Боян Петров: Тук в ниското се чувствам добре, а и съм по-полезен

Боян Петров: Тук в ниското се чувствам добре, а и съм по-полезен

© LAP.bg



Българският алпинист Боян Петров се завърна в София след успешната експедиция в Каракорум, завършила с изкачването на два осемхилядника - Броуд Пик и К2. Той се превърна в първия българин с три осемхилядника в рамките на един сезон, от които за първи път на два стъпи български крак. Той сподели впечатленията си от времето в планината, вече от дистанцията на времето, и идеите си за бъдещето.


След като от края на експедицията изминаха повече от 10 дни направи ли равносметка какво се е случило?
- Като преглеждам и премислям случилото се, установявам, че тази експедиция беше много добре организирана като план, график и изпълнение. За щастие и природата също беше с нас. Спечелихме уважението на останалите алпинисти в базовия лагер със своите възможности. Първи стигнахме до втори лагер, след това първи стигнахме и до трети лагер на 7700-7800 метра. По едно време започнаха да идват и да се консултират с нас. Всички се завърнахме здрави, така че успехът е налице във всяко отношение.


Когато се оказа, че двата прозореца от добро време на Броуд Пик и К2 почти съвпаднаха не се ли притесни, че планът ти се пробива и може да не успееш поради лош късмет?
- Мислех си, че ситуацията е 50/50 и че работата никак не е сигурна. Казах си, че може би ще идвам отново за трети опит. Трябваше ни поне един хубаво време, а то се редуваше - хубаво, лошо, хубаво. Поляците също се колебаеха, но заедно решихме да направим опит, защото сме силни. Казахме си: "Ако стане - стане". Първият ден беше добро времето, след това дойдоха два с лошо време и накрая точно за атаката времето беше с нас и се получи. 




Когато слезе от Канчендзьонга беше изключително изтощен. Сега планът беше да изкачите Броуд Пик и да чакате възможност за К2. Обаче се оказа, че трябва да бързаш за К2. Имаше ли в някакъв момент притеснение за физическото си състояние?
- Имах леко съмнение, че може да не ми стигнат силите. Но се мобилизирах, мотивирах се тройно или четворно по-силно и ставах още по-бърз. За двете изкачвания нямаше случай, в който някой да ме изпревари. Напротив - аз изпреварвах останалите. Ставах 2-3 часа по-късно от поляците, но отлитах нагоре и ги изпреварвах. Намирах своя ритъм и след това ходех по 10-12 часа. Мислех, че ще си загубя аклиматизацията между двете експедиции. Но нищо такова не се случи, а напротив - моят организъм явно работи много добре от 6000 до 8000 метра. На Канчендзьонга получих халюцинации над 8500 метра и имах проблем фокусирането на погледа. Тук нямах такива проблеми. Нито се появяваха гласове, нито нищо. Даже К2 ми се стори по-нисък, въпреки че е със 17-18 метра по-висок от Канчендзьонга. На практика на К2 от предишния опит през 2005 г. познавах целия маршрут без последните 400 метра. Знаех, че там ще бъде най-трудното, но пък почувствах по-голям прилив на енергия. Когато стигнахме до "гърлото на бутилката" вече бях следвал поляците три часа. Тогава те спряха и казаха: "Ти си". И тръгнах нагоре.


Кое въже да хванеш

© Боян Петров

Кое въже да хванеш


Тази част от изкачването около т.нар. bottleneck се смята за ключова. Как се справи?
- Беше много замръзнало, всичко беше в лед. В този момент изкачвахме в пълна тъмница на челници и трябваше да внимаваме какво правим, защото там има много стари въжета. Вадиш едно въже, оглеждаш го накъде отива и трябва да направиш точен разчет. Тръгнах напред и скоро Януш (Голомб) изчезна от погледа. От пакистанска страна беше безветрено, но когато се качих вятърът беше сигурно 60-70 км/ч. Изведнъж ме блъсна силно, едва успявах да се огледам, само се криех да не ме брули. Стоях горе 30, максимум 40 минути и слязох доста бързо в лагер 4 за около два часа. Тогава за първи път се отпуснах, защото знаех, че върхът е зад мен, макар да предстоеше още много по пътя надолу.


Повлия ли ти по някакъв начин това, че испанецът Мигел Анхел Перес почина в лагер 4 точно, когато започвахте атаката си?
- Една новозеландска алпинистка - Клео ни каза, че за съжаление е починал от пълно изтощение. Последните две думи ми направиха много силно впечатление - пълно изтощение. Бяхме палатка до палатка, но понякога се случват подобни неща в планината. Там съжителстваш със смъртта. През 2009 г. спах в палатката на един починал испанец и получих халюцинации. Трябва да намериш начин да приемаш тези неща по-спокойно, защото биха могли много да те психират.


След слизането си финландецът Самули Мансика цитира Райнхолд Меснер, че при завръщането в базовия лагер от К2 се чувстваш като прероден. Така ли е?
- Сами беше на Канчендзьонга и имаше намерение да качи първо К2, а след това Броуд Пик. Но слезе от К2 толкова уморен, че си тръгна. В този смисъл Меснер е прав - слизането наистина е голям изпитание. Аз нямах в нито един момент притеснение, че ще падна и ще остана там от пълно изтощение. През годините съм се научил да си дозирам натоварването и знам колко да се раздам, така че да ми остане 30 процента резерв. 


Как ти повлия това, че си диабетик?
- Не мога да кажа какви са ми били нивата на кръвната захар, защото новите глюкомери работят над  5 градуса и трябваше да го топля. А и се опитвах да се абстрахирам от потенциално лоши новини. Но като цяло намалих инсулина с 30%, защото когато катериш е по-добре да си с по-висока захар. По-голямо притеснение ми беше студът. Мръзнах като куче, защото беше минус 20 градуса. Останалите си бяха взели пухени костюми, а аз мислех, че ще мина по-леко. Но пък студът ме караше да местя по-бързо. 


Боян Петров в лагер 4 на 600 метра под К2

© Боян Петров

Боян Петров в лагер 4 на 600 метра под К2


На Броуд Пик се случи така, че се качи с Иван Томов, който се присъедини към вас впоследствие. Успяхте ли да се сработите?
- Иван е много особен случай, защото работи 10 месеца в годината в зеленчукови ферми в Англия. Той не е алпинист и се учи в движение на осемхилядници. За К2 му казах, че няма да има шанс да се качи, защото му липсват специфични умения и той се съгласи. Но Иван е едно здраво русенско момче, смел е и винаги беше в челните редици и има съществен принос към изкачването. За мен психологически беше много добре, че чувствах българин зад гърба си. Качи се много добре, не е от мрънкачите, които могат да ти вгорчат живота в базовия лагер. Той е от тези, които те зареждат с присъствието си. С удоволствие бих го поканил на следващата си мисия.


Райнхолд Меснер в своето поздравление определи постижението ти като най-великото в историята на българския алпинизъм. Ти как го приемаш?
- Индивидуално постижението е много високо. Като групово - изкачването на Еверест по западния гребен през 1984 г. е недостижимо. Не е правено от тогава и едва ли ще бъде правено някога. А иначе три осемхилядника са си... три осемхилядника. 


Когато беше на върха на кого благодари - на планината, на Господ, на някой друг?
- В интерес на истината на върха нямах време да мисля за това. Но ако трябва да благодаря на някого или нещо, това е на една цяла общност от хора. Това са всички тези хора, които ни изпращаха писма или есемеси. Понеже бяхме обявили публично номера на сателитния телефон, започнахме да получаваме пожелания от всякакви места - семейство Ангелови от Пловдив, друго семейство от Русе. Те ни дадоха увереност, че ще можем да докараме мисията си до край. А и бяха много ценни, защото понякога в лагера си много самотен. Описал съм в дневника си всяко име и всеки човек, който ни е пожелал успех. Всички тези хора, а списъкът е дълъг, заслужават нашите благодарности, защото ни заредиха с много енергия.


Обяви, че следващата ти мисия ще е Манаслу. А по-нататък?
- Да, през есента ще подам проект в спортното министерство за финансиране на експедиция до Манаслу, тъй като остана единствен неизкачван от българин. Трябва най-после да затворим този цикъл. Оттам нататък ще търся други места и върхове, нещо, което е ново и непознато. След Канчендзьонга и К2 вече имам усещането, че няма какво да ме изплаши. Но в целите ми не попада Еверест. Категорично! Изкачван е прекалено много пъти и е комерсиализиран до безкрайност. 


След толкова много време над 7000 метра не се ли чувстваш ненамясто в София?
- Тук долу в ниското ми е добре. Горе си на границата на себе си. Там сме за малко. А и тук сме по-полезни.

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 404
    404
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Готин човек! Истински! Зареди ме с позитивна енергия!

  2. 2 Профил на think
    think
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Много голям! Браво Бояне!!!

  3. 3 Профил на donyon
    donyon
    Рейтинг: 604 Неутрално
  4. 4 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    Боян Петров - спортист на годината!

  5. 5 Профил на Yavor Dimitrov
    Yavor Dimitrov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Чудесна история на успеха!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  6. 6 Профил на Андонов
    Андонов
    Рейтинг: 842 Любопитно

    Хубаво интервю. Голямо постижение. Страхотен Боян.

    “Журналистика е да печаташ/показваш неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко останало е пиар” Джордж Оруел
  7. 7 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 698 Неутрално

    Поздравления за Боян,а и за семейството му,както и на цялата тази съпричастност към подвига му и неговата борба със самия себе си и здравословните проблеми,които има.
    Направо е изумителен и уникален!Бог да го пази!

    Tony
  8. 8 Профил на V. Uzunov
    V. Uzunov
    Рейтинг: 281 Неутрално

    До коментар [#4] от "Митев":

    Не само спортист, но и мъж на годината ... дори Кобрата да бие Кличко...

  9. 9 Профил на gv
    gv
    Рейтинг: 469 Весело

    Поздравления за успеха - и нагоре, и надолу! Страхотен

    Keep it simple and make it special.
  10. 10 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    До коментар [#8] от "will":

    Да, взех предвид и евентуална победа на Кобрата, но и при това положение бих предпочел Боян!

  11. 11 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    До коментар [#8] от "will":

    Колкото до "Мъж на годината" това е несериозна титла, която се присъжда обикновено на конюнктурни политици, така че не държа на нея. Човек като влезе в сърцата на сънародниците си е достатъчно!

  12. 12 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    Невероятен човек!
    Исполин,като върховете,които покорява.
    Да е жив и здрав!

  13. 13 Профил на spanopolski
    spanopolski
    Рейтинг: 381 Неутрално
  14. 14 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1219 Любопитно

    Вдъхновяващ човек и начин на живот!
    А мъдростта която ни предава след преживяното е наистина безценен урок.

  15. 15 Профил на ВаняХр.
    ВаняХр.
    Рейтинг: 1098 Неутрално

    Браво, поздравления и здраве!

  16. 16 Профил на V. Uzunov
    V. Uzunov
    Рейтинг: 281 Неутрално

    До коментар [#11] от "Митев":

    Разбира се, че Боян е по-достоен от Кобрата... при този профи бокс нещата са голяма степен режисирани с комерсиална цел... при К2 не може да има нещо подобно...

  17. 17 Профил на Boriana Mihailova
    Boriana Mihailova
    Рейтинг: 5 Неутрално

    радвам се че все оше има истински хора като теб Бояне.Ти си достоен човек.Браво

  18. 18 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    Да не забравяме че освен всичко Боян е и научен работник, при това доста успешен, защото е открил няколко непознати до момента пещерни насекоми. Странна птица. Наистина ме зарадва с постижението си.

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  19. 19 Профил на epiccrap
    epiccrap
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ето ви какво чича ви ютюб казва за Боян:

    https://www.youtube.com/watch?v=ua7545inEkQ

    А ето ви и коментар от чича ви Рейнолд Мейснър, който е считан за един от най-успешните алпинисти в света, с първото изкачване на Еверест без кислород:

    https://www.youtube.com/watch?v=27n2XYdk8qU

    Аз нямам какво да добавя.

  20. 20 Профил на foxa5
    foxa5
    Рейтинг: 1445 Неутрално

    Хубаво е че има хора като Боян, вдъхновяват.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK