Антихрист

по Емилиян Станев

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Нов театър НДК

Нов театър НДК

Драматизация и режисура: Бойко Илиев

Актьори: Елена Петрова, Любомир Ковечав, Веселин Калановски и Ники Сотиров


За постановката

Драматизацията на "Антихрист" от Емилиян Станев си е своего рода "лудост", но бих казал "задължителна лудост". В едно време на глобализация "Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му", така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите "митарствата на душите ни", като че ли набират нова сила.


"Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда.


Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата." Бъдещето потвърди правотата на Е. Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с "непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак".


Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил , и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф. Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци.


Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа. Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност и на лъжливата религия, и да премине през много лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал.


И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, - да разкаже за себе си , да се види като малко поточе , разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил , отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря. А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето.


Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си , с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот. Такава е основната философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.


Ако ни подкрепите в това нелеко начинание ще имате възможност да популяризирате своята дейност, като присъствате във всички рекламни материали посветени на спектакъла.


Бойко Илиев - режисьор на спектакъла

Повече

Програма

Легенда: предпремиера, премиера, предстоящ

Нов театър - НДК

Адрес: пл. "България" №2

  • Съб. 17.11.18

    19:00

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK