Орфей в ада

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Музикален театър

Музикален театър

Най-известната до днес музика за канкан прозвучава за първи път в оперетата на Жак Офенбах "Орфей в ада" преди 160 години.


Канканът се е появил в Париж през 30-те години на 19-ти век. Първоначално е определян като неприличен и развратен танц и е бил табу сред висшето общество. За сметка на това, става много популярен сред по-бедните.
Първата му официална поява на музикалната сцена е на 21 октомври 1858 година на премиерата на оперетата "Орфей в ада" в парижкия театър на Жак Офенбах . С това произведение композиторът поставя началото на оперетния жанр. С името на Офенбах се свързва и най-известната и до днес музика за канкан.


Популярният танц, станал символ на Париж, след това намира своята сцена в прочутото кабаре "Мулен руж", основано през 1889 година. В него през 30-те години на миналия век играе и легендарната Фео Мустакова, по-късно станала ръководител на балета на Музикалния театър при неговото основаване през 1948 година.


В постановката на "Орфей в ада" в Музикалния театър под режисурата на Явор Радованов, хореографията е поверена на Йоанна Стоянова. Нейно решение е не само балетът, но и солистите, и хорът на Музикалния театър да танцуват заедно под звуците на крилатия канкан винаги, когато той прозвучава в оперетата.


Оригинално решение на хореографията е и така наречената "пиянска сцена" по време на "Арията на Бакхус". Там ще видим експресивния танц на доскорошната Хореографка на Адския балет, която се е напила от мъка, след като Хадес е решил да назначи на нейно място амбициозната Евридика.


На финала на оперетата "Орфей в ада" канканът зазвучава с цялата си мощ в изпълнението на всички солисти, хорът и балетът на Музикалния театър. Тогава балерините от Адския балет сменят черните маски и прозрачни кринолини с разкошните воалирани костюми за канкан. Всеки такъв костюм тежи над пет килограма. Танцът се изпълнява и със специални обувки, за да бъдат максимално удобни при многобройните махове с крака, шпагати и скокове.


Решението на хореографа Йоанна Стоянова е в танца да участват само жени. Обикновено в оперните и оперетни спектакли той се изпълнява смесено от мъже и от жени.


ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО Е НОЩЕН БАР, В КОЙТО КУПОНЪТ Е БЕЗКРАЕН


Адският балет е част от антуража на бога на подземното царство Хадес. В първо действие балерините са с класически костюми, каквито са и костюмите на останалите герои – боговете от Олимп. Те са издържани в цветовете бяло и златно.


Във второ действие, което се развива в подземното царство, балетът носи черни маски на лицата и е облечен в черни прозрачни кринолини. В решението на сценографа и режисьора на спектакъла подземното царство е един съвременен нощен бар, където купонът е безкраен, лее се шампанско и звучи канкан.


Автор на оригиналните решения на костюмите и сценографията е Ася Стоименова. Сценографията на спектакъла оживява с визуализаците и 3Д мапинга на Полина Герасимова.


В постановката на "Орфей в ада" под режисурата на Явор Радованов участват солистите, хорът, балететът и оркестърът на Музикалния театър. Диригент е Огнян Митонов.

Повече

Програма

Легенда: предпремиера, премиера, предстоящ

Държавен музикален и балетен център

Адрес: ул. "Панайот Волов" №3

  • Съб. 13.10.18

    19:00

Лесна услуга

/ Филми 0
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK