Световен печат Ги Ру - папата на "Оксер"

В 60-ия си мач от европейските клубни турнири френският "Оксер" успя да елиминира "Боависта" и се класира в Шампионската лига. Безспорната заслуга за този триумф е на Ги Ру, "папата" на този отбор, отдал 40 години от живота си на "Оксер". Преди реванша с португалците Ги Ру се отдаде на размисли около работата си в клуба.

За "Оксер": Отборът ми е като оркестър. Често свирим добре, но понякога изпълненията ни са истинска какафония. Въпреки това ние сме истински герои - нямаме си в ръководството на клуба нито богати принцове, нито автомобилни производители, нито телевизионни канали. Въпреки това вече 24 сезона сме в елита.

За трансферите: Когато децата ви са ученици, те живеят при вас. След като влязат в университета, ви напускат, но вие сте горди с тях. С футболистите е същото. Затова в "Оксер" използваме ротацията на състезатели и непрекъснато обновяваме състава си. Тоест - създаваме футболисти. Един ден някакъв имбецил ми каза: "Във вашата школа произвеждате роботи", при положение че всички играчи са толкова различни.


Еволюция срещу революцията: С много повече пари някои клубове не могат да постигнат резултатите на "Оксер". Ако решим да харчим средства като "Пари Сен Жермен", "Лион" или "Марсилия", ще изглеждаме като жабата, която видяла, че подковават коня, и също вдигнала крак. Ще изгърмим! Когато почнах в "Оксер", на стадиона имаше места за 200 зрители, сега са 28 хиляди. Носех дърва, за да загреем топлата вода в съблекалните. Имаше само две игрища, сега са седем. В "Оксер" никога не е имало революция, а еволюция - само че всекидневна. Не сме като някои други клубове, които поискаха да скочат твърде високо и си останаха малки.

Конфликтът - необходимото зло: Моят метод на работа е "благ и твърд". С приближаването на всеки мач ръката ми се втвърдява. Произвеждам играчи, на които успявам да втълпя нашата ценностна система. С Ерик Кантона се занимавах всеки ден в продължение на седем години.

Рекордът: Ще бия рекорда на Кадер Фиру по най-много ръководени мачове в елита на 14 септември на мача в Сошо. Това ще бъде медалът на работата ми в "Оксер". Трябва да проверя дали книгата на рекордите "Гинес" няма да ми даде награда - например една бира или нещо такова.

3000 часа футбол: Ако някой статистик изчисли колко часа имам като треньор по футбол от 1961 г. насам, ще излезе, че за близо 2000 мача съм натрупал около 3000 часа стаж на скамейката.

Скамейката - най-доброто място: Наскоро опитах да се пенсионирам, но не се получи. Липсваше ми треньорската скамейка. Ако все пак реша да спра един ден, най-вероятно ще се насоча към спортните медии или ще напиша книга.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK