Дневникът на Боян Петров: Дните на атаката на Манаслу

Дневникът на Боян Петров: Дните на атаката на Манаслу

© Боян Петров



Българският алпинист Боян Петров, който изкачи връх Манаслу в Хималаите на 30 септември, вече е в Катманду и във вторник се прибира в България. 


От разрушената и невъзстановена още столица на Непал той успя да изпрати последните си записки, които включват дните на изкачването на осемхилядника. В него той разказва за атака на върха и последвалите новини за изкачването на Атанас Скатов и смъртта на австрийски алпинист.


Предлагаме ви дневника на Боян Петров без съкращения:




27 септември - Сутринта си приготвих багажа за атака и на обяд тръгнах към лагер 2.До лагер 1 беше слънчево, но после заваля сняг, задуха вятър и стана съвсем зимно. В лагер 2 стигнах към 17.30 ч., оправих се и се отпуснах да почивам. Засега всичко е наред.


28 септември - Цяла нощ духа много силен поривист вятър. През 10-20 минути скачах да подпирам стените и рейките, защото имах чувството, че палатката ще излети в пропастта зад лагера. Успях да дремна едва след изгрева, когато вятъра се успокои. В лагера никой не беше успял да спи тази нощ. В 11 ч. тръгнах към лагер 3 и само след два часа бях там. Лагерът се намира на открито седло на 6900 м. Духаше много силен вятър и с голям зор успях да си опъна палатката. В късния следобед вятърът взе да утихва, точно както предсказваше прогнозата.


29 септември - Беше тиха, но много студена нощ. Гарминът показа, че температурата е падала до -20°С. Закусих, прибрах палатката и тръгнах нагоре за лагер 4. Пред мен по склона вече бавно пълзяха над 10 човека. Изпреварих ги всички преди началото на траверса, завих наляво и продължих по заледени технични пасажи. Лагер 4 се разполага на едно характерно седло, където има място за 10-15 палатки. Върхът се виждаше като на длан от входа на палатката и изглеждаше примамливо близо. В 18 ч. изпратихме слънцето и веднага след това се свряхме по палатките, защото вече беше -15°С. Направих план за действията ми преди излизането в сутрешния студ на следващия ден.


Мястото на върха е много малко и трудно могат да се съберат двама души

© Боян Петров

Мястото на върха е много малко и трудно могат да се съберат двама души


30 септември - Рядко може да спиш преди някое голямо събитие въпреки, че се опитваш да полагаш усилия да дремнеш малко. Още в полунощ в околните палатки започна суматохата по подготовката за излизане. Звук от примуси, пъшкане, охкане и след 1-2 часа всички излязоха навън и поеха нагоре. С италианеца Джампаоло решихме, че ще тръгнем по-късно, едно защото бяхме по-бързи и второ, защото щяхме по-малко да сме изложени на сутрешния студ. Мъчително и трудно беше приготвянето за излизане при -27°С. Дъхът ти става на скреж и полепва по стените на палатката само две секунди след като си го издишал. Около 4.45 ч. тръгнахме нагоре по следите на първите, които излязоха тази сутрин. Снегът беше перфектен и аз бързо взех да набирам по склона. Правех поне по 20 крачки преди да спра за почивка.


Така постепенно се откъснах от италианеца и взех да гоня светлините на първите, които се виждаха доста напред по склона. Редуваха се лек наклон със стръмни стъпала. Навсякъде катерех само с щеките и само на едно много стръмно извадих пикела, за да го мина. Постепенно ставаше все по-светло като от едната страна луната грееше доста силно, но слънцето постепенно се издигаше от изток и набираше сила.


След около час и половина ходене от лагер 4 взех да усещам голям студ на пръстите на краката. В следващите три часа спрях два пъти, за да се събуя и разтрия пръстите на краката си. След 10 ч. слънцето огря напълно склона и студът изчезна. Пред мен седеше последната чучка, зад която вече беше върхът. Изкачих последните метри и излязох на предвърховия ръб. Траверсирах няколкото скалисти предвършия и стигнах до подножието на най-високото място. Върховият гребен е толкова тесен, че на върха можеше да седи само един човек. Изчаках десетина минути, докато слязат последните от шерпите и клиентите, които днес атакувахме и бавно изкачих последните метри.


Лагер 4 е разположен на едно характерно седло, където има място за 10-15 палатки.

© Боян Петров

Лагер 4 е разположен на едно характерно седло, където има място за 10-15 палатки.


Манаслу - 8163 метра! Беше неприлично топло за осемхилядник - 4°С. Слънце и синьо небе без нито един облак. Бях само по полар и всички останали, които бяха с пухени костюми ми изглеждаха като космонавти. Направих 360° панорама и много снимки с детайлите на върховия купол и околностите. Над мен имаше още около 1.5 метра снежна кула, но там никой не смееше да припари, защото ясно се виждаше, че е козирка готова да се срути дори и при малко натоварване. Поседях да гледам и снимам около 45 минути и дойде италианецът. Поздравихме се и поехме надолу.


До лагер 4 стигнах само за един час. Починах около един час, събрах всичко и поех надолу. Днес в щурмовият лагер бяха дошли над 50 човека, които късно тази вечер или малко след полунощ щяха да поемат нагоре. По следата за лагер 3 срещнах и д-р Атанас Скатов. С огорчение ми каза, че предишният му опит е завършил с неуспех поради предоверяване на прогнозите на комерсиалните експедиции, които действаха в района. Пожелах му успех и продължих надолу. Подминах лагер 3, скоро бях и в лагер 2, но реших, че имам още час светлина и продължих към лагер 1.


Почти по тъмно бях в  лагер 1 и си казах, че щом съм стигнал до тук, защо да не продължа към базовия лагер. Тръгнах да слизам и точно 100 метра по надолу челникът ми рязко угасна. Включих на авариен червен режим, но след десет минути и той угасна. Ужасен, че мога да нощувам на този разцепен и жив ледник се сетих, че телефонът ми има фенерче. С телефон в ръка като слепец успях да премина между мостовете и цепнатините на ледника в и с огромно облекчение финиширах в кухнята на базовия лагер. Изпих 3-4 литра супи, сокове и вода и едвам се замъкнах до палатката си. Заспивайки отметнах в мислите си "Мисията Манаслу" за приключила!


1 октомври - Спах непробудно поне 8 часа. Бях все още доста уморен, но радостен, че още вчера успях да се спусна до тук. Местех доста бавно и ме боляха много неща по тялото. Постепенно отгоре започнаха да се появяват покорители от вчера. Изтерзани, с огромни раници, но щастливи. Стана ясно, че Атанас Скатов се е качил днес сутринта на Манаслу. Малко под върха се е имало опасност да получи измръзване и е сложил кислородната маска. За два дни двама българи на този връх!


При слизането до базовия лагер се е наложило Петров да ползва за осветление фенерчето на мобилния телефон

© Боян Петров

При слизането до базовия лагер се е наложило Петров да ползва за осветление фенерчето на мобилния телефон


2 октомври - Смъртта присъства в почти всяка експедиция към 8000+ връх. Още на закуска стана ясно, че австриецът Золтан е починал сутринта в лагер 4, най-вероятно от белодробен отток. Още в лагер 3 е храчел кръв, но не се е отказал и е продължил към лагер 4 и на 1 октомври се е качил на върха. Заедно с него е бил французинът Жан-Люк, който е качил върха без кислород, но в момента се намираше в лагер 4 в критично състояние. В момента се намираше на кислород, бяха му ударили нифедипин и дексаметазон. Стойността на акция над 7000 м беше около 25 000 долара и сега се уточняваше кой какво ще плаща. Междувременно австралиецът Гилиан от нашата група имаше измръзване втора степен на палеца на левия си крак и си организираше акцията по транспорта си до Катманду. Малко преди обяд един 3В+ хеликоптер изникна високо в небето и се отправи към лагер 3. Жан-Люк се беше мобилизирал и с помощта на шерпи се беше смъкнал в лагер 3. След 20-ина минути хеликоптерът полетя надолу и стана ясно, че Жан-Люк е спасен.


3 октомври - напускане на базовия лагер. Закусихме, хвърлих последен поглед към Манаслу и поех надолу. Само за два часа спуснах 1500 метра и от зоната на снеговете и ледовете влязох в зелената зона на с. Самагон. Времето беше доста ветровито и затова днес няма да може да летим към Катманду.


4 октомври - станахме в 6 ч. и отидохме да чакаме на хеликоптерната площадка. Излетяхме чак в 15 ч. и за 20 минути изминахме 70 км го малкото градче Аругат (700 м). Изчакахме още три полета, за да се пренесе целия багаж от Самагон до Аругат и в 21.30 ч. започна епично нощно пътуване до Катманду.


5 октомври - След 7.30 часа среднощно клатушкане, през което изминахме само около 200 км, най-накрая пристигнахме в Катманду. Градът и държавата са в криза за гориво (Индия е затворила границата за петроловози) и трафикът е много слаб. Експедицията е към края си и утре летя за София!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4416 Неутрално
  2. 2 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 1075 Неутрално

    Браво Съни!

    седеньето го зголемува задникот
  3. 3 Профил на Николай Русанов
    Николай Русанов
    Рейтинг: 402 Неутрално
  4. 4 Профил на ВаняХр.
    ВаняХр.
    Рейтинг: 1131 Неутрално

    Страхотен човек за пример!

  5. 5 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1693 Неутрално

    Браво, Бояне!

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  6. 6 Профил на jazzy
    jazzy
    Рейтинг: 17 Неутрално
  7. 7 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1084 Неутрално

    Много са интересни тези разкази, да вземе Боян да ги опише по-подробно - надявам се Дневник да не откаже това удоволствие за читателите си!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK