Боян Петров: Вече ми се върти в главата идеята за 14 осемхилядника

© Велко Ангелов

Българският алпинист Боян Петров заминава след няколко дни за новото си предизвикателство. След като миналата година изкачи К2, Броуд пик и Канчендзьонга за по-малко от 100 дни, следващата му цел е да стъпи на единствения неизкачван от българин осемхилядник - Манаслу. Експедицията е част от проекта "2х8000", но все още не е сигурно дали ще може да опита изкачване на още един хималайските върхове.  

"Дневник" и този път ще следи цялата експедиция в специалната тема "Към върха с Боян Петров". Ето какво разказва той за нея часове преди да замине. 

Заминавате само след няколко дни за Катманду. Как върви организацията?

- В момента съм в последния етап от подготовката. Изчистили сме въпроса с коя агенция ще катеря. Подготовката протече изключително добре. Последните две бягания до Копитото бяха с феноменални резултати и мога да кажа, че силата е в мен. Вече съм 80-81 кг, хем да не мръзна, хем да не ми тежи, хем да съм основно мускули. Парите са събрани. Вече съм разпределил кое за какво ще отиде. Цялата екипировка е закупена.

Сега съм на финалната права, при която пакетирам всичко, виждам колко ще тежи целият багаж, кое къде се намества и кое да оставя. Отпътувам на 5 септември, на следващия ден ще бъда в Катманду и на 8 септември ще летя за базовия лагер. Това ще бъде първата експедиция, при която ще кацна под базовия лагер с хеликоптер. Тази година агенцията организатор прецени, че нестабилната геологическа обстановка по подхода на трекинга е прекалено рискова и предложи на всички кандидати за Манаслу да стигнат с хеликоптер, а не с традиционния трекинг. Това ще ни спести време, обаче хората си мислят, че хеликоптерът решава проблема. Не, той ще създаде нов проблем заради аклиматизацията. Аз ще цъфна на 3500 метра, а на следващия ден ще трябва да бъда на 4700 м. Надявам се да се преборя бързо с този кратък период и да пристигна в базовия лагер със самочувствие, а не пребит от височината.

Колко ще бъде разликата във височината?

- Разликата е достатъчна, така че да те скапе за 4-5 дни. Всички ще го правят по същия начин и тази година няма да има наземно придвижване с кервани и носачи от изходния пункта за трекинга на Манаслу. 

Как се оценява цялата ситуация в Непал и какви са отзивите?

- Голяма част от тазгодишните кандидати за върховете в Непал са се отказали, да не кажа 50%. Едното е, че китайците затвориха техните върхове Шиша Пангма и Чо Ою. Това означава, че целият поток поток от алпинисти, който е към 50 или 70 човека, които бяха насочени към двата върха, ще се пренасочат към Манаслу. Това ще създаде проблем, защото ще стане претоварено. Надявам се да го избегна с бързина, тъй като съм подготвен да катеря бързо и съответно да не изоставам и да не ставам част от тълпата. Когато запитах кой да бъде вторият връх, който да катеря, се оказа, че нито една от агенциите не потвърди еднозначно, че ще направи експедиция до втори осемхилядник. 

Какви са възможностите за още един връх?

- Опциите са Дхаулагири, Еверест и Макалу. За Макалу не съм сигурен, а за Еверест няма да стигне бюджетът заради таксата, която е в пъти по-висока. Иначе есенните такси в Непал са 50% по-ниски от пролетните и това е добре за мен. 

В крайна сметка кое е възможното?

- Това е чисто административен въпрос. Готов съм за два осемхилядника, мога да платя и втори хеликоптерен полет до втори базов връх и цената за втория връх, но нито една от фирмите не го предлага като организация. Това е проблем. Просто няма достатъчен брой желаещи да катерят заради сътресенията и несигурността. Докато аз знам, че в планините си относително сигурен. Може да стане разместване на пластове и лавини, но е еднократно. Не ме е страх и не съм се отдал на фаталистични разсъждания. Аз съм готов и ако възникне възможност, ако намеря фирма партньор, заминавам.

И нямате претенции кой точно връх?

- Май не. Вече съм решил, че ходенето в Непал трябва да задължително да бъде с минимум два върха. След като миналата година направих 3 по 8000 м, сега всичко, което е под 2 по 8000 метра ми се струва като отстъпление и загуба на време. Искам да отида да и да правя по два върха. Така или иначе вече ми се ражда идеята, че мога да се насоча към 14-те осемхилядника. Искам да видя дали и тази година се получат два, защото вече съм набрал инерция, която искам да запазя. Във височинния алпинизъм възрастта над 40 г., при която в другите спортове ставаш ветеран, при нас е златният период. Тогава си все още достатъчно силен и достатъчно разсъдлив. За мен 2 по 8000 метра е минимумът.

Може ли да се случи чисто времево, така че да не ви притисне зимата?

- Изчислил съм, че на Манаслу трябва да приключа на 5 октомври, след което веднага да отида на втория връх. Улеснението с хеликоптерния полет е голямо, защото за два дни мога да съм другия базов лагер. Бюджетът, който събрах е достатъчен да покрие втора експресна доставка до базов лагер.

© Велко Ангелов

- Като чета от сайтовете и като сканирах новините за този връх не намерих нещо, което да е притеснително. Като гледам статистиката за успешни изкачвания през пролетта и през есента, за Манаслу разликата е 5%. На практика е въпрос на късмет, а не на условия. Най-неприятното за мен е, че това е връх, на който няма да видя камък по маршрута. През цялото време има цепнатини, ледници, сняг и съответно опасности от характер, който се опасявам.

Аз обичам да ми е стръмно и каменно. Стандартният маршрут не е лесен, а дълъг, минавайки през много цепнатини, през сераци и опасности, при които шансът за инцидент е 50%. Както може да падне, така може да седи дълго време и нищо да не стане. А и аз имам някакъв страх от цепнатините от онова падане през 2009 г.

Наричат Манаслу японския връх заради първото изкачване...

- Японците правят няколко опита там. Умират 4-5 японски алпинисти. Те имат много хубава снимка, която ясно показва, че върхът е скалист, а не е снежен. Има една предвърхова седловина, а върхът е на 20-30 метра. Те не я катерят и се снимат на седловината. На практика 90% от изкачванията са до седловината и се признават. Ако другите върхове са куполи и можеш да стъпиш спокойно, тук има опасност. Определено е трудно и зависи колко е обледенено. Ако е само скала, вероятно ще мога да се кача. Обаче с ледени корнизи става опасно, защото може да се откъсне. На място ще разсъждавам къде е върхът и къде да правя снимката. Вече взех много да обръщам внимание кое точно е върхът, както и тази година Гашербрум 2 имаше снимки на успешни изкачвания. Аз много добре знам, че тези снимки с този сняг отзад не могат да бъдат направени на самия връх.

Какви са етапите на изкачване и какви са вашите планове?

- Стандартно има три лагера, като атакуващият е на 7100-7300 м. Това е едно голямо предвърхово плато и няма значение точно къде ще се разположиш. Катери се за четири или пет дни. Ако се чувствам добре, може да прескоча единия от лагерите. Манаслу е снежен връх, където успехът ще зависи от дълбочината на снега. Ако не вали и се фирнова, това дава голяма бързина. тогава се върви много лесно отгоре. Дълбок сняг значи борба и изтощение. Аз ще катеря по стандартния маршрут, вероятно ще направя някаква промяна на място. Но нека първо да стигна, да се запозная с екипа и останалите хора и ако има по-силен и бърз и силен катерач като мен, да направим нещо по-различно. Имам идеи, но трябва да узреят.

Имате ли информация кои са другите хора в експедицията?

- Не, абсолютно никаква информация. Единствено по интернет следя, че някои възнамеряват да ходят, но нищо потвърдено. Буквално на 6 септември в Катманду ще се запознаят с останалите. Така или иначе целият ми тактически план е за самостоятелно изкачване. Уви, и този път планът да катерим в двойка пропадна.

Имаше ли опция да катерите с Иван Томов, с когото се качихте на Броуд пик?

- Имаше, но причината е, че Иван не е в чистия смисъл на думата алпинист. Чисто формално, като не е член на алпийски клуб и не е завършил алпийски курс, помощта от Министерството на спорта не може да бъде насочена към него, защото той е извън системата. Казусът хем е административен, но не е само това. Когато тръгваме, предпочитам да съм катерил на свръзка с човека, да имаме сработеност. Докато Иван като работи в Англия не може да е тук постоянно и да тренираме заедно. Така че не открих сред приятели и познати човек, който да пасва на всички изисквания, най-малкото да е свободен два месеца и да е готов колкото мен.

Интересували ли сте  се каква е историческата причина все още българин да не е изкачвал Манаслу?

- Просто не му е дошъл редът и частично лошо стечения на обстоятелствата. Три или четири български експедиции са се опитвали, но нито една не е стигнала до над 7700 метра. Лошо време, бавно движение по маршрута, прекалено напредване на сезона, например ставало е 20 октомври, ставало е студено. Последният опит е от 2009 г. на Дойчин Василев и дъщеря му Маргарита Василева. Говорих с нея, тя ми даде снимки и съвети. Те са последните, които са се докосвали лично. Тя няма спомен маршрутът е да е труден, но най-голямата опасност са снеговете. Може да падне три метра сняг, както при тях, когато е затрупал целия лагер 1. За да си изкопаят екипировката са я търсили със сонди като при лавина. Мислели са си, че е тяхната палатка, но се оказала чужда. Копали са по три метра и са влизали в палатките като къртици. Това е най-голямото ми притеснение. Да не се окаже, че тази есен ще е снежна.

Пролетният опит на Симоне Моро и Тамара Лунгер за нов маршрут пропадна именно поради големите снегове. Няма рецепта, има късмет. Сега даже се чудя дали да взема снегоходките, но май няма, защото са още една тежест и грижа.

Как се справихте със събирането на парите, тъй като сега е предимно от частно финансиране?

- Тази година пуснахме проекта в министерството на спорта през декември. Дирекция "Елитен спорт" ни даде 8000 лева за двата проекта на федерацията - Патагония и Манаслу. И тъй като 8000 лева не е голяма сума, аз от държавните пари кандидатствах за 2700 лева - покрит самолетен билет и други дребни неща. Останалото дойде от частните спонсори, които бяха заразени от успеха на проекта "3х8000". Изнесох над 30 презентации за пет месеца, това е покритие над 12 хиляди човека, със СИБанк направихме изкачвания на върхове и запалихме над 300 човека за планината. Успях да вкараме един оптимизъм и желание за върхове в личен план, а това след това води до по-добри работни резултати. 

Измислили сте научно предизвикателство?

- Да, с един от спонсорите "Цибалаб" ще направим експеримент, нещо напълно ново. Ще измерим хормони в София в нормална среда и след слизането ми от върха, за да видим дали има повишение на нивата на определени хормони. Специфичното е, че ще трябва да си взема кръв след слизането в лагера след това трябва да я съхраня в леда. Като тръгна надолу да я сложа в хладилник в Катманду и по-най-бързия начин да дойда в София. Има леко логистично предизвикателство за преноса на тези проби, защото хормоните са много чувствителни и се разпадат. Искаме да изследваме състоянието и евентуално да докладваме измененията на физиологията на някой конгрес.

Това е научното предизвикателство, което ще видим на място дали ще проработи. Никой не го е правил, но сега летя с хеликоптер и това ще улесни бързината на пренасянето.