Мишеловката

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Мишеловката

© Shutterstock

превод: Александър Шурбанов

режисьор-постановчик: Боян Крачолов

сценография и костюми: Ирена Дойчева

участват: Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Галя Костадинова, Иван Николов, Йордан Ръсин, Симона Здравкова


За постановката

Фантазма по единствената репетиция на Хамлет с градските трагици по пиесата на "Хамлет" на Шекспир


Нашият Хамлет е едно момче, болезнено чувствително, като оголен зъб, подхвърлено там някъде в полудялата Дания, където скита духът на баща му и търси отмъщение, където гърмят топове и се вдигат наздравици, докато чичо му се опитва да удави греха си в пирове, където майка му захвърля траурните си одежди до леглото на новия си съпруг, същата тази Дания, която вони на гнило и на смърт и в която сякаш всичко свято е погребано.


А той просто иска да бъде другаде, само да не бъде там, само да не бъде той. Хамлет е сякаш най-интуитивният, най-озарен персонаж на Шекспир, най-надскача ограниченията на текста, а същевременно му е най-невъзможно да го напусне - вероятно това е огромният му конфликт.


Но ето, че в замъка пристигат градските трагици – няколко актьори, добре познати на принца. И той им подхвърла да изиграят еднопредставление, "Убийството на Гонзаго", с леко променен текст. Вероятно той е имал една репетиция с тях, на която да им раздаде новия текст. И може би се е увлякъл в нея.


Може би, докато е репетирал с тези скитници, за момент е проблеснало нещо друго от самия него, някаква неизвестна негова черта, нещо, което може би е щял да бъде, ако не беше станало всичко това, което е, ако не беше той този, който трябва да сложи века в ред. Може би за момент е успял да избяга от проклетата Дания, само за малко, преди тя да се стовари върху него.


Точно тази репетиция е обект на нашето представление. Репетицията като специална територия, в която можеш, в която ти е позволено да пребиваваш извън времето. Като място, в което можеш да бъдеш отново цял. Като една от последните отломки на Райската градина.


И, едновременно с това – като капан, който всеки момент може да щракне зад теб.
Като мишеловка.


"Струва ми се, че няма нищо по-хубаво от усещането, че работиш в театър, в който си боец сред бойци. И колко е трудно да запазиш това усещане за дълго..."
("Репетиция, моя любов" – Анатолий Ефрос)


Боян Крачолов

Повече

Дивото зове

/ Филми
Дивото зове

Дивото зове

Виж видеото
Връзкология

Връзкология

Виж видеото
Островът на фантазиите

Островът на фантазиите

Виж видеото
Хищни птици и фантастичната еманципация на Харли Куин

Хищни птици и фантастичната еманципация на Харли Куин

Виж видеото
Малки жени

Малки жени

Виж видеото
Джоджо Заека

Джоджо Заека

Виж видеото
Лоши момчета завинаги

Лоши момчета завинаги

Виж видеото
Диви и щастливи

Диви и щастливи

Виж видеото
В кръг

В кръг

Виж видеото
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK