Най-сетне български - автентичният разказ на Боян Петров за изкачването на Броуд Пик

Боян Петров с българското знаме на Броуд Пик

© Боян Петров

Боян Петров с българското знаме на Броуд Пик



Българският алпинист Боян Петров продължава мисията си в Каракорум и ще направи опит да изкачи втория по височина К2, след като в сряда заедно с Иван Томов стъпиха на Броуд Пик (8047 м). 


"Аз съм сигурен, подготвен и мотивиран и на 27 юли отиваме с готвача и лагера ни към К2. Прогнозата до началото на август е за силни ветрове, но ще чакаме докато се отвори следващия прозорец и моментално ще тръгна в атака. Искам да развея знамето на 8611 м и да си ходя. Искам да съм на зелено, на топло, да ям плодове и да лежа на някой плаж", написа той до "Дневник" след завръщането си в базовия лагер.


Засега не е ясно дали партньорът му в експедицията Младен Данков ще остане да атакува митичния К2, след като не успя да изкачи Броуд Пик. Той страда от стар стомашен проблем, който се е изострил. Иван Томов, чиято цел беше Броуд Пик, се връща към България.




Ето и автентичният разказ на Боян Петров за двата дни, в които стигна до втория си осемхилядник за това лято:


"В последните три дни направихме петото и последно излизане по маршрута към Броуд Пик. На 21 юли с Младен Данков и Иван Томов стигнахме до лагер 2 (6200 м), а на 22 юли се качихме до щурмовия лагер 3 (7100 м). Всички прогнози показваха, че на 23 и 24 юли ще бъде най-доброто време за целия месец. За съжаление в лагер 2 Младен почувства признаци на хранително отравяне и след консултация с лекар в базовия лагер, реши да не участва в атаката на върха.


В полунощ на 22 срещу 23 юли Иван тръгна към върха заедно с 16 алпинисти от Полша. Пакистан, Германия, Австрия, Унгария и Румъния. Въпреки голямата група и отличните условия, скоростта нагоре не е била особено висока. В 3 ч. сутринта тръгнах от лагер 3 и за един час, на около 7400 м догоних основната група и поех водачеството. Дори и в пълна тъмнина се ориентирах добре между сераците и цепнатините, защото ;вече два пъти бях катерил по трасето към премката между Роки съмит (8035 м) и Централния връх (8016 м).


След пет часа пробиване на пъртина в дълбок сняг, заедно с Иван първи излязохме на премката в 8.30 ч. Гледките към Китай са зашеметяващи и си починахме около 45 минути, като внимателно разгледахме оставащия маршрут към Главния връх. Постепенно на премката започнаха да излизат и други алпинисти от голямата група, както и трима от поляците. Тяхната цел беше да изкатерят Централния връх. Пожелахме им успех и поехме към Главния връх. Нито един от останалите не пожела да дойде с нас напред и да участва в разбиването на пъртината. "Стратегически" останаха да почиват на премката, докато ние не се скрихме от погледа им.


Маршрутът към върха беше осеян с най-разнообразни скални кули и ледени препятствия. Вързахме се с 30-метрово въже, за да не пропаднем в някоя от гигантските козирки, които опасват целия еднокилометров ръб откъм Китай.


Напредвахме бавно поради изненадващо дълбокия сняг, който често надминава височината на кръста. Час след час упорито напредване подминахме Роки съмит (8035 м) и оттам ясно видяхме какво ни остава. Слизане, качване и траверсиране по самия ръб. Феноменални ледени гъби, висящи сераци и снежни ребра опасват стръмната стената на върха откъм Китай. След 4 часа от седлото, в 13.30 ч. най-сетне достигнахме до Главния връх. Мястото представлява голяма ледена козирка, върху която не може да се иде до края, защото срутването й е гарантирано. Тънка бамбукова пръчка маркира докъде може да се ходи.


Прегърнахме се с Иван и победоносно разгледахме безкрайното море от каракорумски върхове превали и ледници. Някои от по-личните върховете ги знаем по имена, но за стотици други не знаем нищо. Небето е дълбоко синьо и на хоризонта няма почти никакви облаци. Когато си на осемхилядник времето сякаш спира и докато правим снимки с българското знаме и спонсорските флагове, неусетно мина близо час.


Иван Томов на върха

© Боян Петров

Иван Томов на върха


Постепенно по нашите следи се появиха германци и австрийци. Всички изглеждаме еднакво уморени, въпреки че намирането на пътя и пробиването на пъртината в последните 10 часа се дължеше изцяло на нас с Иван. На прощаване с върха, закичих една от мартениците си на бамбуковото колче. Тази пролет не бях видял нито един щъркел или цъфнало дърво, след като от края на март бях в Хималаите.


​Тръгнахме назад, но умората започна да си казва думата и уж надолу, но еднокилометровия ръб ни отне над два часа. На премката видяхме поляците, които не бяха успели да стигнат до върха. На 100 м преди финалния купол водещият им катерач получил енергийна криза и докато се възстанови лимитът им от време е изминал вече слизаха надолу.


С Иван спирахме на всеки 30-40 метра и просто сядахме в снега. До щурмовия лагер ни оставаха малко повече от 2.8 км пад. Изминавахме ги за 3 часа, като в един участък отново се вързахме, защото топлината беше размекнала снега и имаше опасност от пропадане в цепнатини. За щастие нищо страшно не се случи и точно в момента, когато слънцето залязваше над околните върхове стигнахме до лагера.


Последни излязохме, първи качихме върха и първи се прибрахме в палатките ни. Едва се крепяхме на краката си от умора. Стопихме малко лед, пихме по два бульона и се увихме в спалните чували.


​През нощта към върха тръгнаха и други алпинисти. Изкачването им беше почти сигурно, защото нагоре вече имаше добре очертана следа и опасните участъци бяха фиксирани с въжета. Каквото и да прочета после как са се качили другите на Броуд Пик, аз добре ще си спомням, че именно ние българите проправихме пътя им към щастието да се качиш в облаците над 8000 м през сезон 2014.


P.S.: Посвещавам изкачването на Дойчин Боянов и Николай Петков, с които през 2001 г. положихме много усилия, но не успяхме да стигнем до върха."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на d11111
    d11111
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Дневник, така написано заглавието, означава, че българи за първи път се качват на Броуд Пик. А това не е така, направете си съответните справки: http://bfka.org/news.php?id=877

    А за Боян и Иван - поздравления!

  2. 2 Профил на TAC
    TAC
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Браво,момчета!

    rock n' roll is king!
  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 685 Неутрално

    Невероятно висок дух,сигурна подготовка,вяра в силите и хъс!
    Гордеем се с вас двамата!
    Желаем ви успех и в следващите предизвикателства!
    Приберете се живи и здрави!

    Tony
  4. 4 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2789 Неутрално

    Успех на К2 .Там е трудно.

  5. 5 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    Браво !!!
    Вдъхновяващо преживяване и описание.Пожелавам и повече последователи от България вдъхновени от техния кураж.

  6. 6 Профил на tony d'amato
    tony d'amato
    Рейтинг: 417 Неутрално

    Браво! Юнаци! Благодариме ви за постигнатото, усилията, лишенията и риска който сте поели! Успех на К2!!!!!!!

    keep calm and carry on
  7. 7 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1281 Неутрално

    Дръзновение,сила,отговорност.
    Поздравления за победата.
    Здраве и сили за още успехи!

  8. 8 Профил на alexppetrova
    alexppetrova
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Браво на нашите момчета! Не е лошо журналистите на си правят справки. Ето малко уточнение: Така в списъкът на българите, изкачили върха, вече има четири алпинисти с успешни изкачвания, след като през 2001г. Петко Тотев и Станимир Желязков достигнаха върха в рамките на национална експедиция, ръководена от Николай Петков. Преди тях, през 1990г. силна клубна експедиция от гр.Троян с ръководител Минко Занковски прави опит за изкачване на върха, като Минко Занковски, Емануил Деянов и Тодор Тодоров достигат Роки Съмит (8030м.), един от съставните върхове на Броуд Пик

  9. 9 Профил на ndyankov
    ndyankov
    Рейтинг: 426 Весело
  10. 10 Профил на BarBQ
    BarBQ
    Рейтинг: 845 Неутрално
  11. 11 Профил на Freedom of Speech
    Freedom of Speech
    Рейтинг: 628 Неутрално

    Поздравления!

    Езикът е машина и не бива да се допуска пружините й да скърцат.
  12. 12 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1264 Неутрално

    Браво момчета.Горди сме с вашето покоряване на хималайските върхове, истински героизъм и пример

  13. 13 Профил на dimitrov_ok
    dimitrov_ok
    Рейтинг: 214 Неутрално
  14. 14 Профил на putlernopassaran
    putlernopassaran
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Една от редките радостни новини, които те карат да си мислиш, че в България има и много истински хора - мъже и жени. Браво на героя - дали тутманиците ще се сетят да го поканят в Евсиноград да си почине като национален богатир?

  15. 15 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 536 Неутрално

    В тази идиотия на общият ни живот,
    не сме способни да оценим по достойнство
    подвига на това Българско момче...
    Нека прости и дано ни просветне ...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK