Вкус на мед

от Шийла Дилейни

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Театър "Българска армия"

Театър "Българска армия"

Постановка: Красимир Спасов

Сценография: Красимир Вълканов

Костюми: Мария Диманова

Музикално оформление: Сашо Младенов

в ролите: Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Стойко Пеев, Владислав Виолинов, Владимир Матеев


За постановката

Още с първата си поява на сцена през 1958 година, "Вкус на мед" предизвиква истинска буря. Замислена като роман от 19-годишната Шийла Дилейни и преработена набързо за сцена, пиесата оказва дълбоко и трайно въздействие върху британската поп култура и вдъхновява артисти от класата на "Битълс". В този период, в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век – време, запечатано в историята като времето на "сърдитите млади хора", Шийла Дилейни е водена и от идеята да съживи театъра и в него да се заговори за неща, които до този момент са нямали място на сцената.


И така във "Вкус на мед" за пръв път от сцената се говори честно и открито за живота на средната класа, засягат се теми като междурасова любов, бременна тийнейджърка и се извежда на сцената герой гей. Всичко това шокира, но и възхищава публиката и донася моментално слава на авторката й. И до днес пиесата не спира да се препечатва и да се поставя. А когато през 1980г. я включват в гимназиалната програма, новите поколения млади са готови да се идентифицират с главната героиня Джо.


Сюжетът на пиесата "Вкус на мед" разказва за 18-годишната Джозефин, която живее с майка си, увлечена много повече от новия си любовник – с 10 години по-млад от нея, отколкото от живота на дъщеря си. Водена от порива да изживее романтиката на първата любов, да усети "вкуса на мед", Джо намира нежност при чернокожия моряк Джими


В сюжета на пиесата не се набляга толкова на материалните нужди, колкото на душевните травми, нанесени на младите от студено-пресметливата действителност. Писана във времената на "сърдитите млади хора", когато самата авторка е на 19 години, пиесата оставя у зрителите усещането за отмъщението на обществото спрямо младите хора и техния наивен стремеж към щастие и тяхната повишена емоционалност при възприемане на света, противоречаща на благоразумния компромис.


За първи път названието "сърдити млади хора" е употребено по повод пиесата на Джон Осбърн "Обърни се с гняв назад". Като любопитен факт можем да отбележим, че това е пиесата, с която режисьорът Красимир Спасов като младеж яростно и категорично заявява себе в самото начало на своята театрална кариера. И до днес, когато отново светът е запалил фитила на социалния протест и търси път за преодоляване на един нов вид самота и отчуждение, режисьорът Красимир Спасов се вдъхновява от гневния протест срещу съсловните прегради, лицемерието и несправедливостта.


Повече от 60 години след написването, "ВКУС НА МЕД" звучи по-актуално от всякога.


"Удивително явление е тази пиеса. Много са добрите пиеси в английската даматургия, но "Вкус на мед" заема особено място в след- военната история на британския театър. Вероятно защото заедно с Осбърновата "Обърни се с гняв назад" полага началото на едно творческо направление, което преобръща из основи възгледите и стила за това как трябва да се пишат пиеси за театъра. "Разгневените млади" и техните творби се превръщат в световно литературно явление.


Шийла Дилейни, тинейджърката от Манчестър, написва "Вкус на мед" преди да навърши 19 години. Невероятно, но факт. Направо удивителна е способността й да "разказва" окръжаващата я житейска действителност толкова достоверно, с такава яростна критичност и невротична енергия на отрицанието, че драматичното в историята й буквално свисти като запален електрожен; и същевременно с каква нежност и топлота, с какво разбиране и мъдрост се вглежда в интимния свят на своите персонажи, в техните пролеми и преживявания. И, Боже Господи, с каква любов ги приема и приютява в обятията на човечността!


Всичко е любов – това е за нас "Вкус на мед". Това е и любовта от пръв поглед, но и трудния път на любовта към ближния, това е възможността, но и способността да се научиш да обичаш.


Посвещавам този мой спектакъл на състудентите ми от актьорския клас
Цеца Манева, Илка Зафирова, Жоро Георгиев, Добри Добрев и Радослав Стоилов – те първи в българския театър изиграха "Вкус на мед" на голямата сцена на ВИТИЗ през 1966 година!"
Красимир Спасов

Повече

Програма

Легенда: предпремиера, премиера, предстоящ

Театър "Българска Армия"

Адрес: ул. "Г.С. Раковски" №98

  • Вт. 30.03.21

    19:00

Monster Hunter: Филмът

Monster Hunter: Филмът

Виж видеото
Суперинтелект

Суперинтелект

Виж видеото
Пепел върху слънцето

Пепел върху слънцето

Виж видеото
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK