Най-сетне български - автентичният разказ на Боян Петров за изкачването на Броуд Пик

Боян Петров с българското знаме на Броуд Пик

© Боян Петров

Боян Петров с българското знаме на Броуд Пик



Българският алпинист Боян Петров продължава мисията си в Каракорум и ще направи опит да изкачи втория по височина К2, след като в сряда заедно с Иван Томов стъпиха на Броуд Пик (8047 м). 


"Аз съм сигурен, подготвен и мотивиран и на 27 юли отиваме с готвача и лагера ни към К2. Прогнозата до началото на август е за силни ветрове, но ще чакаме докато се отвори следващия прозорец и моментално ще тръгна в атака. Искам да развея знамето на 8611 м и да си ходя. Искам да съм на зелено, на топло, да ям плодове и да лежа на някой плаж", написа той до "Дневник" след завръщането си в базовия лагер.


Засега не е ясно дали партньорът му в експедицията Младен Данков ще остане да атакува митичния К2, след като не успя да изкачи Броуд Пик. Той страда от стар стомашен проблем, който се е изострил. Иван Томов, чиято цел беше Броуд Пик, се връща към България.




Ето и автентичният разказ на Боян Петров за двата дни, в които стигна до втория си осемхилядник за това лято:


"В последните три дни направихме петото и последно излизане по маршрута към Броуд Пик. На 21 юли с Младен Данков и Иван Томов стигнахме до лагер 2 (6200 м), а на 22 юли се качихме до щурмовия лагер 3 (7100 м). Всички прогнози показваха, че на 23 и 24 юли ще бъде най-доброто време за целия месец. За съжаление в лагер 2 Младен почувства признаци на хранително отравяне и след консултация с лекар в базовия лагер, реши да не участва в атаката на върха.


В полунощ на 22 срещу 23 юли Иван тръгна към върха заедно с 16 алпинисти от Полша. Пакистан, Германия, Австрия, Унгария и Румъния. Въпреки голямата група и отличните условия, скоростта нагоре не е била особено висока. В 3 ч. сутринта тръгнах от лагер 3 и за един час, на около 7400 м догоних основната група и поех водачеството. Дори и в пълна тъмнина се ориентирах добре между сераците и цепнатините, защото ;вече два пъти бях катерил по трасето към премката между Роки съмит (8035 м) и Централния връх (8016 м).


След пет часа пробиване на пъртина в дълбок сняг, заедно с Иван първи излязохме на премката в 8.30 ч. Гледките към Китай са зашеметяващи и си починахме около 45 минути, като внимателно разгледахме оставащия маршрут към Главния връх. Постепенно на премката започнаха да излизат и други алпинисти от голямата група, както и трима от поляците. Тяхната цел беше да изкатерят Централния връх. Пожелахме им успех и поехме към Главния връх. Нито един от останалите не пожела да дойде с нас напред и да участва в разбиването на пъртината. "Стратегически" останаха да почиват на премката, докато ние не се скрихме от погледа им.


Маршрутът към върха беше осеян с най-разнообразни скални кули и ледени препятствия. Вързахме се с 30-метрово въже, за да не пропаднем в някоя от гигантските козирки, които опасват целия еднокилометров ръб откъм Китай.


Напредвахме бавно поради изненадващо дълбокия сняг, който често надминава височината на кръста. Час след час упорито напредване подминахме Роки съмит (8035 м) и оттам ясно видяхме какво ни остава. Слизане, качване и траверсиране по самия ръб. Феноменални ледени гъби, висящи сераци и снежни ребра опасват стръмната стената на върха откъм Китай. След 4 часа от седлото, в 13.30 ч. най-сетне достигнахме до Главния връх. Мястото представлява голяма ледена козирка, върху която не може да се иде до края, защото срутването й е гарантирано. Тънка бамбукова пръчка маркира докъде може да се ходи.


Прегърнахме се с Иван и победоносно разгледахме безкрайното море от каракорумски върхове превали и ледници. Някои от по-личните върховете ги знаем по имена, но за стотици други не знаем нищо. Небето е дълбоко синьо и на хоризонта няма почти никакви облаци. Когато си на осемхилядник времето сякаш спира и докато правим снимки с българското знаме и спонсорските флагове, неусетно мина близо час.


Иван Томов на върха

© Боян Петров

Иван Томов на върха


Постепенно по нашите следи се появиха германци и австрийци. Всички изглеждаме еднакво уморени, въпреки че намирането на пътя и пробиването на пъртината в последните 10 часа се дължеше изцяло на нас с Иван. На прощаване с върха, закичих една от мартениците си на бамбуковото колче. Тази пролет не бях видял нито един щъркел или цъфнало дърво, след като от края на март бях в Хималаите.


​Тръгнахме назад, но умората започна да си казва думата и уж надолу, но еднокилометровия ръб ни отне над два часа. На премката видяхме поляците, които не бяха успели да стигнат до върха. На 100 м преди финалния купол водещият им катерач получил енергийна криза и докато се възстанови лимитът им от време е изминал вече слизаха надолу.


С Иван спирахме на всеки 30-40 метра и просто сядахме в снега. До щурмовия лагер ни оставаха малко повече от 2.8 км пад. Изминавахме ги за 3 часа, като в един участък отново се вързахме, защото топлината беше размекнала снега и имаше опасност от пропадане в цепнатини. За щастие нищо страшно не се случи и точно в момента, когато слънцето залязваше над околните върхове стигнахме до лагера.


Последни излязохме, първи качихме върха и първи се прибрахме в палатките ни. Едва се крепяхме на краката си от умора. Стопихме малко лед, пихме по два бульона и се увихме в спалните чували.


​През нощта към върха тръгнаха и други алпинисти. Изкачването им беше почти сигурно, защото нагоре вече имаше добре очертана следа и опасните участъци бяха фиксирани с въжета. Каквото и да прочета после как са се качили другите на Броуд Пик, аз добре ще си спомням, че именно ние българите проправихме пътя им към щастието да се качиш в облаците над 8000 м през сезон 2014.


P.S.: Посвещавам изкачването на Дойчин Боянов и Николай Петков, с които през 2001 г. положихме много усилия, но не успяхме да стигнем до върха."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK