Клубовете обръщат гръб на борсата

"Тотнъм" не е бил пръв много често от началото на 80-те години насам, когато печелеше трофеи и проправяше пътя за футболните клубове да листват акциите си на Лондонската фондова борса. Това беше новаторска идея за времето си и прочутият халф на отбора Оси Ардилес, световен шампион с Аржентина, дори нахлупи бомбе, за да рекламира далновидното пускане на акции на клуба от Северен Лондон, които бяха разграбени от верни привърженици.

Редица други клубове последваха примера, най-значимият от които "Манчестър юнайтед", но също и "Астън Вила", "Челси", "Съндърланд", "Нюкасъл", "Саутхемптън", "Лийдс", "Селтик" и дори втородивизионни клубове като "Милуол".

Футболният и финансовият ландшафт обаче се промениха до неузнавамост през последните 25 години и дълго след мини бума на футболните акции много клубове сега обръщат гръб на листването на фондовата борса. "Много от тези емисии на ценни книжа се случиха по време на бума, когато медийните права и телевизионните договори чупеха рекорди, но не мисля, че на футболните клубове им е лесно на фондовата борса", казва Дейвид Глен, партньор в "Прайсуотърсхаус Купърс". Една от основните причини дадена компания да се листва на борсата е възможността да набере капитал, за да развие бизнеса с перспективата нарастването на капитала или дивидентите да привлекат инвеститори, но има малко търсене на акциите на изпаднали в криза клубове. "В краткосрочен до средносрочен план или дори в дългосрочен няма да получите нарастване на капитала или дивиденти от един футболен клуба, казва Глен. Не мисля, че има огромна опашка от хора, чакащи да инвестират парите си."


Изпитващият сериозни проблеми "Уест Бромич Албиън" от Висшата лига стана последният, който избяга от пазара, след като клубът от Мидландс съобщи в понеделник, че напуска Алтернативния инвестиционен пазар (AIM), за да стане частна компания. "Уест Бромич" последва "Абърдийн", "Болтън" ("Бърндън лейжър") и "Съндърланд" като редица други в делистването, след като клубовете усетиха последствията на разочароващите финансови резултати, довели до спад в цените на акциите и лишили сектора от блясък. Проблемите не се ограничават до листваните британски клубове, като "Лацио" от италианската серия А потъна в дълбока финансова криза, която го принуди да продаде най-добрите си играчи, а "Борусия" (Дортмунд) от Бундеслигата отчете рекордни дългове през сезона 2003/2004. Формирането на Шампионската лига и на английската Висша лига в началото на 90-те години се отрази негативно на тези клубове, които изпаднаха от елитните групи и загубиха достъп до лъвския пай от телевизионните пари, наливани в спорта.

Има още редица причини за слабото финансово представяне на британските клубове, като се започне от експлодиралите заплати на играчите и се стигне до колапса на сателитния канал ITV Digital, но те нямат полза от листване.

Дори "Тотнъм", въпреки че остава на борсата, премина от пълно листване към пазара AIM въпреки твърденията на Хауърд Шор, директор в клуба, че този ход ще доведе до загуба на статута в Ситито и по-малка ликвидност в акциите. Финансовият директор Матю Колекът обясни причините за промяната през октомври, когато окончателните резултати на клуба бяха публикувани за финансовата година до края на юни 2004 г. "След като прегледа базата от акционери, ликвидността на акциите на компанията и относителния размер на компанията, бордът прие становището, че няма съществени ползи от запазването на пълно листване. Клубът печели от по-малките административни разходи и по-голямата гъвкавост в правилата на AIM, а акционерите печелят от полезните последствия за облагането на доходите им в резултат на листването на AIM."

Глен, който е автор на "Финансов преглед на шотландския футбол", който ще бъде публикуван от "Прайсуотърхаус Купърс" по-късно през 2004 година, се съгласи и казва, че в случая на "Абърдийн" именно "административните пречки и разходите по листването" са довели до делистването. В някои случаи даден клуб може да стане частна собственост след поглъщане от богата личност, както се случи на "Челси" ("Челси вилидж"), когато руският милиардер Роман Абрамович пристигна, за да разреши с един замах проблемите с дълговете на лондонския клуб. Дори най-богатият футболен клуб в света "Манчестър юнайтед" може отново да стане частна компания ако бъде погълнат, от което идват и притесненията на феновете, които са обезпокоени, че делът, който американският магнат Малкълм Глейзър закупи, може да доведе до оферта за целия клуб. Глейзър притежава 28.11 процента, но е зависим от препоръка на "Юнайтед" за оферта, защото шансовете му да вземе 90 процента от акциите, необходими за частното овладяване на клуба, бяха намалени миналия месец, когато двамата основни акционери отказаха цена от 300 пенса на акция за дела си.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK