Лебедова песен

Актьорът на празната сцена, на която цял живот е играл, оголена от всички бутафорни декори, създаващи илюзорен уют, застава пред Страшния съд на "бездушната, черна яма". Като пред най-висша, последна инстанция, която да определи как е "изиграл спектакъла си".

Бездънната яма е погълнала, запечатала целия изтекъл живот на актьора и сега го избълва за последен преглед-равносметка. Кои са били най-значимите му роли в същия този спектакъл-живот? Като жесток, но справедлив съдия, ямата предоставя пред погледа му не само изиграните - тези, които са били, но и мечтаните - тези, които биха могли да бъдат, за да може той сам да провъзгласи присъдата си след "края на играта".

"...ще бъде Божи мрак като в театър,
угасват лампите, защото сцената ще се смени,
с гърмене кухо на кулиси, с движение на мрака
върху мрак,
и ние знаеме, че хълмовете със дървета, цялата
далечна панорама
и импозантната фасада ги навиват и изнасят..."

Т.С. Елиът