Боян Петров: К2 е убиец на амбиции, но имам план как да го изкачим

Боян Петров вярва, че е  подготвен за голямото предизвикателство

© Георги Кожухаров

Боян Петров вярва, че е подготвен за голямото предизвикателство



Зоологът от Националния природонаучен музей Боян Петров замина за първия етап от проекта си "Българските осемхилядници", който включва изкачването на три върха в рамките на един сезон, включително и два неизкачвани от българи - К2 и Канчендзьонга. В първия етап ще бъде част от международна експедиция, а за К2 ще има и български партньор в лицето на Младен Данков.


"Дневник" е медията, която ще следи развитието и на двете експедиции с информация и снимки от алпинистите. Четете за тях в специалната тема "Към върха".


Как се стигна до идеята за проекта "Българските осемхилядници"?




- От 14-те осемхилядници на земята само три нямат още български изкачвания, а вече има много нации, които са изкачили всичките. След Еверест през 1984 г. през годините изкачванията се натрупват бавно, но трите най-трудни върха остават неизкачени - К2, Канчендзьонга и Манаслу. Последният е един от ниските осемхилядници, направени са няколко български опита, но няма успешно изкачване, защото е много триков. Трябва да уцелиш едни момент и да се премине един скален участък, до който са стигали българи, но не са успявали да го преодолеят.


Какво е особеното на Канчендзьонга и К2?


- На Канчендзьонга има един български опит през 1994 г. на Борислав Димитров и Йорданка Димитрова и тя остана там, под върха. Известен е с най-голяма женска смъртност - там умира най-известната полска алпинистка Ванда Руткевич, Йорданка Димитрова и поне още три-четири известни жени. Този връх е свещен и местните го наричат "Петте съкровищници на великия сняг". Самият връх не се изкачва, а всички алпинисти от уважение към култа на местните жители стигат до два метра под него и там забиват знамето. Българите са стигали някъде около 7000 метра. Класическият маршрут не минава през много скални участъци, а през един огромен ледопад, където се заобикалят цепнатини, големи ледени прагове и маршрутът е по-скоро опасен, но не техничен. С течение на сезона ледът се разтапя и се отварят цепнатини, а при снеговалеж се скриват. Непрекъснато живееш в едни заобикалки. Стигането е лабиринт от снежни кули, които ги заобикаляш и си намираш лагера. За мен ще бъде връх, където трябва да внимавам изключително много, защото ще бъда солов играч.


К2 е най-зловещият връх и вероятно с най-малко изкачвания сред осемхилядниците, защото до него няма лесен маршрут. Нито един от тях не позволява да се промъкнат комерсиални експедиции. Там ходят най-подготвените, най-психически устойчивите и на върха не е стигнал нито един случаен човек. Това е връх за алпинисти от много висока класа. През 2005 г. с Дойчин Боянов направихме опит, стигнахме до 8200 м и за тази година това беше най-високата достигната точка. Годината беше нулева, както и миналата, когато загинаха двама души. Аз бях много отчаян, когато миналата година ме бутна кола и бях със счупен крак. Възстановявах се пет месеца, обаче се оказа, че Господ ме е предпазил и не съм отишъл.


Възможно ли е да се направят два върха за един алпийски сезон?


- Много рядко е срещано, вероятно не повече от трима-четирима човека са успявали да го постигнат за един сезон. В Хималаите всички върхове попадат в мусонната зона и затова се катерят април-май или септември-октомври. На Каракорум няма мусони, времето е като в Европа и върховете се катерят през летния сезон. Затова експедициите се правят първо в Хималаите и след това изтичваш на Каракорум, където катериш един от четирите осемхилядника. Моят план е първо да се кача на Канчендзьонга, а преди К2 ще отидем на Броуд пик, който е по-безопасен, и там ще проведем аклиматизацията. Ако го изкачим, веднага се прехвърляме на К2, който е само на пет километра. През 2001 г. бях на Броуд пик, познавам маршрута и това ме успокоява, че не мога да очаквам някакви изненади.


Какъв е опитът, който натрупахте от предишната експедиция на К2? 


- Особеното е, че там няма нито един равен участък. През цялото време си на предните зъби на котката, има опасност или от лавина, или от каменопад. Но най-големият проблем, е че тази 3.5-километрова грамада, която се издига над базовия лагер, те смазва психически. Почти 50 процента от експедициите се отказват, защото са премазани от психологическата тежест на върха. Живееш под него два месеца, виждаш го всеки ден и той те отказва. Затова всъщност след 15 върха и 20 експедиции към високи върхове мисля, че имам достатъчно психика да седя и да чакам. Ключът е в търпението и да чакаш да се отвори прозорецът с хубаво време. Тогава трябва да направиш бърза атака. Трябва да тръгнеш от последния ден на лошото време, първият ден да е с недотам добро време и да се надяваш да хванеш хубавото време за същинската атака.


Алпинистът вече познава добре обстановката под К2 и има план как да го изкачи

© Боян Петров, Личен архив

Алпинистът вече познава добре обстановката под К2 и има план как да го изкачи


А какъв е вашият план?


- Идеята да отидем на Броуд пик и да натрупаме аклиматизация, за да може на К2 да прекараме по-малко време. Колкото по-малко време си в опасностите, толкова по-голям е шансът да оцелееш. Ако правим шестдневно изкачване, това означава шест дни опасности. Някои от лагерите се достигат само за три часа и после целият ден почиваш. Затова смятам да спестим един или два дни като прескачаме традиционните лагери, а да правим междинни лагери. Познавам добре маршрута на К2, вече знам добре къде са тези места и просто катерим не до 6000, а до 6500 м. И така ще прескачаме традиционните лагери. Това е нова тактика, която я измислих специално за този проект, за да сме по-бързи и да сме по-малко време в опасната зона.


Защо този връх има такава митична слава?


- Той е убиец на амбиции. Колкото и да си амбициозен, колкото и да си подготвен, колкото и да си тренирал просто те спира, защото тази година времето не ти позволява и трябва да се примириш. През 2008 г. там стана една трагедия и излезе много хубава книга "Погребани в небесата", защото загинаха осем човека в тази зона над 8000 м по различни причини, включително и едно голямо срутване на ледени блокове. Периодично се отцепват ледове, които са точно по маршрута, и буквално си бомбардиран в последните метри. Затова трябва да сме бързи. Ветровете навлизат за часове. Ако ти кажат, че джестриймът (jet stream)  ще дойде утре, може да дойде и след няколко часа и да те отнесе.


Какво ви спря предния път на К2?


- Силното турбулентно време през целия сезон. Има лета, когато турбуленцията във въздуха е прекалено голяма и навлизат джетстрийм ветрове. Това са вихри в периферията на циклона на изток в Хималаите. К2 уж не е в зоната на мусоните, обаче в периферията има едни завъртания и като погледнеш скоростта на облаците, ти става ясно, че вятърът е 120-150 км/ч. Бяхме в силна експедиция с поляци, но българите се качихме най-високо. Нито един от поляците, руснаците и останалите не стигна толкова високо. Изядох се, че не го качихме. Докоснахме го, останаха едни 400 метра денивелация. Не е много, но не го направихме.  


Като за неизкачван от българи връх лесно би беше да се намерите партньор? 


- Оказа се трудно. Самото име стряска. Всички колеги алпинисти, с които разговарях миналата година, се сащисаха и респектираха прекалено много. Казваха: "Трябва много да тренирам, не съм подготвен, първо да изкача 2-3 седемхилядника." Видях, че това ги притеснява. Наскоро разсъждавах, че не съм чувал някой от българските алпинисти да мечтае за повече от два осемхилядника за една година. Аз момента тръгвам, прескочил фазата на мечтите, да осъществявам проекти за три осемхилядника.


Все пак как убедихте партньора ви Младен Данков?


- Той е от известните наши алпинисти, добре сме се сработили като свръзка и подготовката и на двамата е на много високо ниво. Младен няма достигнат осемхилядник, има няколко седемхилядника, но е напълно достатъчно да си преценил дали можеш да издържиш натоварването на 8000 м. Установих, че между 7000 и 8000 метра няма смазваща разлика. Защото има хора, които се задъхват на 6000 метра и е ясно, че не могат да катерят високи планини. Докато Младен има издръжливост и за психиката.


Психически трябва да издържим, защото тези върхове се изкачват с търпение. Имаш ли го, ще го изкачиш. Това го забелязах и в предната експедиция. Може да си прекалено надъхан, подготвен, всичко да ти е наред, обаче носът ти увисва в един момент и искаш да се откажеш.  И в момента имам чувството, че Младен живее с мисълта, че ще дойде с мен до лагер 3 и там ще прецени дали ще продължи нагоре. Но съм му казал: "Младене, хванали сме се на едно въже и не искам да ми кажеш: "Аз ще се развържа." Мисля, че вече си вкарва в мозъка, че К2 ще бъде фокусът и там трябва да се раздаде докрай. Именно колебанието може да убие всичко.


Зоологът смята, че търпението е най-важното качество под К2

© Боян Петров, Личен архив

Зоологът смята, че търпението е най-важното качество под К2


Но в този спорт винаги става въпрос за борба между колебание и самоувереност. Прекалената самоувереност също не е полезна.


- Тя също те убива. Знам тази тънка граница и мисля, че няма да я премина, да направя крачка извън възможностите ми. През 2009 г. ми останаха 10 метра да изкача Гашербрум 2, защото ме хвана шубе от върховия гребен, където се оказах сам и трябваше да изградя едни парапети по много остър ръб. Стоях 10 минути, чудих се и прецених, че е по-добре да не го правя. Но сега съм жив. И се надявам от три осемхилядника да успеем поне на два да се качим.


Как се подготвяхте, особено след инцидента през миналата година?


- Започнах да се подготвям през октомври 2013 г. с метода, който вече 15 години използвам. Казва се интензивно-интервална тренировка, което в моя случай като княжевец означава да си напълня туба с минерална вода 10 литра от спирката на петицата, да си я сложа в раницата и да изтичам до Копитото за 45-48 минути. Изпразвам тубата в едни храсти и след това за 15 минути трябва да сляза до долу. Правя го три пъти седмично, като целта е да направя 10 хиляди метра положителна денивелация на месец. Това са осем изкачвания на Копитото и едно на Черни връх или Мусала. Не губя време в дълги лагери. Важното е да е с голяма тежест за кратко време за натрупване на сила. Преди всяка експедиция качвам 2-3 килограма, за да има от какво да се изразходва. А там се изразходва основно мускулна маса. Храната е много еднообразна, а достигането на зеленчуци до базовия лагер е след една седмица преход на носачите. Затова доматчето се цепи на осем парчета и всеки има по едно парче.


В последните години в България гостуваха доста хора, които са изкачвали всички осемхилядници. Черпили ли сте опит от тях?


- С абсолютно всички съм говорил, включително и със самия Райнхолд Меснер, защото съм се интересувал как тренират и кой им е бил най-съдбовният връх. За много от тях К2 е съдбовният. Оказа се, че тренировката е била по същия начин. Меснер е тичал под един лифт, като е качвал 1000 метра за 35 минути. После говорих с Петер Хабелер, който каза, че така е правилно да се тренира. И да си тренираш психиката, защото "тя е тази, която ни спаси душите". Кшищоф Виелицки обяснява така защо успява да изкачи всички осемхилядници: "В момента младежите се разконцентрират от различни спортове, карат колело, летят, спускат се с каяци, правят туризъм в Алпите и катерят. Когато правиш пет неща едновременно, не можеш да фокусираш в едно занимание и да си най-добър там." Затова реших, че няма да се занимавам с нищо друго, а целият ми фокус ще е в катеренето на високи и трудни върхове. 


Как финансирате проектите си?


-  От 2000 г. съм диабетик и тогава си казах защо не използваме силата на фармацевтичните компании. "Ели Лили" са ми основния спонсор през последните 11 години. Те произвеждат инсулина, който ползвам. Проектът е подкрепен и от "Рамкофарм". През есента ще изнасям лекции пред диабетни общества, на които искам да покажа, че диабетът не е пречка. Проектът за К2 е подкрепен от Министерството на младежта и спорта. Разрешителното за Канчендзьонга е 10 хиляди долара, а аз ще бъда включен в експедиция от седем души и сумата се разделя солидарно. Подобно е положението и на К2, където таксата е 12 хиляди долара. В Пакистан разчитам на агент фирма, с която вече правим пета или шеста експедиция. Собственикът ни познава добре и ни дава добри цени. В тези организации, когато плащаш предварително едни пари, но след това на място се случват събития, които изискват да доплащаш. Ние винаги минаваме по най-добрия начин. Има утъпкана пътека и собственикът знае, че за българите това са цените. Така че съм спокоен в това отношение.


Притеснява ли ви инцидентът с разстреляните алпинисти в Пакистан преди година?


- В района на ледника Балторо на границата на Индия, Китай и Пакистан има изключително голямо военно присъствие и всеки ден преминаваш военни постове. Там много трудно могат да се прокраднат талибани, които да те разстрелят. В базовия лагер на Гашербрум има постоянно военно присъствие от поне 100 войника. Но след разстрела определено има отлив на експедиции и миналата година са били само четири при обичайно към седем-осем. Подозирам, че тази година ще бъдем около четири експедиции по седем-осем човека и около 20 души ще направят опит.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на glatzial
    glatzial
    Рейтинг: 488 Неутрално
  2. 2 Профил на Ksharp
    Ksharp
    Рейтинг: 457 Неутрално

    Респект.
    Всяко велико дело започва с някакъв план и с "Дръж ми бирата" но при вас подхода е друг.
    Успех!

  3. 3 Профил на bborisov
    bborisov
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Успех! Това е страшно начинание!

  4. 4 Профил на spanopolski
    spanopolski
    Рейтинг: 438 Неутрално

    Хубаво интервю, успех!!!

  5. 5 Профил на inadilov
    inadilov
    Рейтинг: 460 Неутрално

    Мечтите не се убиват Амбициите не се постигат на всяка цена, казва Петров, дано подготовката и разума му помогнат. Пожелавам му късмет, но по-важното е да се върнат живи.

    "Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство."
  6. 6 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1241 Неутрално

    Успех!
    Ще можем да се радваме истински,ако се върнете живи.

  7. 7 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Успех по пътя нагоре.
    Върнете се живи и здрави.

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  8. 8 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Респект и желая успех. Няма нищо по силно от ината, да си изпълниш мечтата. И все пак важното е пътя, не дестинацията. Тия момчета живеят във важното.

    chavo64
  9. 9 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 896 Неутрално

    без почти никакъв опит - изкачвания на други 8-хилядници, да се хвърлиш на най-трудните върхове и то в един сезон е доста амбициозно, но дано успее.

    Истината ни прави свободни.
  10. 10 Профил на Андонов
    Андонов
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Интересно интервю. Идете, качете и се върнете! Успех!

    “Журналистика е да печаташ/показваш неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко останало е пиар” Джордж Оруел
  11. 11 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1069 Неутрално

    УСПЕХ!
    МОИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ПОЧИТАНИЯ!
    Ще Ви следя всеки ден,дано само хубавото се случва по целия път на ' Извисяването "...

  12. 12 Профил на Йордан Михайлов
    Йордан Михайлов
    Рейтинг: 11 Неутрално

    Добро интервю.Успех на Боян

  13. 13 Профил на onz47363979
    onz47363979
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Успех! Нека хималайските духове те пазят! Върни се жив и здрав!

  14. 14 Профил на radi
    radi
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Успех !!! Чакаме ви живи и здрави! Нека Силата бъде с вас!

  15. 15 Профил на wlad73
    wlad73
    Рейтинг: 221 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK