Равенство в Загреб по балкански

“…И на знамето ни с цвета, Хърватия е първа в света!” Гласът на прегракналия вокалист на загребската рок група “Барули” кънти над стадион “Максимир” в Загреб, където 30 000 “навиячи” загряват за мача Хърватия - България.

Съботният следобед в Загреб е минал под знака на футболната среща. Централният площад на града вече е опразнен от окупиралите го само допреди час тълпи хърватски и български запалянковци, полицията отчита само едно сбиване между агитките, двата отбора и всички останали вече са на стадиона, а публиката е заела и последните места на трибуните.

Мачът с главно М за региона, който ще започне след малко, не е просто обикновена футболна среща. За Хърватия националният отбор по футбол е елемент, вече влязъл в елита на Европа за разлика от страната, чието приемане в ЕС все още зависи от докладите на Карла дел Понте относно предаването на съда в Хага на военнопрестъпниците от гражданската война в бивша Югославия. Дори и срещата между премиера Иво Санадер и Гюнтер Ферхойген не обнадеждава толкова средния жител на Загреб, колкото перспективата футболистите да спечелят мача. За България футболът също е едно от малкото средства, чрез които страната би могла да излезе от периферията и да премери сили с големите на световното първенство по футбол през 2006 г. в Германия. Очертава се истинско балканско дерби, въпреки че хърватите не искат и да чуят за евентуалната си принадлежност към този регион.


Спорът е за първите две места в квалификационната група за световното, в която са още Швеция, Унгария, Исландия и Малта, като заелият първо място се класира директно, докато вторият играе допълнителен мач за място на Мондиал 2006. Хърватите са редовни участници на големите футболни финали от 1996 г. насам, а футболът на практика е едно от лицата на страната пред света. В Хърватия този спорт вече се е оформил като отделен индустриален сектор, а само от трансфери на футболисти годишният приход е средно около 15 милиона евро. В България този вид постъпления са доста по-скромни, в някои години клонящи към нулата, футболът е по-зле развит и по-скромен, а като спортна база разликата е огромна - в Загреб и най-западналата махала разполага с добре поддържано затревено футболно игрище, където се играе дори и нощем на осветление.

Малко след 20 часа вечерта гологлавият италиански арбитър Пиерлуиджи Колина извежда двата отбора на терена на “Максимир”. Българският селекционер Христо Стоичков крачи уверено по пистата и потрива доволно ръце, сякаш хърватите са му вързани в кърпа. Удря по врата един от резервните състезатели, поздравява свойски четвъртия арбитър, измърморва нещо към снимащия го фотограф и застава мирно в треньорското каре в очакване на химна. “Мила родино” е посрещнат с оглушително дюдюкане от хърватите, чийто национализъм определено не кореспондира с космополитичните идеи на футболната игра. Следва изпълнението на хърватския “Хубава е нашата родина”, малко реклами на бирата “Ожуйско пиво” и българите започват играта. Най-малкият на терена Валери Божинов бие център, прекръства се и се втурва към вратата на съперника.

Стоичков вече е поднесъл първата изненада към съперника, като включва в стартовия състав двама младежи от “Славия” - дебютантът Благой Георгиев и Чавдар Янков. На игрището е и Георги Марков, по прякор Универсалното ренде “Вьорнер”, чийто отрицателен специалитет е бързо изработване на дузпа и червен картон. Ясно е, че с този рисков състав Стоичков или ще се провали напълно, или ще стигне до успех. За място като “Максимир” за успех за гостуващия тим се счита равният мач, тъй като никой все още не е стигал на този стадион до победа над Хърватия.

Мачът започва зле за Стоичков и компания и за първия половин час резултатът вече е 2:0 за хърватите. Голмайстор е Дарио Сърна от украинския “Шахтьор” (Донецк) - същият, който преди две години вкара и трите гола за младежкия тим на Хърватия при победата в София. Първото попадение е от фаул вдясно от българската врата, при който Сърна успява от много малък ъгъл да изненада не особено убедителния Димитър Иванков, а второто - от дузпа, отсъдена естествено след излишно нарушение на Марков срещу Бабич. Равносметката за първите 30 минути включва още две греди след удари на Нико Кранчар и Стилян Петров, още две голови положения за хърватите и доста слаба игра на българския състав. Хърватската публика е въодушевена до крайност, а секторите на “Максимир” се надпяват с “У бой, у бой - за народ свой!”, което се оказва мотив от популярна хърватска опера. Всичко вещае разгром като онзи срещу Швеция на европейското в Лисабон с 0:5. Стоичков обаче успява да мобилизира състава с крясъци и неволно ръкомахане и в последните две минути на полувремето стадионът изтръпва, след като първо удар на Мартин Петров е избит от Роберт Ковач от голлинията, а след това гол на Димитър Бербатов е отменен заради засада, маркирана от тъчрефера Клаудио Пулизи. Това, че няма засада, се вижда не само по телевизията, но и от трибуната с български запалянковци, които скандират “Мафия, мафия!” към съдийската бригада от Италия.

На почивката в журналистическата ложа се води дискусия по темата дали сме толкова слаби, или просто няма късмет. Един от българските пратеници току-що е получил шеговит SMS с текст “1:0 Иванков, 2:0 Марков”, което недвусмислено сочи проблемите в защита и с вратарския пост.

Началото на второто полувреме показва, че хърватите ще се стремят да запазят аванса си от два гола. Дадо Пършо, един от голмайсторите в Шампионската лига през последния сезон, е съвсем изолиран в нападение, а повечето футболисти на хърватския тим са се групирали пред вратата на Томислав Бутина в опазването на преднината от два гола. Българският тим атакува непрекъснато, но мачът изглежда като кротнал се на 2:0, след като положенията на Бербатов, Янков, Георгиев и влезлия като резерва Христо Янев не намират реализация. Отсъжданията на Колина също не са в полза на България. Публиката, която вече пристъпва всякакви граници на уважение към противника с “Бугари - цигани!”, също предвкусва победата, когато едно щастливо събитие помага за обрата в мача. Най-добрият защитник в състава на хърватите Роберт Ковач е сменен принудително и докато отбраната се прегрупира, българският щурмовак Мартин Петров успява да пробие в наказателното поле след пас на Манчев и намалява разликата - 2:1.

По-късно хърватският селекционер Златко Кранчар ще изтъкне като една от причините за изгубените две точки именно неспособността на защитата да се пригоди към новата схема след смяната на Ковач и ще стовари вината върху Юрица Вранеш. Паниката в хърватския състав завладява всички, а защитата все повече се пропуква под атаките на българите. И в последната минута се случва щастливата развръзка - Манчев увенчава доброто си представяне в мача с великолепен пас, след който Бербатов с глава насочва топката във вратата за 2:2.

В крайна сметка мачът завършва при този резултат. Хърватите са недоволни от изпуснатите две точки, но все пак поздравяват отбора си. Българският състав изтичва пред сектора с привържениците си, където е изпънат огромен петметров постер с лика на Христо Стоичков, и играчите приветстват сънародниците си от цяла Европа, дошли да им окажат подкрепа в Загреб. По радиоуредбата на стадиона вече не звучи “Хърватия е първа в света!”, а дикторът аплодира и двата отбора за отличното балканско дерби, едно от най-стойностните в региона за последното десетилетие.

- - - - - - -

Хърватия - България 2:2

Голмайстори: Дарио Сърна 15, 32-д. / Мартин Петров 78, Димитър Бербатов 86

Жълти картони: Дарио Сърна, Роберт Ковач, Марко Бабич (Хърватия), Радостин Кишишев, Христо Янев, Мартин Петров (България)

Съдия: Пиерлуиджи Колина, стадион "Максимир", 30 000 зрители

Състави:

Хърватия: Томислав Бутина, Дарио Сърна, Йосип Шимунич, Роберт Ковач (Ивица Банович 76), Марио Токич, Юрица Вранеш, Марко Бабич, Дадо Пръшо, Нико Ковач, Иван Класнич (Йерко Леко 53), Нико Кранчар (Бошко Балабан 69)

България: Димитър Иванков, Радостин Кишишев (Христо Янев 54), Ивайло Петков, Георги Марков, Чавдар Янков, Димитър Бербатов, Благой Георгиев (Иван Пасков 90), Мартин Петров, Илиян Стоянов, Валери Божинов (Владимир Манчев 54), Стилян Петров

Треньорите след мача

Христо Стоичков (България): "Доволен съм от това, което показаха моите футболисти, и фактът, че стигнахме до този резултат, показва, че отборът има бъдеще. Такъв резултат трудно ще постигнат доста други отбори. Ако съм учител, ще пиша 10 на всички мои играчи, макар че някои не играха както трябва. Получихме малко изненадващо първия гол, а след това дойде и дузпата, но ние не се предадохме. Благодаря на Колина за голямото съдийство, той дълго време ще остане номер едно."

Златко Кранчар (Хърватия): "След като си водил 2:0 и се стигне до 2:2, не може да си доволен. Но играхме срещу добър противник, компактен отбор с много добри индивидуалности. Нашият тим изигра две различни полувремена. Последните 8-10 минути на първата част българите показаха, че няма да се предадат. От българите ми харесаха Мартин Петров и Бербатов, но това не ме изненада, а също така и Стилян Петров."

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK