Бианка Панова за периода си на "златно момиче": Кошмар и промиване на мозъци

През 2008 г. Бианка Панова участва като гост-звезда в шоуто Dancing Stars

© СИБАНК

През 2008 г. Бианка Панова участва като гост-звезда в шоуто Dancing Stars



Неколкократната световна шампионка Бианка Панова определя като "кошмар", "садизъм" и "промиване на мозъци" периода на изграждането на поколението "златни момичета" в българската художествена гимнастика в автобиографията си "В името на голямата цел - Зад кадър".


Книгата (издателство "Сиела") излиза на пазара днес, а подробен откъс за нейната драматична подготовка за олимпийските игри в Сеул през 1988 г. можете да прочетете на dnevnik.bg в събота.


Панова, която прекрати кариерата си през 1989 г., разказва с много страст и детайли за онази злополучна за нея година. Тя не успя да се реализира на игрите в Сеул след невероятно успешната 1987 г., когато стана абсолютна световна шампионка на първенството във Варна - в многобоя и всички уреди.




Тя описва как в един тренировъчен ден, продължил до 3 часа през нощта с изпълнението на 130 съчетания, е искала да се самоконтузи, за да се спаси от методите на Нешка Робева. Треньорът на националния отбор цял ден не одобрявала изпълнението й на обръч.


Робева държала Панова да изпълни 10 безгрешни съчетания, а след като всички останали треньори и дори пианистът си тръгнали, тя извадила плетка, докато омаломощената Панова играела на килима в залата.


"Тогава реших, че единственият начин да приключи този садистичен експеримент беше да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам нарочно отпуснато, без контрол, така исках да си счупя нещо... След няколкото истински и самоотвержени опита разбрах, че дори и това не бе възможно – да се контузя", пише в книгата Панова.


"Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата...", разказва бившата гимнастичка, която след оттеглянето си от активния спорт работи като треньор в Италия и Белгия.


Изтощителните тренировъчни дни продължавали от 5.30 до към 22-23 часа. Според нея тренировките са били изпълнени "с много мъка, крясъци, обиди, болки и сълзи".


"След това се просвахме на скърцащите пружини и не можехме да заспим от болки и преумора. Втренчвахме се в глухата тъмнина и не можехме да си представим, че само след няколко часа започваше същото... пак и пак, и пак.... Месеци без вестник, радио или телевизия. Без контакт с други хора. Абсолютно промиване на мозъци! Пълно изпразване на главите ни", разказва Бианка Панова.


"Започваш сам да си приказваш. Питаш се: "Абе това аз ли съм, или не съм аз? Мен ли ме боли коляното, или не е моето? На мен ли ми крещяха досега? Аз ли съм "дебелата крава"? Ааа, май ме наказаха с още 10 без грешка..." Вече нямаше значение. Никакво значение... Не бяхме хора. А някакви неодушевени предмети."


"От нас се искаше само да играем без грешка! И да мълчим! Е, да, ама тази работа без сърце не става! Изкуство без душа не е изкуство. А нашите души отдавна бяха избягали да се спасят от този кошмар... "

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK