Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
Театър "София"
| Превод: Снежина Русинова-Здравкова Режисьор: Стоян Радев Превод: Снежина Русинова Здравкова Сценография: Никола Тороманов Костюми: Елис Вели Композитор: Виктор Стоянов Фотограф - плакат: Павел Червенков Фотографи - спектакъл: Стефан Н. Щерев, Виктория Сиракова Видео: Стефан Н. Щерев В ролите: Ириней Константинов, Лилия Маравиля, Петя Силянова, Елеонора Иванова, Йоанна-Изабелла Върбанова, Стефан Кондров |
Как могат да се дават вечни обещания в един преходен свят - възкликва философът Дидро, който е главният герой в пиесата на Ерик-Еманюел Шмит. Ако продължим в този дух, можем да попитаме какво въобще си струва да се прави, при положение че всичко е така нетрайно.
Столетия наред човек се опитва да намери стабилна, непроменлива основа, върху която да гради живота си, постоянен център, в чиято орбита да установи неговия смисъл. Това усилие обаче често прераства в обикновен фанатизъм и нищо повече. Но спасение ли е фанатизмът? И ако не е, какво друго ни остава? Да се отдадем на униние и мъка? Не.
Можем да бъдем парадоксално смели и да прегърнем превратната съдба, да не осъждаме промените, да иронизираме успехите, да не се потискаме от провалите и да вярваме в истината на смеха и целувките. Спектакълът, който имах удоволствието да режисирам, ни окуражава в тази посока.
