Министърът на спорта ще решава за "износа на шампиони"

Промяната в правилниците може да се окаже неработеща и незаконна

Спортният министър Свилен Нейков наскоро отличи редица високоразредни спортисти от близкото минало, сред които Серафим Бързаков (на преден план) и роденият в Армения Армен Назарян (вляво)

© МФВС

Спортният министър Свилен Нейков наскоро отличи редица високоразредни спортисти от близкото минало, сред които Серафим Бързаков (на преден план) и роденият в Армения Армен Назарян (вляво)



Ако българската тенисистка Сесил Каратанчева сега си уреждаше преминаването под флага на Казахстан, трябваше да пита министъра на спорта Свилен Нейков.


Два дни преди Нова година правителството промени правилника за прилагане на Закона за спорта, според който "прехвърляне или преотстъпване на състезателни права на друга държава на състезатели със статут на високоразредни спортисти се извършва след предварително писмено съгласие на министъра".


Високоразреден спортист е медалист или призьор от олимпийски игри, от световно или европейско първенство, а наредбата все още не е обнародвана в Държавен вестник. Въпреки че Каратанчева не е такава, тя също можеше да попадне под новите разпоредби.




Целта на министъра е "да се спре безконтролният износ на шампиони от България". Мотивът е, че трябва да има възвращаемост на средства, както и да бъдат защитени националните интереси, тъй като "в този елитен спортист държавата е инвестирала пари, треньорски труд и база". Това се отнася само за спортисти, които искат да се състезават за друга страна, а не за трансфери на състезатели от български клуб в чуждестранен, които са обект на трудовоправни взаимоотношения.


Въпросът е доколко държавният орган може да се явява регулатор на свободата на труд и икономическите взаимоотношения между национални федерации. Какви са критериите, според които министърът ще казва "да" или "не" и няма ли да се създадат предпоставки за съдебни дела? Също така как точно подписът на министъра може да гарантира възвращаемост на средствата, вложени в продукта "високоразреден спортист"?


Потокът тече


В понеделник министерството е изискало от федерациите справка за това колко състезатели са преминали под чужд флаг от олимпиадата в Атина през 2004 г., както и пълната документация по трансферите - колко пари са получени и за какво са изразходвани. Срокът е до 21 януари.


Досега отделните федерации сами договаряха състезателните права на свои елитни спортисти с други държави. "Вземаха се комисиони под масата и хоп, на следващото голямо състезание българинът вече ти е съперник", казва Нейков.


Федерацията по вдигане на тежести е не само шампион по най-много състезатели, уличени в употреба на допинг, а и с най-голям износ на щангисти в други държави. В началото на 2000 г. се изнасяха направо цели отбори. "Неблагонадеждни" щангисти бяха изпращани да вдигат за Катар срещу солидни финансови постъпления в касата на българската централа.


Тези средства трябваше да гарантират развитието на националния отбор и бъдещето на клубовете в страната. Средствата обаче изчезваха безследно, а представителният тим остана в силно редуциран състав. В резултат на последвалото световно първенство в Анталия катарците спечелиха два златни медала, а българите една титла и бронз.


Олимпийският шампион от Сеул Янко Русев, който сега е треньор на щангистите на Азербайджан, заведе там националките Румяна Петкова и Силвия Ангелова и преговаря за Пламена Любенова. В Баку тренират наказаните за допинг Величко Чолаков и Иван Стоицов.


Президентът на БФВТ Коджабашев заяви за "Дневник", че няма нищо против министърът да контролира движението на състезателите. Той обясни, че не може да даде справка за това колко български щангисти вдигат за друга държава, тъй като живее в Бургас, и за да предостави тази информация, трябва да си насрочи пътуване до София. В момента този спорт реално няма централно управление, тъй като две алтернативни федерации водят дела за легитимност.


За Азербайджан се състезават и четирима гребци начело с двукратния световен шампион Александър Александров. В замяна българската федерация не е получила нищо, дори и обещания лагер в супермодерен център, тъй като международната федерация по гребане разрешава всеки да отиде да гребе където си иска. Затова много гърци, сърби и хървати се състезават за други държави. "Ако ги бяхме спрели по някакъв начин, те щяха да се откажат от спорта. Какъв е смисълът?", обяснява  президентът на Българската федерация по гребане Светла Оцетова.


Под чужд паспорт


Европейският съюз е признал правото на спортните федерации за автономно регулиране на чисто спортните аспекти. Затова министерството на спорта дори и да си създаде правило, българските федерации не са длъжни да го спазват, когато се касае до тези спортни аспекти, какъвто в случая се явява преминаването на спортистите да се състезават за друга страна. Основна предпоставка за смяната на регистрацията на даден спортист е чуждият паспорт.


"Това означава, че в момента, в който се придобие чуждо гражданство, Законът за спорта на България няма да има никаква сила върху действията на състезателя, каза за "Дневник" Георги Градев, специалист по международно спортно право.


Ще действат само правилата на съответната международна асоциация, защото самият регламент за картотекирането на спортисти за чужди спортни асоциации се съдържа в международните правила на съответната международна организация, която регулира даден вид спорт. Така например ФИФА регулира футбола в световен мащаб и има цял анекс в устава си, в който е описано как и при какви условия един футболист от дадена национална асоциация може да премине в друга. По същия път се върви във волейбола, вдигане на тежести, бокс, борба."


Според правилата на международната федерация по вдигане на тежести например единственото условие щангист да вдига за друга държава е да има договор между двете национални федерации. В тениса всеки състезател може да играе за друга страна в момента, в който покаже чуждия паспорт. За участие в национални отбори за "Фед къп", купа "Дейвис" и "Хопман къп" ITF казва: състезателят не трябва да е играл в тези турнири през последните три години. Каратанчева отговори на това изискване, тъй като по това време изтърпяваше двегодишно наказание заради употреба на забранени вещества.


От друга страна, според правилото "Босман"  взаимоотношенията на клубове, спортисти и национални федерации в индивидуалните спортове са трудови и като такива те се защитават поне в рамките на ЕС от клаузата за освободено движение на хора и труд.


"Ако министерството въведе някакво ограничение, това би противоречало на чл. 48 от конституцията, в което се казва, че гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право", допълни Градев. От министерството обясниха, че с "въведената промяна не се нарушава чл. 45 на ДФЕС, тъй като никой не отнема правото на труд на спортистите в клубовете и свободното им придвижване на територията на държавите - членки на ЕС. "


Миналата година Градев спечели дело срещу Българската федерация по волейбол (БФВ) за незаконно събиране на трансферни суми от състезателите за издаване на международен трансферен сертификат, забраната играчи под 21 години да играят в чужбина освен с разрешение на БФВ и изискването трансферите да бъдат извършвани от лицензирани от федерацията мениджъри.


Волейболистите, които са били свободни агенти, са плащали по 10 хил. евро, а тези, които са имали договори с клубове - между 500 и 1500 евро. По сметките на Градев БФВ събира около 200 хил. евро годишно, или вече близо 2 млн. евро за десетте години, в които действа трансферният правилник.     


Възвращаемост


Логиката на спортното министерство е, че държавата е плащала за изграждането на един спортист и иска да получи компенсация. В България всеки национален състезател подписва договор с федерацията, по който получава стипендия и средства за подготовка. Годишно за олимпийска подготовка държавата разпределя между 7 и 10 млн. лева на федерациите в зависимост от това на какъв етап от олимпийския цикъл е.


"Ако една държава иска да защити инвестициите, които е направила в даден спортист, би трябвало да се позове на делото "Оливе Бернар" и да поиска цената на разходите, които е направила за формиране на състезателя", съветва Градев.


През март 2010 г. беше разрешена клауза от френското законодателство, в която се казва, че всеки млад състезател, който е завършил подготовката си в даден клуб, е длъжен да подпише своя първи договор с клуба. Европейският съд определи това задължение за незаконно, защото противоречи на свободата на движение и правото на труд.


Съвсем законно е обаче този, който го е подготвил, да поиска от новия работодател обезщетение за формирането и обучението на спортиста в рамките на направените разходи. Но не и повече, защото тогава ще има незаконно обогатяване. И не от спортиста. Това правило важи само в ЕС и ако състезател отиде в Азербайджан, никой нищо не може да иска.


Българските спортисти обаче нямат клауза в договора с федерациите, че ако решат да се състезават под друг флаг, някой ще възстанови вложените в тях средства. Въпреки че такива договори все още не съществуват в българската практика, самите федерации могат да поискат обезщетението, като се позоват на практиката от делото "Оливие Бернар".



Пътят до подписа


За да може даден състезател да премине в чужд национален отбор, е необходимо националната федерация да отправи аргументирано предложение до министъра, което той трябва да утвърди, обясниха от МФВС. Експертите на министерството уточняват, че е "трудно да се говори за точни критерии, тъй като всеки казус е самостоятелен и първо трябва да се видят аргументите на федерацията".


Финансовите параметри при прехвърлянето или преотстъпването на състезателни права на друга държава на състезател със статут на високоразреден спортист ще се определят от федерацията, ще се съгласуват с министъра, за да се избягнат злоупотреби, а средствата ще се превеждат по сметката на федерацията. От министерството казват, че чрез въпросната регулация се създава допълнителен контрол на "изтичането" на състезатели, които са изградени като такива със средства на българските данъкоплатци: "Ние вярваме в правотата на решението си, чиято основна цел е именно да се защити държавният интерес, тъй като не смятаме за редно България да създава спортисти, които да се състезават срещу нея."

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Big Muzzy
    Big Muzzy
    Рейтинг: 1273 Неутрално

    И който го направи без разрешение на министъра ще го наречете "невъзвръщенец" ли?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK