Изпадналият в криза български футбол напоследък бе развеселен от поредица вадене на кирливи ризи.
В събота изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов пусна отворено писмо до медиите срещу Христо Порточанов, където обясняваше колко много бургаският Берлускони навредил на футбола преди няколко години. Накрая Вуцата си посипва главата с пепел: "И аз съм виновен, че търпях толкова време."
Ако обаче габровският Ришельо не беше си правил оглушки преди няколко години, когато няколко спортни журналисти всекидневно алармираха за същите маскарлъци на Порточанов, вероятно нямаше да се стигне до сегашната ситуация. Само че Вуцов и Славков тогава предпочитаха да се борят с тежките софри на президента на "Нефтохимик", а не с нарушенията му.
В понеделник - нов компромат. Бившите съдии Петър Янински и Костадин Писков, се сещат с 4-5 годишно закъснение, че футболът ни отдавна е разяждан от корупция, и тичат да съобщят това на медиите. Не е ясно как Писков, който след въпросния мач "Нефтохимик" - "Литекс", навремето разигра един умилителен театър пред медиите и специализираните комисии на БФС, сега има наглостта въобще да се яви на пресконференция и да се връща на скандалния случай. Ясно е, че ако двамата не бяха изпаднали зад борда, а бяха останали в порочната система, за която те самите говорят, днес въобще нямаше да си отварят устата.
Всъщност целият проблем тръгва оттам, че БФС открай време не спазва собствения си правилник. Ако се бяха придържали към наредбите, футболните ръководители отдавна да са изхвърлили Порточанов от играта, при това съвсем според правилата. А неговата безнаказаност повлече след себе си ред други скандални случаи, при които и други отявлени нарушители минаваха между капките. Ако историята с хванатия с подкуп чиновник от БФС, която е публична тайна, не бе покрита старателно от Вуцов и сие, днес футболният съюз въобще нямаше да е уязвим от всеки, който реши да се разприказва. Управниците от "Кърниградска" обаче в момента си сърбат надробеното от самите тях.
Виж видео 
