Анализът на Радостин Стойчев: Загубихме от вероятно най-добрия отбор в света

Анализът на Радостин Стойчев: Загубихме от вероятно най-добрия отбор в света

© Георги Кожухаров



Най-успешният български волейболен треньор през последното десетилетие Радостин Стойчев е специалният анализатор на "Дневник" за европейското първенство, което се провежда в България и Италия. Всеки ден той ще прави анализ на мачовете от предната вечер, разбира се, с акцент върху представянето на отбора на Пламен Константинов. 


Така очакваните полуфинали на европейското първенство завършиха с точно обратни резултати на прогнозите, които бях дал. Аз предполагах, че до финала ще стигне Италия и много ми се искаше и България. Това беше по-скоро емоционално желание, отколкото професионален анализ, но такова беше моето желание. За съжаление реалностите са точно на противоположния полюс.


Италия загуби от Словения и през целия мач изглеждаше много безлично във всички аспекти на играта, без да поема никакви рискове и да показва агресия. Двамата основни играчи Османи Хуанторена и Иван Зайцев бяха много далече от истинските си възможности. Това беше отбор, в който се забелязваха много недоработени неща. Като например разменени места на блокада, което във волейбола е недопустимо. При по-дългите разигравания техните блокиращи не успяваха да се върнат на правилните си места и оставаха разменени с разпределителя - блокиращият оставаше в края, а разпределителят в центъра. Имаше много неточности при посрещането на сервиса флот, тъй като не бяха разпределени зоните на действие и не се знаеше всеки път кой е отговорен. Това бяха много негативни сигнали извън чисто техническите неточности. Те подсказват, че италианците не бяха добре подготвени за мача. За мен беше много неприятно и в личен план, защото имам много състезатели в "скуадра адзура". Разпределителят Симоне Джианели, Филипо Ланца, Масимо Колачи и Олег Антонов са от моя отбор в "Тренто", а Османи игра дълги години при нас. Беше ми неприятно да виждам как моите играчи губят.




От другата страна на мрежата Словения правеше точно това, което и в предишните мачове – игра много организирано, с голямо желание и концентрация, въпреки някои технически лимити на този отбир. В много от срещите си те играят на върха на възможностите си, което е много важно за подобно първенство. Над всички се открои Тине Урнаут, което е радващо за мен, защото ще бъде мой състезател през тази година. Той допринесе много за победата, особено в атака, като реши всички по-тежки ситуации. Разпределителят успяваше да поддържа разнообразие в атаката и италианските центрове изглеждаха безпомощни и безидейни. Диагоналът Митя Гаспарини се справи добре във важните моменти и това наклони везните в полза на Словения. А пък Клемен Чебул все повече показва, че освен изключителен талант придобива и увереност, с която успява да решава отделните волейболни ситуации по правилния начин.


Така безспорната изненада на първенството продължи победния си ход и стигна до финал в Европа, което никой не е предвиждал преди началото на турнира. Като цяло мачът не беше на високо спортно-техническо ниво, но това е разбираемо, защото в такъв двубой е важен резултатът. Напълно възможно е красотата в играта да отстъпи място, както стана този път.


Същото нещо не може да каже за втория полуфинал, в който взе участие и България. Категорично всички наши мечти и надежди бяха фокусирани върху този двубой. Той започна отлично за националите ни не само като резултат, но и като игра. Абсолютно заслужено успяхме да поведем с 2:0. В тези първи два гейма френският отбор грешеше изключително много, както в атака, така и на начален удар. Грешките в нападение до голяма степен бяха предизвикани от невероятната блокада, която Теодор Тодоров успяваше да изгради и при бърза, и при висока топка. Той оказваше такъв психологически натиск върху Нгапет и Льо Гоф, че те започнаха да грешат прекалено много в атака. От друга страна, нашият насочен флот сервис дори да не носеше бърз резултат или директна точка, създаваше много ситуации за блокадата, за защита и контраатака, с което се справяхме много добре. Очевидно е, че атмосферата в залата мотивира по един невероятен начин момчетата и постави под голямо напрежение французите.


В третия гейм започнахме да се гоним точка за точка и дори имаше ситуации в средата на гейма, когато спечелихме дълги разигравания. Това ме накара да мисля, че по този начин можем да затворим мача с 3:0. За съжаление обаче горе-долу тогава класата на Франция започна да си казва думата и те започнаха да играят все по-сигурно в атака. Оттам последваха и няколко добри сервиса на Нгапет и Льо Ру, след които взеха брейкточки и обърнаха тотално хода на мача. В четвъртия гейм изравнената игра и борба продължи до края, където две ситуации при наша атака за съжаление се оказаха фатални за изхода и резултата от гейма. Както обикновено се случва, а още повече в такъв важен полуфинален мач, в петия гейм една точка или ситуация има решаващо значение. Въпреки максималната отдаденост и борба до последните секунди, отново някои съвсем малки неточности в нашата атака дадоха възможност на невероятния отбор на Франция да спечели.


Числата говорят категорично – на начален удар имаме 14% грешки, а те имат 23%. В нападение нашият процент на ефективност е твърде нисък, но както казах и преди мача, това се дължи на факта, че Франция защитава много добре и трябваше да сме подготвени за по-дълги разигравания.


Ако трябва да се вгледаме по-детайлно в индивидуалните показатели, с много висок процент се отличиха Алексиев и Пенчев. Ники Пенчев се справяше по удивителен начин дори и в ситуации на висока топка срещу троен блок. Тодор Алексиев беше облагодетелстван от факта, че играеше повечето пъти срещу разпределителя Бенжамин Тонюти. Това беше правилно решение на нашия треньорски щаб и Алексиев се възползва от тази възможност. Както казах, Тодоров беше като извънземен на мрежата при блок, а Виктор Йосифов се отличи с пет блока, но в много важни моменти. Дистрибуцията на Георги Братоев беше изключително добра и успяваше да напипа слабите места в блокада на французите. За съжаление играхме малко през центъра, но нямам достатъчно данни защо е така. Много приятно съм изненадан от включването на либерото Владислав Иванов, който показа изключителни проценти в посрещане, но също така се отличи с невероятни защити във важни моменти. За отбелязване е неговият съществен принос за добрата игра на отбора.


Основният нападател Владимир Николов завърши с 3% ефективност в атака от 38 опита, което обаче не бива да означава, че вината за загубата е негова. Той игра много добре в предишните мачове и имаше основен принос за победите на отбора. Освен това също съм привърженик на тезата, че когато побеждаваме, го правим като отбор, но и когато губим, го правим заедно. Така че в никакъв случай не смятам, че поражението срещу Франция е заради вината на отделни състезатели. Просто играхме срещу по-добър отбор, може би най-добрия отбор в света през тази година.


Много ми се иска зрителите и читателите да оценяват факта, че малка България ще играе в малкия финал и все още има шанс за медал от европейско първенство. Нека уважим по достойнство и качествата, и усилията на този отбор. Хубаво е хората да продължат да подкрепят националите и да вярват, че сме способни да спечелим последния мач, защото това е абсолютно обективна възможност. Успех на всички днес!


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK