Клубовете от Висшата лига стават играчки за богати

Някога запазена територия за работническата класа и център на внимание за обществото, английски футболни клубове с повече от стогодишна местна традиция бързо се превръщат в играчки за международното общество на богатите.

Новината, че тайландският премиер Таксин Шинаватра възнамерява да купи дял от "Ливърпул" за 100 милиона долара, е последният пример за това в колко глобален феномен се е превърнал английският футбол.

Таксин е бивш телекомуникационен магнат, който по-рано през годината прояви интерес и към купуването на "Фулъм".


Той казва, че огромната популярност на Весшата лига в Азия ще позволи на компания, образувана с други частни инвеститори да печели от използването на марката "Ливърпул". Докато търговските възможности са очевидни (много водещи клубове трескаво изграждат връзки в Китай, Япония и Югоизточна Азия) инвестицията на Таксин вероятно е също толкова свързана и със статута, породен от асоциацията. Със състояние, оценявано на 1 милиард долара до името му, какъв по-дъбър начин да похарчи част от него от този да купи дял в един от най-известните футболни клубове в света?

Роман Абрамович несъмнено смяташе, че това е добра идея, и руският милиардер инвестира стотици милиони паунди в "Челси" при извършеното от него неочаквано поглъщане миналата година. "Не искам да прахосвам парите си, но наистина става дума за забавление, а това означава трофеи", каза Абрамович тогава.

Неговата инвестиция, малка част от оценяваното му на 5 милиарда долара състояние, не успя да донесе нито една купа през първия сезон, но това е само въпрос на време и неофициално обличащият се руснак явно се наслаждава на пътуванията си до "Стамфорд бридж".

Египетският бизнесмен и собственик на "Хародс" Мохамед Ал Файед, който по принцип е скаран с английските институции, успя поне да си купи уважението на февонете на "Фулъм", след като инвестициите му от 100 милиона паунда ($177 милиона) помогнаха клубът да бъде превърнат от борещ се за оставане в трета дивизия в един от десетте най-добри във Висшата лига.

Идеята за богат благодетел, който идва, за да преобрази пропадащ клуб, остава мечта за много фенове, но отчаянието понякога замъглява реалността. Шейх Абдулрахман Ал Халифа, член на кралското семейство на Байхрейн, за кратко изглеждаше като спасителят на затъналия в дългове "Лийдс" през 2003 година, докато неговият интерес не се оказа нищо повече от мираж. Слуховете за венецуелски милиардер, който ще купи "Астън Вила", се оказаха базирани на също толкова несигурни основи, докато офертата за "Манчестър юнайтед" от руския сенатор и бизнесмен Ралиф Сафин не успя да се материализира.

"Юнайтед", футболната марка, която надминава всички останали в света и е особено силна в Азия, си остава най-желана и клубът редовно е замесен в спекулации за поглъщане. Той печели около 700 000 паунда от всеки домакински мач и е най-богатият спортен клуб в света, като се радваше на приходи от около 175 милиона паунда за миналия сезон.

Трудно е да се повярва, че когато бизнесменът Майкъл Найтън жонглираше отлично с топката на терена на "Олд Трафорд" по времето на планираното от него поглъщане през 1989 г. той се беше договорил да купи клуба само за 20 милиона паунда. В онези дни, когато излизането на фондовата борса и сделките със сателитните телевизионни права за стотици милиони паундове бяха само далечни мечти, дори и най-големите клубове по принцип бяха собственост на местни сановници и бизнесмени. Сделките бяха малко и участието в тях беше по-скоро от любов. Малко клубове печелеха и на директора по принцип се гледаше като на човек, който бърка в джоба си, за да финансира редки подобрения на стадиона и поредния трансфер.

"Ливърпул", притежаван над 50 години от фамилията Муурс, която натрупа състоянието си от местната лотарийна и търговска империя "Литълуудс", успя да върви в крак с времето, но недоволството сред акционерите нараства. Клубът спечели рекордните 18 шампионски титли, но разочарованието на привържениците от настоящата му неспособност да се състезава с "Манчестър юнайтед", "Арсенал" и "Челси" накара президента Дейвид Муурс да каже през януари, че би обмислил продажбата на част от своя 51-процентов дял. Феновете искат трофеи и напоследък не са много наясно кой дърпа конците зад завесите, но дори и най-либералните сред преданите на "Анфийлд" фенове вероятно се чудят дали тяхното спасение наистина се намира в Банкок.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK