Ректорът на НСА Пенчо Гешев: Отдаването на помещения за заведения не е проблем, ако има правила

Доц. Пенчо Гешев беше избран за ректор на Националната спортна академия (НСА) след два мандата управление на проф. Лъчезар Димитров. Досега той беше заместник-ректор по учебната дейност, трети мандат е председател на общото събрание на НСА. Избирането му идва в годината, в която НСА ще празнува своята 70-а годишнина, а кулминацията е традиционният юбилеен спектакъл на 18 май в НДК. В началото на управлението му той отново се сблъска с проблема с базата на академията в Несебър, която е обект на спорове за собствеността.

В последно време е доста напрегнато на базата ви в Несебър. Какво се случва там?
- Има опити за навлизане на територията на базата ни и ние се стремим да не го допуснем. Става въпрос за имот, който ако бъде застроен, се отсича достъпът до нашите съоръжения на морето. Техниката на собствениците е там и засега тя се удържа със силите на полицията и активността на наши студенти. Оказа се, че на този етап това е единственият начин да не се позволи навлизане на територията. От една страна, те разполагат с всички останали документи - и за собственост, и право за строеж, но нямат изпълнителен лист за въвод. Но в същото време има създадена междуведомствена комисия с решение на министъра на регионалното развитие, чиято задача е да направи правен анализ на състоянието на имотите. Тя все още не е излязла с решение. Основният въпрос при този правен анализ е да се покаже, че за не по-малко от 12 имота са издадени документи с невярно съдържание, за което срещу бившия началник на общинската поземлена комисия Йордан Сачанов се води досъдебно производство за престъпление по служба. Десет от тези имоти се намират на наша територия. Най-оспорваният имот е с най-фрапиращи нарушения. Според нас неминуемо ще се стигне до обезщетяване от държавата, но ние искаме да отпадне тази възможност, защото дори и последните купувачи да са добросъвестни, имотите са придобити по незаконен начин. Така например преди няколко години се застрои част от територията, спечелихме делата, но апартаментите вече бяха продадени на англичани и холандци и едва не се стигна до дипломатически скандал. Не искаме това да се повтаря. Ако сегашните собственици са сигурни в документите си, ще извадят изпълнителен лист и ще ни съдят. Но не смеят, защото документите им не са в ред. Ако се допусне да влязат и да започнат строеж, базата губи своята цялост и смисъл. На местна територия логично не получаваме подкрепа, но полицията от Бургас ни оказва съдействие. Получаваме много сериозна подкрепа от студентската общност. Това са младежи, които призовават да се премине в гражданско неподчинение, и едва ги удържаме.

Спечелихте изборите за ректор с голяма преднина и без особена конкуренция. Защо няма конкуренция за този пост?
- Постът определено носи проблеми. Осемдесет процента от работата на предишния ректор проф. Димитров беше ангажирана с опазването на базата в Несебър, арестуваха го дори... Но има и друго - от известно време имаме заложен стил в управлението на академията. Още при изтичането на първия мандат на проф. Димитров вътрешно в екипа му се уточнихме кой евентуално има намерение да се кандидатура, за да се продължи управленската политика, която смятаме за успешна. Мисля, че не е погрешно, защото по този начин екипът се запазва и се поддържа стабилността на системата. Моментът не е за резки завои и движения.

Защо?
- Да го погледнем от финансова страна. Ако решим да правим промени по отношение на приема и разкриване на нови специалности, рискуваме да не успеем да не приемем студенти и да не получим субсидиране на дейността ни. Имаме имаме много идеи за разкриване на какви ли не специалности, но сме ограничени от агенцията по акредитация по отношение на държавната поръчка. Всяка специалност води със себе си изисквания за техническо и кадрово осигуряване. Нормативната уредба все още е нестабилна. Нашата академия в сравнение с другите университети стои много добре по отношение на изпълнението на новия закон за развитие на академичния състав. Нямаме проблем с бум на професорите, което е свързано с фонд работна заплата. Запазихме високи критерии за получаването на такива звания и степени и така съхранихме и финансов ресурс. Не че нямаме достатъчно кадри, които биха могли да станат професори, но сме по-предпазливи.

Как стоите финансово, защото разполагате с може би най-добрата база, която изисква и поддръжка...
- Държим държавната субсидия през тази година за фонд работна заплата. От 14 милиона лева преди три години сега е 9 милиона. Всичко останало като дейности се издържа от собствени приходи. Проблем е, че материалната база се амортизира и иска поддръжка. През януари и февруари бяха реализирани големи разходи за отопление и се наложи принудително да не работим през януари. Имахме заделени средства от предишното правителство за построяване на басейн. Но и тук, в София, имаме проблеми с реституцията. Само че има и мораториум върху строежите. Сега няма къде да построим този басейн, защото собствеността е спорна. Надяваме се да освободим тези целеви средства и да направим ремонти на част от базата, защото с бюджета ни това не може да се постигне.

В последно време е актуален въпросът за отдаването на помещения на университетите. Вие как го решавате?
- В това отношение не стоим зле в сравнение с останалите университети. Но няма какво да си кривим душата – една грешка в закона за държавната собственост преди 4-5 години въведе минимална ставка за наем от 10 лева на квадратен метър. Това автоматично изгони наемателите. Макар че вече падна като изискване, не можем да намерим наематели. А ако някой се явява, не го иска за библиотека. Няма какво да се заблуждаваме - иска се за кръчма. Упрекват университетите, че отдават помещения под наем, но това е шансът да оцелеем. Аз имам друго мнение по въпроса с питейните заведения в рамките на кампусите, което може да прозвучи еретично при тези проблеми в Студентски град. Но ако има такива заведения, добре направени, без дейност след определен час, например 24 часа, където преобладаващата част от посетителите са от един университет, шансът за ексцесии е по-малък в сравнение с местата, където студентите се сливат с външни посетители от цяла София или дори Софийска област. Имаме заведение, известно като "Шампиони", което не е от типа дискотека. Там студентите вечерно време се събират, пият по нещо и се качват в общежитието. Не е основният проблем отдаването на помещения. Основният проблем е, че възпитанието стана друго. Агресивността е много голяма. Ценностите се промениха.

