Дигиталното образование в България тръгна за дни

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Дигиталното образование в България тръгна за дни

© Георги Кожухаров



Сряда, 25 март 2020г., 10 ч. Стоян е качил крака върху бюрото си с тетрадка в скута си, пред него е лаптопът, до ръката - мобилния телефон, от микрофона се лее решението на задачата по математика. За десет години в училище никога не му е било толкова добре - никакви забележки как седи, защо телефонът не е в раницата, как пише в тетрадката си. От другия края на града учителката завършва обяснението и дава задача за упражнение, като обещава бонус за правилно решение. Четири гласа се смесват с неговия. Всъщност, в празната стая, където няма кого да закачиш, решаването на задачи не е толкова зле. Е, не е като урока по китара по "Вайбър", но става, особено като се има предвид, че излизането с приятели е далечен спомен, а напускането на стаята води към компанията на изнервени родители, работещи от вкъщи.


"В нормална ситуация въвеждането на електронно образование в България щеше да струва няколко десетки милиона лева и да отнеме поне година. Сега се случи за седмица". Така вицепремиерът Томислав Дончев обобщи накратко една от малкото добри новини в България във времето на извънредно положение и страх от коронавируса COVID-19 - че макар и по неизбежност, по спешност и не по най-добрия начин, образованието у нас безвъзвратно прекрачи в дигиталната ера и вече нищо няма да е както преди.


Първите опити за дигитализиране на образованието в България идват с първите компютри в края на миналия век, но едва от 2007 г. Министерството на науката и образованието (МОН) инвестира целенасочено в оборудването на училищата с техника. Плановете на ведомството са през 2023 г. 1940 училища (от общо около 2400), 25 хил. учители (от 50 хил.), както и 220 хиляди ученици (от 700 хил.) и техните родители да са въвлечени в дигитализацията на учебния процес.




Ситуацията обаче наложи форсиране на програмата и вече трета седмица учебните занятия се провеждат онлайн. Разбира се, обучението, което се осъществява в момента заради наложената от властите социална изолация, е далеч от дигиталното, но направи първата стъпка към него - почти всички учители и ученици имат персонално електронно устройство и достъп до интернет, чрез които по един или друг начин комуникират.


Нов начин на учене и обучение


Дигитално образование, просто казано, е преподаване, учене и общуване между учители, ученици и родители с помощта на дигитални устройства. То, изглежда, дава много и на трите страни в образователния процес: на учителите - време за повече обсъждане и преподаване на новите знания, за учениците - разнообразие на възможностите да усвояват материала и достъпност по всяко време и на всяко място, за родителите - да участват активно в учебния процес, а не просто да помагат на децата си с домашните.


И докато в България все още се спори дали е допустимо учениците да използват мобилните си телефони в час, децата в много държави по света като САЩ, Финландия, Швеция, Великобритания, Австралия учат по дигитални учебници, училищната база е в облака и всички могат да използват готовите ресурси, за да ги надграждат с творчеството си.


Родителите и децата в България изглежда отдавна вече са узрели за внедряването на технологиите в учебния процес, училището и учителите все още изостават. За новаторство се смята ползването на електронно четими версии на хартиения учебник, чието безспорно предимство е, че облекчават тежестта на ученическите раници. Те обаче са далеч от дигиталните учебници, които биха могли истински да заинтригуват децата, давайки възможност за допълнителни знания и упражнения. За реформатори се смятат учителите, които позволяват и поощряват ползването на мобилни телефони с учебна цел в час.


Колко може да е трудно


Реално дигитални технологии има във всички училища в България, както и обучение по дигитална грамотност на учениците, но само 300 от тях са в облака. "Смислено внедряване на дигитални технологии в образованието обаче има при едва 2-3% от българските училища - между 50 и 100. Смислено означава, че технологиите се разбират като хоризонтална платформа, която обхваща всички училищни дейности и се внедряват с план и ясни цели", посочи пред "Дневник" Александър Ангелов, член на комисията за иновативни училища към МОН и управител на Центъра за творческо обучение. Сдружението работи за позитивна промяна в българската образователна среда чрез внедряване на персонализирани технологични решения за образователни институции и обучение на учители.


По думите на Ангелов инвестициите в училищата са основно на ниво хардуер и това, че се подменя един хардуер с друг, не означава, че се прави системна промяна или има стремеж към ясна крайна цел. "Хардуерът и дигиталните инструменти не са подкрепени с адекватна методика и развиване на уменията на учители и ученици, за да се използва максимумът на самите технологии. И със старите, и с новите компютри учениците все учат текстообработка и електронни таблици, учителите им работят по приблизително една и съща програма. Дигиталните компетентности днес не са това, което са били преди 20 години и текстообработката, електронните таблици и презентациите, извадени от контекста на живота или истинската задача, са нефункционални знания и умения", казва той.


Допълва, че технологиите се разглеждат като част от учебния процес, но те преди всичко трябва да бъдат внедрени в мениджмънта и функционирането на цялата система. Почти всичко е на хартия и хората нямат достъп до нужните им документи и информация.


В брой и суми


Справка на "Дневник" в сайта на МОН показва, че за 2019 г. над 2300 училища са получили близо 5 млн. лв. за създаване на електронни дневници и за изграждане на безжичен интернет. Общо 106 училища са се сдобили с персонални компютри с монитор, лаптопи и таблети, около 250 училища - с интерактивни дисплеи по националната програма "Информационни и комуникационни технологии в системата на предучилищното и училищното образование" 2019, чийто бюджет е 11 млн. лв.


През 2019 г. едва 38% от училищата имат стационарни компютри в кабинетите си по компютърни технологии, които са купени през последните 5 години и са годни за ползване. Останалите разполагат със стара техника, чиято подмяна е наложителна.


2020 г. изглежда по-обещаваща, след като в края на миналата година МОН получи безвъзмездна финансова помощ за дигитализация в образованието. Проектът на стойност близо 105 млн. лв. се финансира по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", съфинансирана от Европейския социален фонд, и трябва да приключи в края на 2022 г.


Общата цел на проекта е отварянето на образованието към дигиталните технологии, чрез които учителите да могат да повишат мотивацията на всеки ученик чрез насърчаване на самостоятелното обучение и самооценка. Все още МОН не разполага с данни колко училища до момента е обхванало дигиталното образование, за колко е купено оборудване, кога ще бъде готова предвидената платформа с дигиталното образователно съдържание, подготвена ли е вече облачната среда, чиито ресурси ще са на разположение на всички ученици, родители и учители, колко учители са преминали обучения. Оперативната програма е в ход едва от няколко месеца а дейностите по нея са разчетени до края на 2022 г.


Как се дигитализира училище


Според Александър Ангелов за дигитализиране на обучението в едно училище са необходими не пари и добри намерения, а стратегия, план, ясни цели, отговорности и знание.


"Ние съветваме училищата да направят екип по внедряване на дигитални технологии, да определят образователни и организационни цели и да ползват експерти и консултанти, за да изградят смислен проект. Давам за пример ЕГ "Иван Вазов" в Пловдив как с подкрепата на общината за около 18 месеца може да се постигне повсеместна дигитализация, на едно училище. Те нямат проблем с организирането на неприсъствени форми на обучение. Там дигиталните технологии във всеки учебен предмет са стандарт, а не изключение и "иновация", посочва Ангелов.


Той дава две лесни стъпки: да се премахнат компютърните кабинети и да се премине на лаптопи, така че да могат да се използват в различни класни стаи и да бъде осигурен лаптоп за всеки учител, а не стационарен компютър във всяка класна стая.


По един мотивиран учител с неговия смартфон във всяка класна стая е напълно достатъчен, за да започне дигитализацията на учебния процес, е мнението на Иван Господинов, председател на сдружение "Образование без раници", което работи за дигитализацията на българските училища и разпространява в България безплатните материали на най-голямата платформа за общообразователни предмети в света Кан Академия (Khan Academy). Сдружението също обучава учители на дигитални умения, консултира училищни директори и МОН.


"Живеем в дигитален свят. Недостатъци има само ако не успеем да приложим по адекватен за съвремието начин технологиите. Да искаме от учениците да набират текст, вместо да използват различни достъпни онлайн източници на съдържание е такъв пример. Учителите да водят видеоуроци по 5-6 часа на ден, вместо да планират учебни проекти, които се решават в сътрудничество и от разстояние, е друг пример", казва Ангелов.


Според Господинов най-големият недостатък на дигиталното образование е, че не всеки е способен да се възползва от предимствата му.


Добри новини и невидими спънки


Платформата, която беше планирана за пробно внедряване в образователната система през март 2021 г., вече се подготвя и скоро ще е достъпна за ползване, съобщиха пред "Дневник" от образователното министерство. В нея ще има освободени от авторски права снимки, видеоматериали, електронни помагала по учебни предмети, интерактивни и мултимедийни уроци, образователни приложения и игри, тестове. Всеки преподавател ще може да ги полза, както и да разработва свои и да ги качва в облака.


В първия ден от наложилото се електронно обучение МОН изпрати на всички училища указания за работа с платформата на Microsoft - Teams, в която ударно създаде профили на всички учители и ученици - което също беше предвиждано занапред във времето. Наложи се и самите учители бързо да усвоят дигитални умения, като в момента десетки организации са предоставили безплатно уебинари и обучения за тях.


"Учителите и училищата се справиха с това да "настроят" онлайн връзки и общуване с родители и ученици, но основно се репликира учебният процес от последните 30 и повече години - преподаваме уроци, но онлайн", казва Александър Ангелов. Добавя, че неприсъственото образование дава много възможности за обучение, като например учениците да бъдат включени в социални и проектни дейности, в който те реално сътрудничат и създават продукт, а процесът през който преминават, да покрива учебното съдържание, да развия знанията и уменията, които те трябва да притежават в съответната възраст.


"Много учители в момента правят компромиси със собствените си педагогически практики и за тях мигрирането към онлайн среда със съвсем различна динамика оставя чувството за неефективност и липса на контрол над обучението. Това е наистина така, защото дистанционното образование на ученици се подготвя първо на терен - в класната стая се изграждат навиците и се настройват платформите. В момента адаптацията на учителите е въпрос на професионален дълг", смята Иван Господинов.


По думите му много от учителите се лутат из всички възможности и не разполагат със списък от добри практики. "Освен това неотъпканият път към дистанционно образование позволява на някои ученици да го бойкотират по най-различни начини. Отделно, учителите в момента не разполагат с времето, нужно да разучат най-ефективните за тях инструменти. Някои от тях карат учениците да изпращат снимки на попълнени тетрадки например, вместо да се възползват от платформите, в които могат да задават самостоятелна работа и да получават автоматизирано резултатите на децата", посочва той.


Още интересни теми, свързани с дигиталното образование, може да следите в групата Образование 4.0.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Още от Специален проект

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK