Дафне Схипърс, която доказа, че белите все още могат да бягат

Холандката се превърна в рядко срещан в леката атлетика феномен

В специалната тема "Годината", разказваме и историите на хора, които са ни впечатлили през 2015 и/или трябва да следите и в бъдеще.

Да победиш спринтьорите от Ямайка в тяхното царство е истинско постижение. Да го направи обаче бял атлет вече изглежда фантастика. Дафне Схипърс прекрачи тази граница и се превърна в едно от най-горещите имена в атлетиката.

Съвсем доскоро холандката не се определяше като спринтьорка, но това лято спечели световната титла на 200 метра с третото най-добро време в историята и грабна среброто на 100 метра.

Преди година малцина подозираха за нейните възможности, а днес Международната федерация по лека атлетика (IAAF) иска да я превърне в лицето на европейския спорт.

И има защо. Новоизлюпената спринтьорка е практическото доказателство, че и белите могат да бягат. Това е сериозен аргумент за IAAF, която от години се опитва да наложи това мислене сред феновете и журналистите. 23-годишната Схипърс не е първата, която нарушава доминацията на американските и ямайските спринтьорки, но нейната категорична победа на 200 метра идва в момент, в който IAAF има отчаяна нужда от нея.

Дафне Схипърс, която доказа, че белите все още могат да бягат

Като тинейджърка Схипърс е една от водещите състезателки в седмобоя. Тя печели световна и европейска титла. През 2013 година на европейското за младежи и девойки до 23 години (когато е на 21) грабва бронз в тройния скок и злато на 100 метра. Тогава тя за пръв път започва да обмисля дали няма бъдеще в спринта. На следващата година печели титлите на 100 и 200 метра на европейското първенство и това сякаш слага край на съмненията ѝ.

През 2015 година иска да се състезава в седмобоя, но заради контузия в коляното промени плановете си и реши да се концентрира в спринтовете. И взе правилното решение, защото няколко месеца по-късно триумфира на световното в Пекин по повече от убедителен начин.

"Мислих доста дали да се пусна в спринтовете. Не се чувствах достатъчно подготвена, но пък резултатите ми бяха окуражителни. Накрая надделя любопитството. Просто исках да се пробвам и да видя докъде мога да стигна, ако се съсредоточа в бяганията", разказва Схипърс за решението си.

То е продиктувано и от старото правило на лекоатлетите: "слушай тялото си". Контузията в коляното пречи на изявите и в седмобоя, но не предизвиква чак такива проблеми в спринта. Тя осъзнава и, че като атлет, който се подготвя в седем различни дисциплини е много по-издържлива от конкурентките си. Това си пролича във финала на 200 метра на световното в Пекин.

Схипърс завърши за 21,63 и така стана най-бързата бяла жена в историята. По-бързи от нея са били само световната рекордьорка Флорънс Грифит-Джойнър и Марион Джоунс. Грифит-Джойнър, която почина през 1998 година на 38-годишна възраст, нямаше допинг наказание, но около ранната ѝ смърт бяха повдигнати логични съмнения за употреба на забранени вещества. Джоунс пък сама призна, че е употребявала допинг и изтърпя тежко наказание, от което обаче не се повлияха най-добрите й резултати.

Това, разбира се, предизвика съмнения и за Схипърс, която сякаш изскочи от нищото и се превърна в най-коментираното име в женската атлетика. В социалните мрежи хиляди се запитаха защо и как е възможно бяла жена да спечели в тази изцяло доминирана от цветнокожи атлети дисциплина. Много от поддръжниците на холандката заявиха, че това е вид дискриминация и расизъм, докато други смятат, че е напълно резонно хората да задават въпроси.

"Такава реакция е разбираема, като се имат предвид какви са миналите и настоящите проблеми на леката атлетика. Цветът на кожата на Схипърс може да е "оцветил" и вашето мнение. Свикнахме ямайците да доминират и не виждаме нищо странно в това. Което е един нов вид расизъм срещу белите състезатели", написа британският "Гардиън" след успеха на холандката в Пекин.

IAAF не вижда проблем в това, а дори напротив - шанс да докаже, че бели атлети имат същите възможности като чернокожите си колеги и спортът се развива във всички посоки. Вече няма "бели" и "черни" дисциплини, няма фаворити само заради цвета на кожата. Фактът, че Схипърс е холандка, а не рускиня, американка или китайка също помага в спора за употреба на забранени вещества. Или поне така искат от световната централа, игнорирайки реакциите на феновете и много от журналистите.

Стигна се дотам, че Схипърс беше обвинена от редица медии в употреба на допинг, само защото има акне. Поведението на журналистите, колкото и логично да е на моменти, понякога се превръща в откровен лов на вещици. Марк ван Дриел от холандското издание "Фолкскрант" споделя, че познава атлетката от 16-годишна и са разговаряли често през цялата и кариера. Той е задавал логичните въпроси за употреба на допинг, но тя винаги ги е приемала спокойно и е отговаряла на тях, което го кара да смята, че е искрена.

Тя реагира със спокойствие и след световната си титла на 200 метра: "Знам, че съм чиста и работя много здраво, за да бъде това така. Нямам какво повече да коментирам по въпроса с допинга. Просто не знам какво да кажа на тези, които се съмняват. Или си чист, или не си. Аз съм чиста и мога да го докажа."

Между обвиненията в употреба на допинг и дебатите за бъдещето на атлетиката, които предизвика с представянето си, Схипърс си остава същата.

"Живея в Утрехт, всичко си е същото. Наистина вече, когато излизам по улицата да разходя кучето си или до магазина, всички искат да се снимат с мен, да се здрависат, да им дам автограф. Но всичко останало за мен си е все същото - тренирам, състезавам се и се наслаждавам на живота", споделя усмихнатата холандка.

Краят на 2015 година все пак е по-специален за нея и има неща, които не са както по време на последната Коледа. Сега тя е номинирана за най-добра атлетка в света, започва първата си в живота предсезонна подготовка като спринтьорка, а в родния и град кръстиха мост на нейно име.

Дали съмненията за допинг ще спрат, за момента няма особено значение. Схипърс вече е лицето на европейската атлетика и оттук нататък всичко е в нейните ръце и крака. Най-важното обаче е, че летящата холандка доказа, че белите все още могат да бягат.