Преди години в НСА имаше много гръцки студенти. Сега във вашата платформа поставихте за цел да привличате студенти извън ЕС. Как е възможно да се случи?
- То се случва, защото в Турция се инвестират много средства в образование, но все още изостават по отношение на магистратури и докторантури. Ние имаме потенциалната възможност да увеличаваме приема на магистри и докторанти и регистрираме рязък скок в броя им. Защо извън Европейския съюз? Защото плащанията са по друга тарифа и отново си решаваме финансовите проблеми. В изгодна позиция сме, защото имаме добри взаимоотношения с турски университети, които имат спортни факултети. Вече сключихме договори с над 10 подобни университета. Търсенето е голямо, особено за специалността кинезитерапия.

А какво се случва с гръцките студенти?
- За гърците е атрактивно, а освен това с тях и донякъде с кипърците имаме проблем. Не само ние, но и останалите университети в България. Вече не е както едно време, когато на година в един курс бяха по 200-300 гръцки студенти и едва смогвахме да ги обучаваме. Нещата се промениха, в Гърция вече също има спортни университети, развиха и специалността физиотерапия. Не са за пренебрегване пречките, които техните власти им създават при легализиране на дипломите независимо, че сме в ЕС. Бих казал, че прекаляват в изискванията си. Това се прехвърли и в Кипър, където имаме много чисто субективни проблеми със смяната на ръководството на асоциацията на физиотерапевтите. Завършилите в Гърция специалисти например имат приоритет при назначаване на работа. Затова рязко спадна броят на гръцките студенти, но турският пазар е по-желан и по-търсен от нас.

При тази криза в спорта как се реализират студентите ви в България? Имате ли представа какъв процент се реализират по специалността?
- Нашите студенти са много дялан камък. Включват се успешно на много места. Да не кажа, че една голяма част от кадрите в полицията са наши студенти. Много бързо се адаптират в системата и след завършване на школата в Симеоново стават много добри специалисти. Не случайно хората в ръководството на МВР са завършили академията. Дали е точно по специалността – защо да не е? Преди години в българския спорт не можеше да стане треньор някой без висше образование. Сега може всеки. Затова наскоро спортното министерство прие една наредба, според която федерациите се задължават да използват и да работят с правоспособни треньори. Надявам се, че този въпрос ще бъде решен и ако заработи това изискване, тогава ще се вдигне процентът на пряко включените специалисти.

Но сега вече някои федерации приемат своя лицензионна система, която не е обвързана с висшето образование. Така е например във футбола, където по-меродавна е тяхната школа.
- Така е, но има една особеност, но завършилият академията специалност "Футбол" се включва на по-високо ниво. Това не е толкова отрицателно като тенденция, защото при желание да заемаш по-висока длъжност се изисква да имаш и по-добра квалификация, и натрупан стаж. Факт е, че учебният план, който реализира нашият специалист, е несравним с този на школата и това е проблем. А подобна тенденция започва да се появява и в други спортове. Поне за момента сме удовлетворени, че търсят академията като партньори на тези школи.

Има ли тенденция за осъвременяване на учебните планове и в каква посока ще се върви?
- Това неминуемо ще стане, и то в най-скоро време. Ще се върви към намаляване на чистата аудиторна заетост с възможност за по-голяма индивидуална подготовка и работа с преподавателите. От години в учебния план вървят много дисциплини, които отчитаме, че не са пряко свързани с квалификацията на треньора по даден вид спорт. Затова ще направим по-голям набор от избираеми дисциплини. Няма да тръгнем тотално към модерното дистанционно обучение, защото подобно на медицината малко или повече работим с хора и не можем да се обучаваме от разстояние. В учителския факултет също трябва да пипнем сериозно учебните планове, защото не е тайна, че вече в училищата спортове като класическата уредна гимнастика например почти не се преподават. Трябва да се даде възможност учителят да занимава децата с атрактивни и търсени спортове. И най-важното, на което ще държа - умението на нашите бъдещи учители да мотивират не само децата, но и родителите. Голям проблем в момента е пълното неглижиране на спортните занимания от родителите. Не е тайна, че самият родител търси какви ли не пътища и форми да освободи детето си от физическо възпитание. Не може в детските градини и началното образование да няма специалисти. А тогава се изгражда навикът и се мотивират децата към физическа активност.

Къде виждате ролята на НСА да не се създават силни спортисти. Има ли проблем с нивото на кадрите, които излизат?
- Нека не се заблуждаваме – всички отчитаме състоянието на нашата образователна система. Входното ниво е много ниско в сравнение с преди години. Не може да изискваш от хора, които не могат да ти изчислят пътя в зависимост от скорост и време, да му залагаш да учи биомеханика. Ние го правим, обаче сваляме критериите. Накрая резултатът от нашия труд ще е по-ниско квалифициран. Това е обективна действителност и не го отричаме. Развиваме специалисти по 52 спорта, а в някои от тях са минимум по 5-6 души на випуск. От тях двама да излязат и да станат добри треньори, е успех. Като цяло подготовката е добра, което се отчита от министерството и председатели на клубове. Но състоянието на спорта е социален проблем на цялото общество.