Италия 1990

Шампионатът в Италия през 1990 г. в известна степен се превръща в разочарование заради прекалено защитната игра на повечето отбори. Финалът между ФРГ и Аржентина е смятан за един от най-малко атрактивните в историята на световните първенства и по ирония е решен от дузпа, изпълнена в края от германеца Андреас Бреме. Аржентина става първият отбор, който не успява да отбележи гол на финала, и първият, от който са изгонени двама играчи в мач за титлата.

Домакините от Италия отпадат на полуфиналите от Аржентина след изпълнение на дузпи, въпреки че са допуснали само два гола в седем мача, а в другия полуфинал ФРГ също с дузпи отстранява Англия. Една от сензациите на турнира е нападателят на Камерун Роже Мила, който извежда съотборниците си до четвъртфиналите. Мила, който преди това официално се е оттеглил от професионалния футбол, става най-възрастният автор на гол на световни финали (на 38 години и 20 дни в мача срещу Румъния), а четири години по-късно подобрява рекорда си на първенството в САЩ, когато в резултат на отличното представяне на Камерун и Египет в Италия се стига да увеличаване на квотата на Африка от два на три финалиста четири години по-късно.

Другата изненада е представянето на италианеца Тото Скилачи, който преди първенството е изиграл само един мач за страната си. В първата среща той влиза като резерва и четири минути по-късно отбелязва победното попадение за 1:0 срещу Аржентина. Срещу САЩ той отново е на пейката на резервите, но след това е неизменен титуляр и вкарва поне по един гол във всички останали мачове. В мача за третото място той се разписва и във вратата на Англия и носи на Италия бронзовите медали. Скилачи става голмайстор на турнира с шест попадения, но след края на първенството славата му бързо избледнява и скоро той губи мястото си в националния отбор.

Германците печелят третата си световна купа и се нареждат до Бразилия и Италия като най-успешните нации в турнира, а Франц Бекенбауер става едва вторият човек в историята, спечелил турнира като футболист и наставник.

Най-голяма заслуга за класирането на Аржентина на финала има вратарят Серхио Гойкоечея, който принудително заменя тежко контузения титуляр Нери Пумпидо. Гойкоечея играе фантастично и на осминафиналите срещу Бразилия, както и при изпълнението на дузпи срещу Югославия на четвъртфиналите. Той обаче не успява да спаси спорната дузпа в полза на германците, които в крайна сметка заслужено стават шампиони след победи с 4:1 срещу Югославия, 2:1 срещу Холандия, 1:0 срещу Чехословакия и 4:3 с дузпи срещу Англия. В състава на ФРГ личат имената на Лотар Матеус, Андреас Бреме, Руди Фьолер, Юрген Клинсман, Юрген Колер, Щефан Ройтер, Пиер Литбарски и Томас Хеслер.

В 52 мача са отбелязани 115 гола, средно 2.21 на мач, а попадение номер 1400 на световните финали вкарва бразилецът Мюлер. Най-резултатен отбор е ФРГ с 15 гола, а срещите са наблюдавани от общо 2 517 348 зрители, по 48 411 на мач. С хеттрик се отличават испанецът Мигел Мичел и чехът Томаш Скухрави. Показани са 16 червени и 164 жълти картона - рекорд в историята на първенствата.