това юнашко падане и търкаляне - безспорно много силни и станали напоследък много модерни изразни средства, прилагани широко в почти всички постановки.
    Защо трябваше всички и непрекъснато да се събличат не разбрах, още повече че на част от актьорите голите тела не бяха най-приятната за окото гледка, а тясна връзка с душевните преживявания, поне според мен липсваше.
    Но на война като, на война и след като са приели и участват в тази постановка, една сериозна група ( нещо като футболен отбор, барабар с резервите), при това доказали се в много други постановки като добри изпълнители, актьорите „даваха всичко от себе си”, но въпреки това, останах с впечатление, че при финалните излизания за приемане на аплодисментите на публиката ( доста скромни и като че ли с елемент на съчувствие), гледаха леко уплашено и по-скоро въпросително към залата, а не с обичайното изражение за добре свършена работа.
    И накрая, макар и може би не съвсем по темата, не мога да не засегна въпроса за малките средства отпускани от държавата за поддържане и развитие на театралното изкуство и културата въобще. Признавам, че личното ми мнение е доста консервативно и дясно и смятам, че намесата на държавата трябва да е минимално, примерно да не иска данък сгради или да плаща за електроенергията, разходите за заплати на чистачките и гардеробиерките, но след такива постановки, стигам до крайности от типа че и стотинка да се дава, ми се струва престъпно, предвид многото други необходими разходи, като за образование например.
    И нека да имат свободата да поставят каквито си искат текстове, да ги интерпретират както им се иска, но да го правят за свой страх и риск. Ако сполучат – печелят, ако загубят, загубата да си е тяхна и разбира се и на такива като мен, които са се излъгали да си купят билет.
    Другото просто не е честно, държавата, разбирай всички ние, да спонсорираме игрите на въображението на някакви хора, които пишат, поставят и ни занимават с неща, които поне според мен, ни най-малко не ни възпитават в добър вкус към културата въобще и театралното изкуство в частност, а всъщност залагат такива „стандарти” в човешките взаимоотношения, които впоследствие ни карат да се чудим, как може да случват разните ужасии в ежедневието.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK