Футболът като филмов сценарий

Футболът като филмов сценарий

© LAP.bg



... или "Такива неща просто не се случват в реалния живот!"


Проект за филмов сценарий
Жанр: драма, трилър, съспенс, обрати на съдбата
Възможно заглавие: "Е-МОЦИ-Я!"


Сюжетът накратко.




Историята:


Във филма се разказва за футболния двубой между два отбора от Източна Европа. Единият е столичен футболен колос от Румъния, достигнал своя апогей преди около три десетилетия, в самия зенит на епохата на Чаушеску, спечелвайки Купата на европейските шампиони. Другият - отбор от малко градче от България, който допреди няколко сезона е бил напълно анонимен аматьорски тим от долните дивизии; издигнал се е със сериозната финансова подкрепа на местен благодетел, но и с много труд и работа.


Залогът:


Влизане в групите на Шампионската лига. За първия отбор това би било поредното класиране в този престижен турнир. За втория - най-голямото постижение в историята на клуба (Бележка: До момента България е имала един-единствен участник в турнира, столичен гранд, който не успява да спечели точка в шестте си изиграни мача и записва голова разлика 1 - 17, едно от най-слабите представяния в историята на турнира). Финансовият залог също е сериозен - около 20 милиона евро ще постъпят в касата на класиралия се отбор.


Завръзка:


Двубоят се провежда на принципа на размененото гостуване. Първият мач се играе в Румъния. Играта е равна, но домакините успяват да вкарат гол в последната минута на редовното време.


Мачът реванш се играе в София, на националния стадион. Поради големия залог на мача са дошли десетки хиляди от цяла България. Българският отбор има скромна история и не повече от шепа привърженици. По обясними причини публиката на стадиона развява не клубни, а български знамена и пее не химна на клуба, а националния химн на България.


Българският отбор доминира на терена, но така и не успява да вкара гол. Тече последната минута на редовното време. Коментаторите вече са отписали мача, говорят за участието в Лига Европа (в нея отива загубилият отбор), което също си е доста престижно (Бележка: Всички български участници в европейските футболни турнири през тази година са отпаднали от съревнованието още в първия кръг).


Минутата е 90-та. При поредното центриране в наказателното поле на румънците настава разбъркване, топката е избита, но попада на волето на бразилски нападател, който е длъжник на публиката до този момент. Ударът му намира мрежата на съперника.


Целият стадион гърми. Коментаторите изпадат в делириум, крясъците им са нечовешки (Бележка: Пресипналият и леко налуден глас на коментатора додава лек комичен привкус на цялата история).


Мачът навлиза в продължения. Играта е оспорвана, но отборите се стремят най-вече да не допуснат гол. Всички вече очакват дузпите.


Българският вратар на практика спасява отбора си в първия мач; той се е представил отлично и във втория, във всичките повече от 200 минути, изиграни до момента. Освен това е майстор на дузпите. Коментаторите вече потриват ръце в очакване на зрелището.


Тече последната 120-а минута на мача. Топката е пред наказателното поле на румънците. Внезапно българите губят владение и след бърза контраатака тъмнокожият централен защитник на румънския отбор се откъсва сам срещу вратаря. Българският страж излиза извън полето си и спира противниковия играч с професионален фал. Забавен каданс: съдията се приближава към него и изважда... червен картон.


В българския отбор настава суматоха; трите смени вече са извършени. На вратата трябва да застане някой от полевите играчи. Подобно нещо в професионалния футбол се случва твърде рядко, веднъж на няколко години. В мач от такова значение (и то в толкова важен момент!) това н и к о г а не се е случвало.


Едър план: камерата попада върху лицето на нисичък защитник от отбора на българите, веждата му е сцепена, претърпял е аркада по време на едно по-твърдо единоборство. Камерата се отдалечава. Виждаме как играчът се приближава непоколебимо към центъра на терена, разбутва всички и надява вратарската фланелка (Бележка: Фланелката не носи неговото име, а това на резервния вратар -- който по обясними причини не може да влезе на терена).


Едър план: камерата попада върху невъзмутимото лице на президента на румънския отбор. Именно той е легендарният вратар, спасил четири поредни дузпи (!!) на финала за Купата на европейските шампиони преди 28 години срещу ФК "Барселона", един от най-титулуваните европейски грандове за всички времена.


Флашбек:


Виждаме дневната на средно румънско семейство от епохата на комунизма - бедно обзаведена гарсониера в покрайнините на Букурещ. Цветовете са избледнели; върнали сме се почти три десетилетия назад. Млад мъж е застанал в напрегната поза пред малкия черно-бял телевизиор; до него стои кошче със спящо дете на видима възраст от година-година и половина. Камерата постепенно се приближава към телевизора, където някакъв футболист се засилва да бие дузпа (Бележка: Тук пускаме документални кадри от финала през 1986-а). Футболистът рита топката, вратарят (същият този вратар, който се е превърнал в легенда след въпросния мач и който днес е президент на клуба!) се разтяга почти нечовешки и лови топката. Целият стадион избухва, коментаторите са на ръба на припадъка, човекът пред телевизора скача на крака и започва да крещи неудържимо. Това е първата европейска футболна титла за Румъния, една от най-затворените и най-изостанали държави от тогавашния съветски блок!


Чуваме детски плач. Камерата постепенно се отдалечава от мъжа и се приближава към детето. Виждаме близък план на разплаканото детско лице...


...после отново сме в настоящето, виждаме лицето на защитника, облякъл вратарската фланелка, за да пази на вратата на българския отбор. Внезапно разбираме, че това е с ъ щ о т о дете, вече пораснало и възмъжало. Защитникът-вратар на българския отбор всъщност е р у м ъ н е ц!


Новоизлюпеният вратар бавно се приближава към голлинията. Времето още не е изтекло; противниковият отбор всеки момент ще изпълни прекия свободен удар, произтекъл от нарушението на изгонения титулярен вратар. Нападателят се засилва и рита. Топката се извисява над стената и се приближава застрашително към вратата. Защитникът-вратар се хвърля самоотвержено и успява да отклони топката с върха на пръстите си. От кадрите ясно се вижда колко неподходяща е фигурата му за вратар - той е т в ъ р д е нисък. Този сериозен недостатък успява да компенсира с пъргавина, воля и сърце.


Флашбек:


Зима. Мръсни, кални улици. Румъния през 90-те. Бъдещият защитник е на видима възраст от 13-14 години. Облечен е с дълъг шинел, твърде дълъг за мъничкото му тяло. Увит е в червено-бял шал – цветовете на любимия му отбор. Не е пропускал техен мач от почти девет месеца. На главата си е нахлупил нов каскет, подарък от любимото момиче.


Нашият герой върви по тесен железопътен мост, който пресича реката в покрайнините на града. Тръгнал е за училище. Вече закъснява, а това е най-краткият път. По средата на моста вижда, че в мъглата срещу него се задават две хлапета. По-големи са от него с три-четири години.. Въпреки студа са само по пуловери. Носят лесно разпознаваемото червено-синьо райе на най-богатия и успешен букурещки отбор.


По-едрият се приближава към него. Без да каже и думичка, той полека развива шала от врата му и го увива около кръста си; краят му остава да виси като скалп на победен противник. Мисли си, че ще го бутнат в реката, която тече бавно на няколко метра под тях. Минава му светкавична мисъл: "със сигурност ще си счупя крака и няма да мога да играя няколко месеца". Но не би. Подминават го мълчаливо. Докато се разминават с него, по-нисичкият го плесва по тила. Новият каскет цопва във водата, течението го отнася. Обидата остава завинаги.


Фотогалерия: Драматичното класиране на "Лудогорец" в Шампионската лига >


Обратно в настоящето. Напрегната пауза преди изпълнението на дузпите. Футболистите са налягали по терена, масажистите усърдно работят върху телата им. Капитаните хвърлят чоп; на българите се пада да бият първи. Но... какво виждаме? Вместо да поеме към голлинията, защитникът-вратар взема топката в ръце и я поставя на точката за изпълнение на наказателен удар...


Флашбек:


Разбираме, че почти цялата кариера на защитника - повече от седем години - е преминала в друг столичен румънски отбор, който не може да се похвали с международната слава на гранда, взел европейската титла. Затова пък на домашната сцена този отбор е най-големият и най-страшният съперник на въпросния гранд. Между двата отбора от време оно тлее страшна вражда - а нашият герой (защитникът-вратар от днешния мач) е една от най-мразените фигури от феновете на противника.


Става безпощадно ясно: днес дребничкият защитник - за първи път в живота си на професионален футболист! - трябва да застане на вратата и да се опита да отрази ударите на най-омразния си противник. Залогът е не просто няколко десетки милиона долара. Залогът е неговата чест. Днес той е на трийсет години, кариерата му е вече в залеза си. Подобна възможност няма да му се предостави никога повече.Това са най-в а ж н и т е пет минути в живота му.


Голямата ирония е, че днес той стои на вратата на б ъ л г а р с к и отбор и се изправя срещу своите с ъ н а р о д н и ц и. Личната чест на един мъж е поставена над националната кауза; неговият професионализъм - над възможните му човешки пристрастия... Обратно в настоящето: той се засилва и бие. Вратарят на противника се хвърля в забавен каданс. Познал е ъгъла, но не успява да стигне до топката. Стадионът е на крака, резултатът е 1:0!


Нашият герой не се поддава на еуфорията; радостта му е кратка и сдържана (За разлика от радостта на българските коментатори, които съвсем определено не са на себе си). Защитникът-вратар застава на голлинията. Нещо повече, той започва да танцува по нея! Познава посоката на първия удар, хвърля се геройски, с цялата си аматьорска жар. Уви, топката го изпреварва и влиза в мрежата зад него. 1:1.


Ред е на българите. Зад топката застава бразилският нападател, вкарал гола в редовното време. Засилва се... Шут! Снажният вратар на румънците познава ъгъла, разтяга се като дърводелски метър и... отбива топката!


Българските коментатори са унили, вярата им е на изчерпване. Междувременно към топката се приближава румънски играч. Докато зрителите зад малкия екран си гризат ноктите, румънецът рита. Малкият български страж (също румънец!) най-неочаквано улавя топката! Стадионът полудява. От неописуемата радост коментаторът изревава неудържимо и почти изплюва част от далака си.


В следващите дузпи - до петата - и двата отбора са безпогрешни. Мъничкият защитник-вратар хваща почти всички ъгли, но така и не успява да улови топката повече. По лицето му се вижда как вярата му постепенно започва да отслабва. От което обаче не изглежда по-малко непоколебим.


След петата дузпа идва ред на внезапната смърт: всяка невкарана дузпа е почти равносилна на гибел. Българите бият първи, зад топката е един от най-добрите им защитници. Топката полита към левия ъгъл, виждаме в забавен каданс как вратарят на румънците я достига. Успява да я пипне с пръсти, но топката все пак влиза във вратата. Резултатът е 5:4.


После бият румънците. Уви, вратарят-защитник не успява да отгатне ъгъла, топката влиза безнаказано във вратата. 5:5.


Напрежението достига връхната си точка. Малцина са хората на стадиона, които вярват в щастливата развръзка. Всичко изглежда твърде невероятно: гол в последната минута, изгонен вратар в края на продълженията, а на голлинията - защитник, който е заставал на вратата само на тренировки. И то само на ш е г а.


Но днес съдбата е безмилостно сериозна. Трийсет хиляди души по трибуните са притихнали, диханието им едва се чува. Зад топката отново е български играч. Удивително: след дванайсет изпълнени дузпи напрежението е надвиснало така осезаемо във въздуха, че и една съвсем малка искричка би била достатъчна, за да пламне целият терен.


Флашбек:


Връщаме се пет години назад. Българският отбор играе в трета дивизия, играчите му не са нищо повече от сърцати аматьори. По някаква неведома случайност един сериозен бизнесмен, който общо-взето никак не се вълнува от футбол, е попаднал на стадиона (Занимава се, да кажем, с фармацевтика; работи, да кажем, основно за износ; той е, да кажем, най-големият работодател в този неголям град). Малкото отборче днес има ден; вкарва гол след гол. Бизнесменът, иначе сериозен до суровост мъж, изглежда някак озарен. Виждаме в близък план как някакъв човек се навежда над ухото му и казва: "Знам, че футболът не те тегли особено, но в тези момчета има бъдеще. Защо не вложиш някой лев в тях?"


Обратно на терена. Българите бият седмата си дузпа. По всички стандарти на театралната драматургия им е време да пропуснат. Ала в неумолим разрез с театралните стандарти (все пак това е животът, а не театърът!) нападателят бие лекичко и плътно вдясно от себе си. Неспасяемо!


Преди да успеем да се съвземем, румънците застават зад топката. Играчът в жълта фланелка бие уверено. Вляво, близо до гредата. Но този път нашият герой е отгатнал ъгъла: топката попада право в ръцете му, а той я прегръща нежно като новородено бебе.


Нататък е ясно: невиждана радост, нечувани крясъци, безкрайни интервюта. "Един румънец хвърли цяла Румъния в траур" и "Румънец стана национален герой на България", пише румънската преса.


Телевизионният коментатор си е загубил гласа, крещейки получленоразделно "Отново имаме отбор в Шампионската лига!" и "Кааааквааа Е-МОООЦИ-ЯЯЯ!" - без да съзнава, че родното име на днешния ни герой (Космин Моци) се съдържа в тази дума. Съдържа се както в буквален, така и в преносен смисъл...


Това е накратко. Моля за коментар и мнение.


***


Коментар на продуцента:


Сюжетът е интересен и динамичен, но е добре да поработите върху него. Изглежда нагласен. Такива неща п р о с т о не се случват в реалния живот. Пипнете го тук-там и се обадете отново. Може пък да излезе нещо.

Коментари (48)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Long One
    Long One
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Хареса ми.

    "We dance like marionettes, Swaying to the symphony... Of destruction"
  2. 2 Профил на deymus
    deymus
    Рейтинг: 848 Весело

    Чшшш продуцентчето, да бе гледало мача снощи

  3. 3 Профил на chiefwhitecloud
    chiefwhitecloud
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Манол ще сложи в джоба си футболните коментатори

  4. 4 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 1478 Весело

    Стяуа игра грозен футбол и стана европейски шампион с дузпи срещу Барса. Тогава национален герой беше мустакатият им вратар.
    Дедо Господ, обича да си прибира вересиите...

  5. 5 Профил на nv
    nv
    Рейтинг: 929 Неутрално

    Браво на Моци! Като порасна, искам да стана като него...

    Автентичните десни cinik и niksan1 ще гласуват за Мая Манолова на балотажа.
  6. 6 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 811 Неутрално

    Истинската драма е в червните сърца на Панчарево. Хора безродни, прегърнали комунистическата идея на интернационализма, влачещи се немили-недраги по чужди домакински мачове, за да подкрепят отрочетата на окупационната червена армия. Хепи-енд: ще си гледат европейските турнири по телевизията. Флашфоруърд: акции нЕма.

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  7. 7 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1280 Неутрално

    Не знам какъв филм би се получил,но историята си беше велика,невероятна и неповторима.

  8. 8 Профил на Grosskopf
    Grosskopf
    Рейтинг: 584 Неутрално

    Браво Манол, много як текст!

  9. 9 Профил на t.rex
    t.rex
    Рейтинг: 395 Любопитно

    "После бият румънците. Уви, вратарят-защитник не успява да отгатне ъгъла, топката влиза безнаказано във вратата. 6:5"

    така ли наистина беше?

  10. 10 Профил на phuncky
    phuncky
    Рейтинг: 646 Неутрално

    Позор за "Дневник", че публикуват подобен текст. Силно неиздържан нито като сценарий, нито като литература, но най-вече изпод него струи утайката на завистта.

    Късата памет е най-големият враг на българите.
  11. 11 Профил на desen
    desen
    Рейтинг: 569 Неутрално


    Е-МОЦИ-ЯТА не е само за привържениците на Лудогорец, а за всички, които милеят за българският футбол.
    Защото деленето ни на привърженици на отделни клубове трябва да е във вътрешното ни първенство. Когато някой наш отбор, който и да е, играе международни мачове - заслужава подкрепа от всички ни, защото представя българският футбол.
    Само една забележка към авторът, може би е неволна грешка:
    ---
    "Успява да я пипне с пръсти, но топката все пак влиза във вратата. Резултатът е 5:4.

    После бият румънците. Уви, вратарят-защитник не успява да отгатне ъгъла, топката влиза безнаказано във вратата. 6:5."
    ---
    Нещо ми се губи един гол.

  12. 12 Профил на alffastar
    alffastar
    Рейтинг: 450 Неутрално

    БРАВО!!! Е-МОЦИ-ИОНАЛНИ ЮНАЦИ!

  13. 13 Профил на SSS
    SSS
    Рейтинг: 919 Неутрално

    Да, дааа, всичко друго има смисъл, но дали футболът има?
    Първична и необуздана емоция, а оня дето се дереше снощи като животно от ефира е хубаво повече да отдели време да мисли.
    Иначе готин текст.Не за запалянковци.

  14. 14 Профил на vfsd
    vfsd
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ето още един интересен епизод от "филма":
    "През сезон 2005/06 Левски направи легендарен поход в Купата на УЕФА, достигайки до четвъртфиналите. Първият мач от груповата фаза на „сините“ тогава бе в София срещу Динамо Букурещ. Тогава момчетата на Станимир Стоилов победиха драматично с 1:0 след гол в продължението на мача на Емил Ангелов.

    По това време за румънския гранд пък играеше именно Козмин Моци, който бе със заслуги за гола на Бабангида, оказал се впоследствие ключов за продължаването на Левски в елиминационната фаза."

    dfdfdf
  15. 15 Профил на легионер
    легионер
    Рейтинг: 463 Неутрално

    много добър текст! поздравления за автора!
    имаше и още един момент от мача, който си струва да се отбележи. в атаката на Стяуа, при която бе изгонен Владо Стоянов, Моци се опита да направи фаула за червения картон, но не успя. каква ирония на съдбата!

  16. 16 Профил на gergansky
    gergansky
    Рейтинг: 450 Неутрално
  17. 17 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    Преди малко гледах на запис прословутите дузпи от снощи. И какво да видя - ами те и двете, спасени от вратаря на Лудогорец, са нередовни - вратаря е на два метра пред голлинията още преди изпълнението. Трябва да е имало и благодарности към съдията!

  18. 18 Профил на Manol Peykov
    Manol Peykov
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#17] от "Митев": Ами не е вярно, Митев. Стана ми любопитно и току-що ги изгледах внимателно, кадър по-кадър. В момента на изпълнението човекът е на не повече от педя пред голлинията.

  19. 19 Профил на frequentflyer
    frequentflyer
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Моци направи история и на страницата на Eurosport:)

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  20. 20 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1087 Весело

    До коментар [#18] от "mnoll":

    1.20 м. и си стискаме ръцете

  21. 21 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2527 Весело

    Продуцента явно е попрекалил снощи с алкохола...

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  22. 22 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2527 Неутрално

    Аз снощи също подозирах, че това със защитника вратар не се е случвало. И май се оказа, че съм прав. Но 1995 или 1996 година Левски игра с един малко известен отбор от Белгия - Аалст. Турнира беше тогавашния еквивалент на Купа Европа - купата на УЕФА. В тези години българския шампион не играеше в ШЛ. Та в този мач след трите смени вратаря получи червен картон и на вратата застана Мариян Христов (ако не се лъжа). Само, че тогава "Левски" си падна и в двата мача.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  23. 23 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4088 Неутрално

    Много хубаво написано! Маноле и ти си велик!

    klimentm
  24. 24 Профил на the_european
    the_european
    Рейтинг: 514 Неутрално

    браво, бе ПЛАГИАТ... и как ти хрумна този невероятен сценарий, а?

  25. 25 Профил на ba4iq
    ba4iq
    Рейтинг: 229 Весело

    За мое огромно съжаление не успях да гледам мача, но след като прочетох тази статия почти на 100% изпитах е-моци-ите, които са изпитали всички, които са го гледали.
    Ако някой инвестира в такъв филм ще спечели доста пари.

    Благодаря на автора.!

  26. 26 Профил на Мусо Гоносуке
    Мусо Гоносуке
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Хубаво написано, само не можах да разбера защо се набляга толкова, че защитникът бил "нисичък" за вратар.
    Моци хич не е нисък - 183 см., точно колкото и Фабиен Бартез или Давид Оспина примерно. Касияс е 185, Боби Михайлов - 186. Гийермо Очоа и Кейлор Навас, които също направиха впечатление на световното в Бразилия - и те са по 184-185.

    Явно това е едно от местата, където трябва да се пипне сценарият

  27. 27 Профил на dyy
    dyy
    Рейтинг: 229 Неутрално
  28. 28 Профил на karakurum
    karakurum
    Рейтинг: 247 Неутрално

    Нещо за традиционните злобари няма ли да има?
    Които вече 3 години неистово чакат Лудогорец да падне,за да започнат с оргазмите си:спука се балона,има само два отбора,извън софия футбол няма,като ги оставят братята пак стават село,без ултраси-идиоти толкова,без юноши не става и т.н.

  29. 29 Профил на qbe48309525
    qbe48309525
    Рейтинг: 8 Неутрално
  30. 30 Профил на sdanco
    sdanco
    Рейтинг: 8 Неутрално
  31. 31 Профил на chr81
    chr81
    Рейтинг: 450 Неутрално

    МОЦИ НАИСТИНА Е НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ НА БЪЛГАРИЯ!
    Човекът е професионалист и явно мрази и в червата Стяуа. Цял мач в Букурещ го освиркваха и псуваха. Е, сега им го върна с лихвите. Цял свят разбра за падението на Стяуа. Вратар-аматьор да им хване 2 дузпи и да ги лиши от 20млн евро. Велико! Сигурен съм, че и феновете на Динамо са на върха на щастието и се радват за техния човек в България.

  32. 32 Профил на Мусо Гоносуке
    Мусо Гоносуке
    Рейтинг: 450 Неутрално

    [quote#31:"chr81"]Вратар-аматьор да им хване 2 дузпи и да ги лиши от 20млн евро[/quote]

    20 млн. евро е доста преувеличено
    10-11 е по-реално

  33. 33 Профил на savovjr
    savovjr
    Рейтинг: 395 Неутрално

    При гола в 90-тата минута: изражението на вратаря на Стяуа - безценно

  34. 34 Профил на chr81
    chr81
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Колежките на работа и те това коментираха като гледаха - опулената физиономия на вратаря на Стяуа.

  35. 35 Профил на petergriffin
    petergriffin
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Велик мач, статията е супер

    Само ме е яд за бразилчето, дето нацепи мрежата в 90-тата минута.Него всеки го забрави.Да, верно, че пропусна дузпа, но това е, за да е по-сладко.

    Та, ако не беше неговото ВОЛЕ, приказката свършваше.

    The things you own end up owning you
  36. 36 Профил на Ivan Stoyanoff
    Ivan Stoyanoff
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Най точен е коментара на майорман. "Истинската драма е в червните сърца на Панчарево. Хора безродни, прегърнали комунистическата идея на интернационализма, влачещи се немили-недраги по чужди домакински мачове, за да подкрепят отрочетата на окупационната червена армия".
    Този клуб е ЦСКА. Целият им отбор, ръководители и фенове знаят и злобеят защо Лудогорец ще вземе 20 милиона, а техният отбор е длъжник на футболисти които са били наемани но не са играли и една минута. Защо победи? За тях не е интересно каква е играта на Лудогорец и какви са усилията на футболистите и ръководството на клуба.
    За ЦСКА (и много спортни сайтове) е важен само ЦСКА, само БСП и СССР.

  37. 37 Профил на Мусо Гоносуке
    Мусо Гоносуке
    Рейтинг: 450 Неутрално

    [quote#35:"petergriffin"]Само ме е яд за бразилчето, дето нацепи мрежата в 90-тата минута ....ако не беше неговото ВОЛЕ, приказката свършваше[/quote]

    Припомни си мачът в Букурещ - при 1:0, Моци изчисти от гол линията. Ако беше станало 2-0, кел файда от волето на Вандерсон.

    Футболът е колективна игра и всеки има дял за този успех, но героят е един - Козмин Моци

  38. 38 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 514 Неутрално
  39. 39 Профил на heavymetal
    heavymetal
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Въпреки фактологическите неточности (което е простимо, понеже става въпрос за предполагаема художествена творба), идеята е интересна!
    Иначе - браво на всички от Лудогорец! Велик мач! Велик Моци!

    Who Is John Galt?
  40. 40 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 819 Неутрално

    Текста е много добър, но все пак ми се струва, че името КОСМИН МОЦИ заслужава да бъде изписано и то не само в скоби, както е постъпил авторът.

  41. 41 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1552 Любопитно

    Оригинално!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  42. 42 Профил на Slick
    Slick
    Рейтинг: 472 Неутрално

    Готин текст, посмях се, а Моци е пример за подражание. За негово щастие той вече е за постоянно в историята! А ние сме в Шампионска лига. Сега защитниците ще прегръщат гела на Кристияно Роналдо.

  43. 43 Профил на bgman
    bgman
    Рейтинг: 395 Весело

    [quote#33:"savovjr"]При гола в 90-тата минута: изражението на вратаря на Стяуа - безценно[/quote]

    Като на Тодор Живков на Ноемврийския пленум...

  44. 44 Профил на m.c.marinoff
    m.c.marinoff
    Рейтинг: 443 Неутрално

    До коментар [#17] от "Митев":

    Да бе! А като си гледал нередовните дузпи, не гледа ли на негрото Варела втория жълт картон, който не беше даден, па после и негрото излезе с/у вратаря на Луд., та му изкара червен картон. За това коментар да си правил някъде случайно? А коментар за едната дузпа, дето биещия от Стяуа се спря преди изпълнението? Що не коментираш всички нередовности, каквито несъмнено бяха и излизанията на Моци? А че цял мач подпираше с тънките фалчета Стяуа и режеше Луд.? И туй ли видя? Бря, пък го пропусна да го кажеш или тъкмо ти беше на езика?

  45. 45 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    До коментар [#44] от "m.c.marinoff":

    Не ми е било на езика, просто не съм гледал мача. По това време имаше интересен тенис, а и други интересни домашни неща... Коментирал съм това, което видях - трите дузпи на Моци ли беше, Коци ли... Една вкарана и две спасени, на такова видео попаднах - две минути...

  46. 46 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 622 Любопитно

    Каквото и да говорим за екшъна в тоя мач, той е история и българският отбор вече точи зъби за групата. Подобен мач на ниво А гр. гледах отдавна, през 70-те, между Дунав Русе и Спартак Плевен. Беше мач за оцеляване в гр. на майсторите и се играеше на кръв. Дунав водеше с 1:0 и тогава вратарят на Спартак напусна играта-контузия или друго, не помня, но на вратата застана един от защитниците и не се посрами. Авторът на материала споменава, че през соца Румъния е била затворена и изостанала. За първото не съм съгласен. От 1965г. румънската ТВ даваше западни сериали-Айвънхоу, Светецът с младия Роджър Мур, Баронът, Бонанца/ уестърн/, първата версия на Беглецът и мн. други. Дунавските селища масово дигаха ТВ антени в посока Букурещ. Който е паметлив, знае нашата ТВ какво даваше-бате Серго и Митко Бомбата, сем. Калинкови, за разнообразие Вилхелм Тел, Фюри, по-късно Ласи. Да се правят на западняци румънците по-ги биваше от нас, сега също, затова се перчеха преди мача, ама ядец.

  47. 47 Профил на m.c.marinoff
    m.c.marinoff
    Рейтинг: 443 Неутрално

    До коментар [#45] от "Митев":

    ОК. Вече знаеш и други неща извън репортажа с дузпите (макар някои неща бяха също от дузпите дето казах).

  48. 48
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK