"А ние какви бяхме едно време..." - за разликата между родителите и децата им

© Associated Press

"Това поколение не е като нашето – ние какви бяхме едно време на техните години..." Като че ли всяко едно поколение изпитва естествен уклон да се сравни с по-младото от него и да го назидае. Обикновено младите са по-безотговорни, а интересите им са повърхностни. Така ли е наистина?

Във второто издание на специалния проект "Тийнейджърът вкъщи" в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA говорят родителите. Поканихме представители на няколко семейства, за да споделят какво се случва с децата им през този определен от тях като "специфичен период".

В този текст темата е за неизбежното сравнение, което всеки родител понякога прави между своето поколение и това на децата му, докато се опитва да ги разбере.

Жанета Пенева: Голямата разлика между децата ни и нас е, че те са родени с технологиите. От социалните мрежи до Netflix и Spotify живеем в свят, в който винаги сме на линия, гледаме и слушаме това, което искаме и когато искаме. Те много по-добре от нас умеят да разказват историите си в Инстаграм, карат другите да говорят за тях още докато са малки. Успяват да живеят в настоящето така, както никое друго поколение не е успявало.
По-възрастните смятат, че сегашните тийнейджъри са по-мързеливи, по-егоистични и винаги търсят лесното решение. Интересно е, че според мен те често имат по-интелигентен подход в работата, по-креативни са, много по-независими от нашето поколение, дори проявяват по-силен характер.

Може би това се дължи на факта, че в сравнение с нас те са по-спокойни за бъдещето си – нещо, което обърка живота на доста наши връстници във времена, когато не знаехме кой път бихме могли да поемем. Според мен те живеят с убеждението, че в сравнение с предишните поколения ще се реализират по-добре, ако положат усилия. В един момент социалните медии стават платформи за намиране на работа или дори стартиране на собствен бизнес. Тинейджърите в световен мащаб започват да оформят нови тенденции.

Друго, което прави впечатление, е, че сегашните тийнейджъри са много по-ангажирани със социално значимите теми, в това число и отношението към хората с различна сексуална ориентация, равенството между половете и расизма. Това може би пак се дължи на социалните мрежи и много по-достъпната информация по тези въпроси.

Според мен всяко поколение е отречено от предишното и идеята, че младите "не са като едно време", е просто класика.

Иван Паунчев: Аз смятам, че както ние някога, така и тийнейджърите днес се опитват да се изградят като личности чрез селекция от филми, книги, музика, но проблемът сега е, че продуктите, които им се предлагат, не са толкова качествени и нивото генерално е по-ниско. Намират се и много хубави неща, но според мен глобално нещата не вървят на добре.

Жюстин Томс: Не, винаги изглежда, че не вървят добре, но винаги има и едното, и другото.

Николай Неделчев: Всяко поколение счита, че нещата с качеството на изкуството и поколението след тях вървят зле. Поколението на нашите родители имаха такова мнение за нас, като че ли е естествено и ние да имаме такова мнение за нашите деца също. В наше време изобилието от информация, заглавия на книги, филми, музикални стилове и групи, това, на което можем да се надяваме като родители, е да направим селекция и препоръки, която нашите деца може да приемат, но може и да отхвърлят и така да се надяваме, че ще формираме вкус.

Жанета Пенева: В момента има страхотен подем във всички изкуства.

Жюстин Томс: Има спад в традиционните медии, но ако се загледаме например в Инстаграм, децата имат много повече достъп до изкуство сравнение с нас навремето, и то от всякакъв вид. Даже имат възможност да отделят малка сума от джобните си пари и всеки месец да спонсорират авторите, които харесват. Т.е. смятам, че интернет колкото взима, толкова и дава и не мисля, че е толкова лош, макар да има предизвикателства.

Жанета Пенева: Проблемът също е в отсяването на информацията – тийнейджърите трябва да смелят огромно количество информация и затова вниманието им не се задържа – те губят интерес на втората минута и започват да преминават през канали, снимки... Такова е времето... Аз отдавна не казвам кое е добро и кое лошо, защото големият проблем е в самия модел. Ние, възрастните, не можем да се преборим с това, което ни се предоставя в момента.

Жюстин Томс: Ние като родители, ако не сме ги научили до 12 години какво е хубава музика, не сме ги водили на театър, то след това вече ще е твърде късно, те ще са в бунта. Затова си казвам – направихме каквото можахме, сега ще гледаме какво ще се случи, ще се радваме, ще го приемаме... Ако слагаме рамки, тогава резултатът няма да е точно това, което искаме.

Иван Паунчев: Да, но за мен едно време беше много важно да разбера какво пеят в песните – превеждал съм си ги, така започнах да уча език. Сега ми се струва, че не е така. Ето сега синът ми слуша Rammstein и докато аз не го накарам да ми преведе нещо, той няма да го направи и да вникне в текста.

Марин Бодаков: Има обаче и деца, които слушат едновременно и Rammstein, и Глория. И мисля, че те са най-интересните случаи; точно с тях ние не знаем какво да правим.

Жюстин Томс: Аз мисля, че самото време им диктува да са объркани. По принцип пубертетът е време, в което си объркан.

Марин Бодаков: Всички сме малко или много объркани, защото изживяваме своята поподранила криза на средната възраст – и изведнъж тя съвпада с объркването на нашите деца. Преди 30 години нямаше да бъде така. А ние тук сме "стари" в сравнение с нашите собствени родители.

© Дневник

Иван Паунчев: Аз се чувствам много добре, защото научавам нови неща покрай тийнейджъра си. Като цяло заставам зад младото поколение, защото то е това, което ни дърпа напред, ние сме чичовци и лелички. Въпросът е да сме адекватни.

Николай Неделчев: Покрай моите деца сега разбирам много неща за себе си и като възрастен, и като юноша, който е бил на тяхната възраст. Общуването с момчетата освен всичко друго за мен е "своего рода" портал към моето себепознание.

Марин Бодаков: Промяната е радикална. Разбрах много повече за себе си, преговорих собственото си детство и юношество. Видях отдалеч своите лични опити да бъда автономен през 1986-87 година и най-важното, което установих е, че не съм длъжен да знам всичко, да се справям с всичко, че също продължавам да се уча, че нямам готови отговори - и вече съм спокоен с това. От друга страна, си давам сметка, че никога не съм говорил с голямата си дъщеря толкова, колкото през последната година. Ние непрекъснато говорим, тя иска да е по-често с мен, да излиза с мен. Разговорите ни са по същество и все по-изповедни и от моя страна, т.е. това дете не е само дете, а е и трезв приятел. А понякога дори подкрепящ приятел.

Жюстин Томс: И аз потвърждавам, че с големия ми тийнейджър сме все по-близки, много споделяме, философстваме, говорим за политика, за човешки права, за бъдещето.

И още нещо – техният устрем към експериментиране със собствените граници ми върна и на мен желанието да пробвам нови неща. Позволи ми да се видя от тази страна – че мога да експериментирам и аз още.

Жанета Пенева: Бих казала същото, но с едно уточнение – важно е ние, родителите, да не спестяваме на децата онова, което се случва с нас. В стремежа си да не ги натоварват много родители ги откъсват от себе си. Фрази като "детето не бива да разбира, да преживява" за мен са грешни. Нека да знаят, че минаваме през труден момент. Така ще ги направим свои приятели много по-успешно, отколкото ако се стремим да ги пазим. Този подход е необходим, за да са подготвени те за факта, че не винаги всичко ще е идеално и ще протича както трябва в живота им.

Можем ли да забраним на децата да пробват вредни субстанции - четете тук