БФС в ръцете на апаратчици, фалирали банкери и Батето

Номенклатурчици, банкери и вечно усмихнатият Иван Славков са част от хората, управлявали Българския футболен съюз от създаването му през 1985 г. досега. След утрешните избори, чийто резултат отдавна се знае, постът ще продължи да е във владение на Славков, "докато ми омръзне", както обича да казва така нареченото Бате.

Впрочем подопечната му организация почти винаги е имала много скандален имидж в обществото, и то заради своите ръководители.

Самите причини, поради които се стига до създаването на БФС, са два от най-големите скандали във футбола ни. Първата е, че част от ръководството на съществуващата тогава Българска федерация по футбол начело с нейния председател Димитър Николов е вкарано в затвора по дело ?3 от 1985 г. във връзка с финансови злоупотреби, като присъдите варират между 18 и 7 години. Втората - злополучният финал за Купата на България между "Левски" и ЦСКА, след който двата отбора на МВР и армията бяха разпуснати.


В началото съюзът излиза изпод шапката на БСФС и Трендафил Мартински и е поверен на проверени партийни другари. Пръв негов председател става пловдивският номенклатурчик Иван Шпатов, който обаче след две години по нареждане отгоре е пренасочен към директорското място на пазарджишкия акумулаторен завод. Времето на Шпатов се запомня главно с неуспешния опит за "нулевата реформа" - ново правило, според което не се присъждат точки при резултат 0:0. Стига се до цирковите номера, при които двата отбора си вкарват по един гол в последните 10 минути, за да вземат поне по една точка, наречена шпатовка. Националният ни отбор стига 1/8-финал на световното първенство в Мексико.

След смяната на пловдивчанина през ръководния пост във футбола ни минават Петър Сучков и партийният секретар Андон Трайков. Управлението им се запомня най-вече с фиаското на националния отбор с 0:1 срещу Шотландия, попречило на България да се класира на европейското първенство през 1988 г.

Демократичните промени на 10 ноември заварват съюза, оглавен от Славчо Тепавичаров - апаратчик от средите на спортните ръководители, съпруг на бившата гимнастичка Мария Гигова. Срещу него веднага се сформира опозиция, наречена "Инициативен комитет за радикални промени в българския футбол", начело с бившия нападател на ЦСКА Иван Колев. Когато през ноември 1990 г. вървят студентските протести срещу правителството на Андрей Луканов, Иван Колев и хората му използват ситуацията и потропват с лозунги за оставка пред сградата на "Кърниградска". Те успяват да притиснат Тепавичаров да се оттегли.

На последвалия конгрес през 1991 г. за президент на БФС е избран бившият капитан на "Славия" Димитър Ларгов. По негово време е поставено началото на уедряването на корупцията в клубния ни футбол, както и навлизане в него на група банки, които впоследствие ще фалират. Именно под техен натиск е свикан извънреден конгрес на БФС за свалянето на Ларгов.

На 6 юни 1993 г. тогавашната групировка Г-9 подкрепя чрез ЛЕКС и Георги Аврамов на изборите в БФС Валентин Михов - шеф на ЦСКА и бивш служител в "Кореком". Михов сформира изпълнителен комитет предимно от банкери - Христо Данов, Христо Александров, Георги Найденов и т.н. На 1 юни следващата година под натиска на Данов и Александров президентът си подава оставката, повод е скандалът с обещаните премии на националите за класирането им на световното първенство. Същата година националният ни отбор става четвърти на финалите в САЩ. Временно изпълняващ длъжността президент на БФС е Христо Данов. Това периодът на повсеместно влизане на банките във футбола ни - Агробизнесбанк, Елитбанк, Кристалбанк, Кредитна банка, ЧЗИБ, ПИМБ и др.

През ноември 1995 г. е свикан редовен конгрес на БФС, като преди това ФК "Славия" издига кандидатурата за президент на Иван Славков. На 21 ноември - само шест дни след като националният ни отбор се класира на Евро `96, Славков печели изборите с 80 гласа повече от Данов, като зад него застават столичните клубове и по-голямата част от провинциалните.

Управлението на Славков е съпътствано от масовото навлизане на групировките на бивши състезатели по борба в клубния футбол. Върху екипите на отборите от А и Б група са надписите на ВИС-2, СИК, "Зора инс", "Корона инс", "Литекс" и Мултигруп, а шампионатът се корумпира. Шампионски титли спечелват отборите на СИК, "Мулти", "Литекс" и групировката около "Мобилтел" и Майкъл Чорни. За всички тези отбори бе характерно, че голяма част от мачовете им минаваха в другарска атмосфера и при предизвестени резултати. Никой от тях не постигна нищо значимо в европейските клубни турнири.

Във времето на Славков БФС спечели най-много пари от участието на националния отбор на големи финали. Приходът от Евро `96 бе 2.6 милиона долара, подобна сума дойде и от класирането на България на световното първенство през 1998 г.

Срещу Иван Славков имаше само един действително сериозен опит за свалянето му. На 21 декември 1996 г. опозицията, сформирана около "Литекс" и ВИС-2, свика извънредни избори в съюза, издигайки Димитър Ларгов. Резултатът бе 295:85 гласа в полза на бившия зет на Тодор Живков. Впоследствие Славков спечели с подобни разлики и срещу Валентин Михов и Стефан Софиянски, който се подлъга да се кандидатира за президент на съюза и понесе разгромна загуба. Затова и от утрешните избори в БФС не може да се очаква нещо по-различно.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK