“Сарой, Латвия!”: как се влиза в европейския футбол след 0:0 срещу Германия

В събота, 19 юни, най-щастливият човек на европейското първенство по футбол бе Александър Старковс. Никому неизвестният селекционер на националния тим на Латвия, сензационно класирал отбора на балтийската република във финалите на Евро 2004, току-що бе поднесъл поредния сюрприз във футболна Европа, след като неговият отбор игра като равен с Германия и завърши 0:0 на стадион "Беса" в Порто.

"Ама вестник "Московский комсомолец" излиза ли още? Браво, излиза, много се радвам... За тактиката какво да ви кажа, тя не е толкова важна в случая, по-важното беше, че играхме от душа и сърце", отговаря Старковс на въпроса на пратеника на московското издание, който се интересува от тактическата постройка, с която латвийският тим е успял да изглежда на футболното поле като равен с германците.

Впрочем два часа преди мача никой не предполага, че симпатичното отборче от Латвия би могло да се опре на Бундестима, воден от Руди Фьолер. На трибуните също цари неравенство, като над 10 000 германски фенове се надвикват с не повече от 1000 запалянковци, пристигнали от Рига. Дамите в сравнително малобройната група с червени знамена обаче са толкова красиви, сякаш току-що излизат от конкурса "Мис Латвия 2004", а при появата на репортерката от вестник "Приват" Айя-Калиня Лтсав цялата пресложа става на крака и козирува.


Латвия никога не е имала силен футбол до Евро 2004 освен няколкото епизодични участия на отборите от Рига в първенството на бившия СССР. В квалификациите за финалите в Португалия тимът на Старковс успява да се пребори с Полша и Унгария за второто място в групата, където победител е Швеция, и в баражите елиминира Турция с победа 1:0 в Рига и 2:2 в Истанбул. Така футболът се изравнява по популярност с останалите два национални спорта хокей на лед и баскетбол.

Точно в 16.55 ч. капитаните извеждат двата отбора на терена на стадион "Беса" в Порто. Латвийците се водят от живата легенда на местния футбол Виталис Астафеевс, който е на 33 години и играе в националния тим още откакто страната става независима през 1991 г. Това е неговият 105-и мач от общо 128 на тима на Латвия. Начело на германците е вратарят Оливер Кан, за когото преди двубоя става ясно, че има и латвийско потекло - дядо му по майчина линия е служил в германския окупационен корпус в Рига през Втората световна война, откъдето се прибира с жена латвийка, която по-късно става баба на известния футболист. Това обаче няма никакво значение, тъй като по-късно именно Кан ще спаси Германия от поражение срещу балтийците. Появата на двата отбора е посрещната с "Дойчланд, Дойчланд!" от сектора с германски запалянковци, докато опонентите скандират "Сарой, Латвия!", което в превод означава "Напред, Латвия!".

На терена хората на Старковс изиграват незабравими 90 минути, за които селекционерът по-късно ще каже, че са исторически за страната. Гледката е мечта за всеки източноевропеец, неизживял подобен триумф на футболното поле. Отлично организирани в отбрана, латвийците използват всяка възможност да щурмуват вратата на Кан. Най-опасен е нисичкият футболист с №9 Марис Верпаковскис, играч на "Динамо" (Киев), който в един момент дори излъгва цялата защита на германците, след като е поел топката от центъра, и Кан едва спасява удара му. Верпаковскис е любимец на публиката, а с двата си гола в баража срещу Турция е добил статут на национално величие. Една част от останалите в състава са легионери от непретенциозни отбори като австрийския "Адмира Вакер", белгийския "Беверен" и "Макаби Тел Авив" плюс солидно присъствие от най-силния тим на Латвия "Сконто" (Рига).

"В Латвия целият футбол е ориентиран около холдинга "Сконто". Президентът на холдинга Унтес Индриксонс оглавява и футболната федерация на Латвия, а националният селекционер Старковс е и старши треньор на "Сконто" (Рига)", обясняват пред "Дневник" Айя-Калиня Лтсав и колегата й журналист Андрис Берзинс, които са сред малцината представители на латвийските медии в Португалия.

За Латвия, която преди два месеца е била приета в Европейския съюз при разширяването му до 25 страни, представянето на националния тим на Евро 2004 е много важно от имиджова гледна точка. Пред малката страна, чието население е едва 2.3 милиона души, стои задачата да се изравни с европейските стандарти. В момента средната заплата за Латвия е 300 евро, а цените са се покачили след влизането в ЕС. Националният отбор по футбол обаче показва, че неслучайно е във футболната Европа на 16-те, както се определя европейското първенство. След нелепата загуба от силния тим на Чехия с 1:2 в първия мач сега тимът демонстрира толкова атрактивна игра, че печели непрекъснати аплодисменти. На вратата Александерс Колинко не отстъпва по класа на Оливер Кан, а в атака литовците само по чудо не отбелязват гол. Селекционерът Старковс пуска в игра и другата звезда в състава си Мариан Пахарс от английския "Саутхемптън", който е оставен на резервната скамейка заради недостатъчно добра спортна форма. В крайна сметка мачът завършва 0:0, но футболистите от балтийската страна са извикани на бис от публиката си пред нейния сектор, след като вече се прибират в тунела, докато германците напускат игрището като след погребение.

За страна, в която средната заплата на футболист е около 1500 евро на месец и само неколцина от най-добрите състезатели получават до 5000, подобен успех изглежда повече от фантастичен. Може би затова е и липсата на аплодисменти, когато "Карлсберг" връчва нарадата си за най-добър играч в мача на германеца Михаел Балак, тъй като всички в залата са на мнение, че трофеят трябва да отиде в латвийски състезател. Истинското зрелище обаче настава, когато в залата за пресконференции влиза Александър Старковс - големият герой на вечерта, който е посрещнат с аплодисменти дори от германските журналисти. За разлика от останалите латвийци, които отказват да говорят на руски, Старковс започва с думите: "Исторический мач для латвийского футбола...", и веднага печели симпатиите на всички руски журналисти, присъстващи в залата, които преди това дискутират оживено мача с колегите си от трите спортни вестника в Латвия. "Бяхме си поставили задача, че с нашите резултати ще повлияем на крайното класиране в групата", казва Старковс. Той дипломатично отбягва въпроса за съдийството, тъй като английският арбитър Майк Райли имаше основание да свири дузпа за Латвия, но не го направи. "Вижте, тук сме 17 отбора - 16 финалисти плюс отбора на съдиите. Нека да завърши първенството и тогава ще правим обобщения, добавя той. Дали имаше дузпа? Аз ще кажа - да, имаше. Колегата от Германия Руди Фьолер обаче ще каже - не, нямаше", измъква се Старковс. Лексиката му поразително напомня на тази от съветските филми за войната с реплики като "атакувахме немците по фланга".

Няма грешка, това е същият Александър Старковс, който преди две години загуби със "Сконто" (Рига) от "Левски" с 0:2 в София във втория предварителен кръг от квалификациите за Шампионската лига. Сега се държи като специалист от Западна Европа, който знае как да се хареса на медиите и да направи впечатление. "Той ще бъде следващият треньор на "Спартак" (Москва) на мястото на Невио Скала", обясняват руските журналисти, които гледат завистливо към колегите си от Рига заради факта, че Латвия остана в играта преди последния си мач с Холандия, докато Русия загуби шансовете си за класиране напред още след първите си два мача.

Латвия0:0Германия

Жълти картони: Астафиевс, Исаковс/Фридрих, Хаман, Фрингс

Стадион "Беса", Порто, 30 000 зрители

Съдия: Райли (Англия)

МАЧЪТ В ЦИФРИ

5/3Удари/точни22/9

0Удари в гредата0

319/198Пасове/точни564/462

4Корнери7

25Нарушения20

1Засади3

35Владеене на топката %65

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK