Да продаваш телевизионно предаване

Ханс-Лудвиг Грюшов не знаеше нищо за турнира по футбол в зала в Хале. Когато през януари 2004 г. вторият състав на футболния клуб "Хале" играе срещу чешкия втородивизионен "Пардубице" за купата на "Техем", председателят на спортната фондация "Дойче шпортхилмфе" се занимава с по-важни неща. "С турнира през 2004 г. имах общо, колкото крава с каране на кънки", каза Грушов пред в. "Тагесшпигел" в понеделник. Това, че трябва изобщо да се произнася по тази игра, се обяснява с оживените дебати за морала на спортната журналистика.

В момента все по-остро напира въпросът колко тясно са работили телевизиите, от една страна, и организаторите на спортни мероприятия и съюзите, от друга. При какви рамкови условия мениджърите и играчите се опитват да пласират в телевизията спортни събития?

Като председател на управителния съвет на "Техем", компания за отоплителна техника, Грюшов е отговорен за един договор за сътрудничество от 1997 г., сключен със спортния репортер Вилфрид Морен. Уволненият междувременно директор на спорта в "Мителдойчер рундфунк" (МДР, радио и тв на Централна Германия, част от мрежата на публичноправната АРД - бел. ред.) сега стои в ареста по подозрение в корупция. "Журналистът е получил общо 100 000 евро за предаванията си", посочва говорителят на "Техем" Щефан Туц. Договорът с Морен е разтрогнат, а Грюшов отдавна вече не работи за компанията. Самият Грюшов твърди, че договорът с журналиста бил юридически перфектен.


Пикантният момент е, че незначителният финал в Хале е бил предаван от МДР. Позовавайки се на източници от следствието във Франкфурт на Майн, "Шпигел" съобщава, че става дума за един вид насрещна услуга за "Техем", основният спонсор на турнира. "Нямахме никакво влияние върху предаванията", отбелязва говорителят на компанията Луц и препраща към организатора, агенцията "Топспорт" в Квайс. Франк Мапес, управител на "Топспорт", обяснява, че са запитали по официалния ред МДР и останалите медии дали искат да предават турнира. След това обаче от МДР настояли следващия път да се погрижат на финала да играят по-качествени отбори. Те ми казаха, че повече не искат игри на "ва банк" с втори състави, подчертава Мапес.

Това изказване хвърля светлина върху променените реалности в бизнеса със спортните права. Ако действително се е случило така, телевизиите, спонсорите и организаторите явно работят толкова близо един с друг, че границите помежду им се размиват и се създава фатална общност на интереси, в която журналистическите принципи имат толкова малка роля, колкото и спортните ценности. Примерът от Хале осветлява също и футбола, но мащабните промени засягат предимно по-маловажните спортове и събития. Ако по-рано телевизиите плащаха за правата за предаване на срещите, вече федерациите или организаторите дават пари, за да влязат в новините, а понякога включват в преговорите и агенции.

В Хесен се е стигнало до криминални крайности. Уволненият спортен шеф на Хесенското радио и телевизия (също част от АРД) Юрген Емих е карал спортисти и организатори да сключват договори с маркетинговата агенция на съпругата си и с тази на приятеля си Харалд Фрам, ако искат да бъдат показвани по телевизията. Фрам е бивш президент на Съюза по спортни танци и сега е в предварителния арест заради аферата. Съюзът многократно е плащал на телевизии за предаването на събития. Говорителят на съюза Фалко Ритер казва, че това било обичайно при спортове, които не се издържат сами. Този вторник президиумът трябваше да разгледа случая. Ритер нито потвърди, нито отрече дали мероприятия на съюза са преминавали и през агенцията на Афрам и така са влезли в АРД.

При състезанието по триатлон "Айрънмен" във Франкфурт организаторът е платил на Хесенското радио и телевизия 80 000 евро като добавка за разходите по продукцията, твърди в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". В самата медия постъпили обаче само 33 000 евро.

Поемането на разходите е обичайна практика още от 90-те години. Като първа лига на олимпийски спорт Бундеслигата по тенис на маса сама си купуваше телевизионното време. През 1997 г. тя плаща на спортния канал DSF 600 000 марки, а в замяна получава 12 предавания на живо. "В рамките на тях можехме да пускаме реклами и с това бяхме атрактивна платформа за спонсорите ни", информира Райнер Иле, който е подготвял договора за лигата. От продаденото рекламно време лигата си върнала 600-те хиляди марки.

Клубът по тенис на маса в Охзенхаузен, чийто президент е Иле, за един сезон в края на 90-те е имал дори 22 часа телевизионно време в страната и в чужбина, тъй като "Юроспорт" е предавал и Шампионската лига по тенис на маса. Сътрудничеството между спортния канал и лигата обаче вече е история. "Де Ес Еф вече ни предлага само неатрактивни оферти", изтъква Иле. През миналия сезон клубът в Охзенхаузен е имал само 3-4 часа телевизионно присъствие. "До успех стига вероятно само този, който работи несериозно. Може би ние сме твърде мили в тениса на маса", заключава Иле.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK