Британската легенда в катеренето Лео Холдинг: Научете децата си да управляват риска

Лео Холдинг ще бъде гост на "Дните на предизвикателствата" в София

© leohoulding.com

Лео Холдинг ще бъде гост на "Дните на предизвикателствата" в София



Английският катерач Лео Холдинг е истинска легенда сред хората, които обичат предизвикателствата сред природата. Той е определян като един от най-великите катерачи в историята. Холдинг е първият британец, който изкачва без осигуровка Ел Капитан в парка Йосемити. През 2007 г. участва в експедиция за изкачването на Еверест, която цели да повтори подобно постижение от 1924 г. с тогавашната екипировка. В кариерата си има и много други исторически постижения във всички краища на Земята. Той ще бъде гост на десетите "Дни на предизвикателствата", които започват във вторник в София. Преди пристигането си той беше любезен да отговори на въпросите на "Дневник".


Изглеждате роден за приключения. Човек го възпитава или се ражда такъв?
- Аз лично мога да кажа, че съм роден за приключения. Най-ранните ми спомени са свързани с едно изгубване в Големия пазар в Маракеш едва на три години, изграждането на бърлоги в полето зад къщата ни и катеренето по дървета. Разбира се, за по-опасни приключения се изисква да изградиш определени умения. Също така мисля, че всеки може да се възползва и да се наслаждава на изпитанията на открито, ако това е правилното занимание за нивото на човека. Аз не пропускам да рекламирам чудесата от изживяванията на открито на всеки срещнат. 


Какво беше значението на баща ви, който ви е въвел в сферата на изкачване на върхове?
 - Баща ми ме посвети в заниманията на открито още от много ранна възраст. Помня как се разхождахме в планините наблизо до дома ни в Лейк Дистрикт в Северозападна Англия. Той ме въведе в скраблинга, което е нещо между ходене и катерене, в изкачването на ръбове, но не и в такива, които изискват осигуряване с въжета или големи технически умения. Моят ентусиазъм ме отведе при по-стръмните, по-технични терени, което даде основания на баща ми да помоли един негов приятел да ме въведе в катеренето по скали. Така че заедно се научихме да катерим с въжета. За съжаление човекът, който ни учеше - Малкълм Кънди, почина миналата година. Аз ще му бъде вечно благодарен за уроците, които ни даде.




Кога за пръв път усетихте, че това е призванието ви?
- Започнах да се катеря на 10-годишна възраст и още тогава се влюбих в изследването на вертикални стени. Знаех, че бих прекарал голяма част от живота ми в катерене и търсенето на предизвикателства. Много по-късно обаче установих, че вероятно това ще бъде основният фокус на моя живот и че ще направя кариера в тази област.


С кое от вашите занимания усетихте адреналина най-силно?
- Всеки BASE скок е различен, но някои от тях са изпълнени с невероятен адреналин. Особено, когато трябва да направиш много техничен изход или приземяването е много напрегнато, когато трябва да работиш, за да стигнеш до определено място. Миналата година две събития ме накараха да спра с BASE скоковете. Раждането на дъщеря ми Фрея и смъртта на най-добрия ми приятел Шон "Стенли" Лиъри. Ако погледнем голямата картина, ще видим, че много хора загиват от този тип летене и според мен рискът не си заслужава. 


Кога човек с вашите интереси казва "Стоп"?
- В моментите, в които споменах. Но това не означава, че съм спрял да катеря потенциално опасни планини или да ходя на сериозни експедиции. Мисля, че този тип живота става част от теб. Не бих се чувствал пълноценен, ако няма елемент на екстремност или риск в живота ми. Но опитът, познанията, уменията и възрастта оказват голяма роля за безопасността ти. За хората на улицата вероятно много неща не изглеждат никак сигурни, но но тези, които разбират, могат да видят, че рискът е управляем.


Имали сте момент на Ел Капитан, където сте си казвали, че това "ще е последният път". Какво ви връща отново и отново към изпитанията?
- Досега не съм имал такъв момент, в който да си кажа, че това е краят. Имал съм тежки моменти, в които ме е хващала буря и съм си мислел: "Господи, това беше." Това, което ме връща, е чудото на екстремното изживяване на диви места, силата да правиш наистина луди неща и удоволствието от компанията на лудите глави. Това изпълва живота ми с неизвестности, сила и радост. Все хубави неща.


Едни от най-стойностните постижения на Холдинг са свързани с изкачването на Ел Капитан в парка Йосемити

© leohoulding.com

Едни от най-стойностните постижения на Холдинг са свързани с изкачването на Ел Капитан в парка Йосемити


По какъв начин счупването на крака ви промени? Как ви повлия психологически този инцидент?
- Накара ме да установя, че не съм недосегаем и че в живота има някои неща, които имат по-голямо значение от катеренето и приключенията. Бях трудноподвижен шест месеца и не можех да се катеря почти година, но все пак имах една добра година. Даже може да се кажа, че съм щастлив, че ми се случи този инцидент, защото, ако продължавах по същия начин, вероятно можеше да се случи нещо още по-тежко.


По-предпазлив ли сте днес? От кое ви е страх най-много?
- Да, определено съм по-предпазлив. Лавините и каменопадите са плашещи. Това са опасности, които не зависят от теб. Страхувам се да не пропусна детството на дъщерите ми, защото твърде дълго време съм на път или защото може да се случи нещо и да не се върна. 


Кое изпитание бихте определили като най-тежкото в кариерата ви? Защо?
- Пророка на Ел Капитан беше много тежко. Това е маршрут от световна класа и през годините винаги се е смятало за голямо постижение да се изкачи. Когато Джейсън Пикълс и аз накрая успяхме да го направим, бяхме ударени от ужасна буря. В един момент не знаех дали ще оцелеем, когато все пак слънцето се показа и успях да изкача най-трудната секция. Просто не знам откъде намерих сили да го направя. 
Проектът с експедицията на връх Асгард в Канада също беше много тежък, тъй като очаквахме да се катерим през лятото, а в крайна сметка се наложи да го правим при определено зимни условия на висока 1200 метра стена от северната страна откъм Арктика. Ние бяхме наистина адски изтощени след 12 дни на стената и 30 дни в дивотията, но се получи забележително изживяване.
Но все пак вероятно на трудното беше Улветана. Въпреки че експедицията премина много леко, това беше изпитанието на живота. Самото достигане до базовия лагер в тази планина е изключително трудно, защото струва много пари. Събирането на средствата за скъпи експедиции е част от предизвикателството, а Антарктида е наистина много скъпо място.  След това се изправяш срещу стена, която е висока 1750, метра и в една бяла пустиня от друга планета с температури, които могат да стигнат минус 50 градуса и ветрове до 200 км/ч. Искахме да заснемем филм, който при тези условия щеше да е от най-стойностните в историята. Това увеличава още повече изискването към теб и екипа. Трябваше да дадем максимума, за да се случи и съм много горд от постигнатото. Жалко е, че Стенли почина само година след като създадохме филма "Последното велико изкачване". Това със сигурност ще е последното ни велико изкачване. Със сигурност той много ми липсва.


Вие сте започнали да се катерите още като дете. Кога е добре да се направят първите стъпки?
- Да започнеш да спортуваш в ранна възраст е голямо предимство. Но само ако спортът се превърне за теб в страст.  Ако децата бъдат насилвани да правят нещо, може би няма да го обикнат. Аз бих дал шанс на децата ми да опитат много от изживяванията от спортовете на открито и бих ги подкрепил каквото и да изберат. В днешно време благодарение на възможността за катерене на изкуствени стени децата могат да започнат да се занимават на три или четири години. Дъщеря ми е само на 18 месеца и вече има ремъци, но още не сме ги използвали. 


Какво бихте препоръчали на родителите?
- Разбирането, че рискът е важна част от живота, е важен урок. Децата трябва да се научат как да се държат отговорно във всяко свое действие. Да ги предпазваш от каквато и да е опасност и да се опитваш да ги скриеш от опасностите няма да им помогне да водят безопасен и успешен живот. Трябва да ги излагаме на управляеми рискове и да им позволим да се научат как да се оправят. Вярвам, че това ще ги научи да взимат правилните решения и да изживеят по-пълноценно живота си.


След всичко, което сте направили, кое остана непостигнато? Какви са мечтите ви?
- Очакват ме още много предизвикателства. Следващата ми голяма амбиция е още един връх в Антарктида, дори още по-отдалечен от Улветана, който изглежда малко като Фицрой в Патагония. Искам да правя кайт-ски 1000 км по леда и да достигна това, което според мен е най-отдалечената планина на Земята и да я изкача в алпийски стил.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK