България ще спира "черното тото" със законодателни промени

БФС е сигнализирал на прокуратурата за пет съмнителни мача

България ще търси начин да се справи с "черното тото" във футбола с промени и допълнения към Наказателния кодекс. Този извод обедини отговорните лица, свързани по някакъв начин с темата на разширено заседание на Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с представители на БФС, министерството на спорта, прокуратурата и ГДБОП.


Председателят на комисията Огнян Стоичков даде срок до 17 декември на всяка една от институциите да даде в писмен вид предложения за справяне с проблема. "Проблемът е, че досега никой от компетентните органи в продължение на няколко години не се е самосезирал на базата на подобна информация", каза той.


Според него е дошло време да се вземат мерки, за да се махне "черното петно" от името на България. Темата стана актуална след посещението на президента на УЕФА Мишел Платини, който призна, че се разследват осем съмнителни мача от първенството.




Присъстващите на заседанието се обединиха около тезата, че сегашното законодателство по никакъв начин не описва, нито обхваща проблемите с "черното тото". Самият термин беше разгледан в два аспекта - манипулирането на резултати от футболни срещи и развиване на нерегламентирана дейност за организиране на залози.


Президентът на БФС Борислав Михайлов обясни, че съюзът няма правомощията да наказва, макар в дисциплинарния правилник да са описани наказания за манипулиране на резултати. Самото уговаряне на мачове обаче не е описано в НПК и не се води за престъпление, каза зам. главният прокурор Бойко Найденов.


Председателят на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев даде да се разбере, че и Законът за хазарта е остарял, като посочи, че последната поправка в него е правена преди повече от десет години.


Депутатът Емил Димитров предложи законът да задължи букмейкърите да се регистрират и те да започнат да плащат на България. Според данните на ГДБОП държавата губи около150 млн. лева годишно от данъци.


"В основата на всичко са парите. Затова нека част от залозите да отива за футболните клубове. Така те ще имат стимул да играят честно. Ако играят честно, ще взимат пари, макар и по-малко, но редовно. Ако уреждат мачове, ще излизат от тиражите и няма да получават пари", каза Димитров.


Няколко пъти се чу идеята за мониторинг на залаганията чрез достъп до IP адресите на букмейкърите, за да се упражнява контрол и да има по-лесен достъп до информация при разследвания.
От ГДБОП отказаха да разкрият кои са осемте мача със съмнения за уговорки, за които признаха Платини и Михайлов преди дни.


Стоичков настоя за оповестяването на разследваните отбори, тъй като, щом в закона липсва точка, по която евентуалните им действия могат да бъдат описани като престъпни, значи няма проблем. "ГДБОП са разпитвали хора от клубовете, а самите хора знаят, че са разпитвани. Тогава какъв е проблемът", каза председателят на комисията.


Представителите на ГДБОП обещаха до две седмици да има яснота около разследването и да се обявят клубовете. "Все пак се съобразявам с искането на главната дирекция и ще изчакаме 14 дни да разберем кои са отборите. След две седмици пак ще ги попитам", каза Стоичков.


Председателят на комисията по феърплей към БФС ген. Васил Василев разкри пет двубоя, за които е изпратена информация до Софийската окръжна прокуратура: "Велбъжд" - "Рилски спортист", "Локомотив" (Пд) - "Вихрен", "Ботев" (Пд) - "Беласица", "Спартак" (Пл) - "Белите орли" и "Пирин" - "Ботев" (Пд).

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK