Българският олимпийски комитет (БОК) ще наеме скандален лобист в МОК за маркетинга на проекта, с който София ще кандидатства за домакинство на зимните олимпийски игри през 2014 година. В петък Иван Славков официално обяви, че Горан Такач ще се заеме с цялостната реклама на града. Той е бивш гражданин на Югославия, сега живее в Швейцария, който повече от 20 години консултира представители на градове - кандидати за домакини на олимпийски игри. Такач е син на Артур Такач - бивш член на МОК и след това съветник на предишния президент на организацията Хуан Антонио Самаранч. Той е работил по кандидатурите на Санкт Петербург, Ташкент и София за олимпийски столици.
Справка на "Дневник" в интернет показа, че името на Горан Такач и компанията му IMS Studio 6 през последните години е свързвано с няколко скандала за голям зимен спортен обект в Латвия и с раздаване на подкупи сред членове на МОК с цел привличането на гласовете им за определена кандидатура. В интервю за вестник "Независимая газета" от 2000 година професор Анатолий Исаев, бивш завеждащ отдела за връзки с МОК към Националния олимпийски комитет на Русия, разказва за съвместен бизнес между тогавашния президент Хуан Антонио Самаранч и този на руския комитет Виталий Смирнов. "На Запад говорят за това, швейцарският вестник "Тан" и френският "Екип" изказват предположения, че посредници в този бизнес са Горан Такач и френският милионер Андре Гелфи. По данни на "Тан" Виталий Смирнов присъства в икономическия регистър на кантона Во като вицепрезидент на хуманитарния фонд "Бял флаг". Също по информация на вестника съучредители на фонда се явяват Андрей Петелин и Горан Такач, с когото президентът на руския комитет се сдружи по време на подготовката на кандидатурата на Санкт Петербург за домакин на олимпиадата през 2004 година. Тогава, пише вестникът, от бюджета на кампанията в размер на 14 милиона долара 1.7 милиона долара са безследно изчезнали, а 1.5 милиона са били преведени в една от фирмите на Такач", казва Исаев в интервюто.
Подобен скандал избухна точно преди зимните игри в Солт Лейк Сити през 2002 година. Тогава представителят на Швейцария в МОК Марк Ходлер събра журналисти и заяви, че се познава лично с четирима човека, които се занимават с търговия на гласове на членове на МОК, които са повлияли на избора на Атланта, Нагано и Солт Лейк Сити за домакини на олимпийски игри съответно през 1996, 1998 и 2002 година. В корупция по думите на Ходлер, цитиран от вестник "Зеркало недели", били въвлечени от 5 до 7 процента от членовете на олимпийския комитет. Ходлер твърди, че в избора на домакини на олимпиада най-голяма роля играят подкупите. Интересен е фактът, че единственото име, което според вестника тогава се спряга като посредник в лобирането сред членове на МОК, е това на Горан Такач. По непотвърдени сведения само националният комитет на Русия е похарчил за кандидатурата на Санкт Петербург сума, еквивалентна на цената на 800 килограма злато. Руското издание припомня, че един японски вестник е предложил да бъде проверено за какво властите в Нагано са използвали 17 милиона долара, които липсват в сметките за разходите на проведената там зимна олимпиада през 1998 година. Лобиране в полза на Нагано обаче е било отречено тогава от Горан Такач.
Лобистът е работил по маркетинга на проектите ни и при предишните две кандидатури на София за домакинство на зимни олимпийски игри - за 1992 година, спечелено от Албервил, и за 1994 година, дадено на Лилехамер. Въпреки неуспешните опити Иван Славков заяви, че причината не е в работата на Горан Такач. В книгата си "Новите господари на петте кръга" Андрю Дженингс, британски журналист и специален репортер в отдел разследвания на Би Би Си, отделя много голямо внимание на мистерията около проваления избор на София за домакин на зимната олимпиада през 1994 година. Той разказва, че тогава екипът на "Адидас" е застанал твърдо зад българската кандидатура, както и самият Самаранч. Въпреки това София отпада още в първия кръг. Според професор Анвар Чаудри, президент на Световната боксова асоциация за аматьори (АИБА), причината била, че 24 часа преди гласуването Самаранч си променил мнението. Дженингс лансира версията, че норвежците са му обещали Нобелова награда за мир.
