Последното интервю на Трифон Иванов: Патил съм си, защото съм искрен

Легендарният защитник даде последното си интервю няколко дни преди да почине

© LAP.bg

Легендарният защитник даде последното си интервю няколко дни преди да почине



По ирония на съдбата футболната легенда Трифон Иванов даде последното си интервю дни преди кончината си.


Днес то бе излъчено в предаването "Код Спорт" по TV+. Легендарният защитник споделя за живота си след футбола, целите си, работата си в зоналния съвет на БФС във Велико Търново, любимите голове и равносметката, която си прави.


- Защо винаги си бил голям критик на медиите?




- От време на време трябва да се казва. Аз съм си страдал много пъти, защото обичам да казвам истината. Покрай майтапа понякога се казва и самата истина. Хуморът ми е малко хаплив. Не се сърдя и мен, като ме ухапят някой път.


- Вярно ли е, че когато трябва да вземе важно решение, железният Трифон Иванов първо слуша сърцето си, после ума си, а накрая прави това, което каже жена му Валя?


- Ха-ха! Да се върнем в началото. Зад всеки успял мъж стои една жена. Двамата ви познавам много добре. И зад вас има жени, които диктуват нещата. Отвръщам на удара с удар.


- Повече от 20 години беше в големия футбол. Скучно ли ти е сега зад бюро?


- Не, напротив. Много хора се съмняваха дали ще идвам на работа, но няма значение. Доказах, че ще направя така, че да се почне от зона Велико Търново, а не от Варна, София или Пловдив. Хубаво ми е да идвам на работа, интересно ми е. Опитвам се да правя нови неща и мисля, че засега се получава. Смятам, че шефовете са доволни от това, което правя.


- Казваш, че като футболист си пълнил достатъчно пъти страниците на вестниците, а сега искаш спокоен живот. Как минават дните ти?


- С работа. Рядко давам интервюта, не обичам шумотевица, да съм на пангара, да съм по вестниците и телевизиите. Нека по-скромно, по-спокойно.


- Чувстваш ли се улегнал на 50?


- Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равносметка. Това, което си направил досега, си е направено. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.


- Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под "стрелите" ти?


- Няма човек, който да не е попадал. В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго - на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях. Някой път той не тренира, пък те питат защо не тренирал. И докато се разберем... Но винаги сме потушавали нещата. Не е хубаво да се излиза наяве. Но ето, Ицо казва, че го боли кракът и няма да тренира. Те веднага питат защо няма. Аз отговарях: "Оставете го сега!" И накрая го оставим Ицо да не тренира. Така минаваха по-нормално тренировките. Когато аз не съм тренирал, съм бил или контузен, или зает.


- Ще ти припомним едни изказвания. Легендарният Ги Ру те взе в "Оксер" и каза: "Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат." А легендата на "Бетис" Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: "Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото."


- За да отида в "Бетис", ръка ми подаде Стоичков. Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: "Муха, тръгваш, а не ми помагаш!" Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в "Бетис". Всичко останало как да коментирам? Така са виждали хората моята игра, такова впечатление съм създал.


- Любимите ти голове?


- Головете, които се помнят и до ден-днешен, са два. Срещу Уелс и срещу Русия. Не мога да кажа кой от тях ми е по-любим. Те не са ми единствените, имам и други. Това са знакови попадения, за които хората все още се сещат. За жалост това ни остана - да гледаме стари голове.


- Отчаян ли си за бъдещето на футбола ни?


- Много неща трябва да се променят. Като ръководител на Зонален съвет се опитвам някои неща да оправим, но става много трудно, защото няма помощ от държавата, а трябват терени, специалисти. За месец март съм планирал един семинар - нещо, което не е правено досега. На него ще бъдат всички треньори от Северозападна България, за да видим кой докъде е стигнал, върху какво работи. Наблюденията ми са, че първо трябва да се започне от треньорите и по-точно от тяхното образование и начина, по който работят. Нужна е дългосрочна методика за четири години. Българските треньори трябва да ходят и в чужбина в големите школи и да черпят информация. Не че в България няма талантливи футболисти - има, но трябва да се наблюдават и да се развиват.


- По-трудно ли се работи в провинцията?


- Да, в провинцията винаги е било по-трудно. Нещата първо пристигат в София, там се разпределят и след това идва провинцията. Но тук съм по-доволен, по-спокойно е, въпреки че борбата за оцеляване е по-голяма.


- Замислял ли си се скоро да не живееш в България?

- Минавало ми е през акъла, с жена ми доста сме си говорили. Но все още имам някаква надежда. Дано да тръгнат нещата да се оправят, за да може всеки един нормален човек, който работи, да взима това възнаграждение, което му се полага. Когато стане нетърпимо вече, нищо чудно да си хвана багажа и да замина.


- Помниш ли първия си мач с националния отбор?

- Да, вкарах гол. Бях обещал, че ще го направя, а всички ми се смееха. Ще разкажа една куриозна ситуация. Тогава пътувах с влака, понеже нямах кола, а баща ми не ми даде неговата. Пристигам в Бургас, където е лагерът. Всички футболисти са си дошли с колите - Наско Сираков, Боби Михайлов, Ради Здравков... Влизам, те тъкмо се хранят и ми викат: "Какво бе, момче? Кажи!" Казвам: "Идвам да играя в националния отбор." Питат ме откъде идвам, а аз им казвам, че ще им покажа на тренировката. Наско беше измислил, че идвам от горите тилилейски, защото тогава бях с дълга коса. Започна мачът, влизам второто полувреме като полузащитник. Викам: "Това ми е силата - да играя полузащитник!" Наско застава да центрира една топка от ъглов удар и аз отивам напред. Викат ми: "Ти къде, бе?" Казвам: "Да вкарам гол." Отвръщат ми: "Абе, бягай оттук! Стой отзад!" Наско центрира, скочих и туп - 1:1 срещу ГДР. Бягах и толкова се радвах, а те останаха без очи.


- Във финал за КНК през 1995 г. сантиметри не ти достигнаха да отбележиш изравнителния гол за "Рапид" срещу ПСЖ. Разкажи за този мач.


- Този мач никога няма да забравя. На финали сме били много малко българи. Броим се на едната ръка - Стоичков, Емо Костадинов, Бербатов и аз. За мен е голяма чест, че съм бил на финал и съм усетил тръпката да си на върха. Много е различно, вълнуващо. Радвам се, че съм го изпитал.


- Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш?

- Срещу много играчи ми е било трудно. Един от първите мачове беше срещу Рууд Гулит - абсолютен атлет, техничен футболист. Спомням си, че центрират една топка и аз скачам, а имам претенция, че играя добре с глава. Той скочи над мен и като удари с глава, топката се срещна с гредата и се върна чак на линията на наказателното поле. Погледнах и си викам: "Къде сме тръгнали ние?" Гулит беше много здрав, атлетичен. Играхме двойка защитници с Ники Илиев. Казва ми: "Бягай оттук, аз ще го хвана, ей сега!" Викам: "Добре, хубаво." Скочи два пъти с него и казва: "Я, по-добре си го пази ти!"


- Може би сред тях е и Мартин Далин, срещу Швеция никога не ни вървеше.


- Да, особено в последния мач, в който играх. Всички отпред помагат на Ицо да вкара гол, обаче отзад няма никой. Боби беше излязъл на полувремето и хубаво, че го направи, за да не се срамува. Трябваше и аз да изляза. Дълга топка, аз бягам с последни усилия. Замахвам на шпагат и като ми я прибра, обръщам се - няма никой покрай мен и хоп - вкара я. Хайде честито! Всички седят и се хилят и му казвам на Старшия: "Или ме сменяй, или излизам!" Бях много ядосан. Не може да даваш всичко от себе си, а съотборниците да се смеят. Все едно, както давам сега интервю, да застане някой отзад и "ха-ха" зад гърба ти. Така не се получава!


- Случвало ли ти се е да съжаляваш за нещо? Например, когато наплю Джанлука Виали на мача България - Италия.


- Тогава беше друга ситуацията, нещо ме обиди, направи се на отворен. Мисля, че и един юмрук изяде и ни изгониха и двамата.


- Има една история между теб и Ерик Кантона.

- Ето, зад гърба ми е фланелката, която нося все още. Просто тогава почувствах, че не съм един от всички, а съм Трифон Иванов. Да получиш уважение или добри думи от някой голям играч е задължаващо и признание.


- Вярно ли е, че винаги си обичал да си противник на правилата? Например в Австрия на тренировка отиваш с кабриолет, което е абсолютно забранено.


- В Швейцария беше при Жилбер Грес. Играехме заедно с един унгарец. Навремето беше един от най-големите трансфери. Мисля, че в Италия бяха платили за него 10 млн. Беше много добър играч, но вече в зенита си. Караше "Ланчия Дедра" кабрио. Сприятелихме се с него. Викам: "Мини да ме вземеш." Минава той, а и живееше близо до мен и спираме на стадиона. Жилбер Грес излиза и казва: "Забрана! Повече да не идвате с кабрио!" Викам си: "Какво ще правим?", а унгарецът ми казва: "Нищо, утре пак ще дойдем." И аз си купих една кола, също кабрио. И двамата ги спираме, а Грес просто спря да излиза.


- Преди мач са те извадили от състава, защото си пушел цигара в кафенето. Четвърт час по-късно президентът на клуба те върнал и накрая си вкарал победния гол.


- Това пак става в Швейцария. Понеже не Жилбер Грес ме бе харесал, а президентът, който беше много богат, заможен човек и поддържаше изцяло клуба. Пак имахме някаква закачка с Жилбер Грес. Нещо бях написал във вестниците за него. Аз съм готов да се обличам, съобщава състава и мен ме няма в него. Всички гледат към мен, а аз - нищо. Започват да загряват, а аз се качвам горе в кафето. То се намираше отгоре на трибуната. Теренът на "Нюшател" беше много малък, хубав, симпатичен. Седнал съм в кафето, паля една цигара и си пия кафето. В това време минава президентът. Поглежда часовника и казва: "Г-н Иванов, няма ли..." Отговарям: "Аз няма да играя." Той казва: "Моля?! Как няма да играеш?" Викам: "Днес ще почивам." Замина си, аз си допуших цигарата, преобличам се, слагам си обувките. Мачът вече беше почнал, пета-шеста минута течеше. Отивам до резервната скамейка и сядам най-открая. Не минаха и десет минути, обръща се Жилбер Грес и казва: "Иванов!" А аз се крия отзад. Излиза отпред и вика: "Иванов! Отивай да загряваш!" И аз: "Моля?!" Отивам да загрявам, публиката започна да ръкопляска. Мачът нещо не вървеше и в последната минута с глава, батко ви вкара един гол. Отидох, поздравих го и така.


- Мислил ли си защо не стана новият Роналд Куман на "Барселона"?

- Не съжалявам. Ицо тъкмо беше настъпил съдията, а Куман беше скъсал кръстни връзки и се очакваше поне шест месеца да не играе. Тогава дойдоха при мен, искаха да ме вземат под наем от "Бетис", но президентът не ме пусна. Ходил съм при него, молил съм се. Викам: "Човек, това ми е шансът! Това е "Барселона!" А той ми отвръща: "Аз без тебе не мога!" Действително тогава много помогнах на "Бетис".


- Имаше два гола на "Камп Ноу".

- Имам и спечелен бас. Ицо идва вечерта при мен в хотела. Чудо на чудесата! И сега е така, като се появи някъде Стоичков. Народ, народ... Викам: "Муха, скрий се, не можем да си кажем две приказки!" Нашите идват, снимат се с него. Майтапя се с него и му викам: "Утре ще вкарам два гола. Кажи на Суби, че два гола ще му хакна!" А той: "Бягай, бе! Ще вкараш два гола?!" Викам, ако го направя, ще ми дадеш една бутилка уиски и ще ми позволиш само 100 метра да мина с твоето БМВ. Казва: "Добре, готово! Даже ще ти го подаря!" Отговарям: "Не искам да ми го подаряваш." Почва мачът 2:0, 3:0, 3:1, туп дузпа и още една. Викам на Суби: "Не там, а от другата страна." И на другата обратно и така. Отидох да му стисна ръката и се прибрах.


- Не можем да си представим какво щеше да стане с две "луди" български глави в "Барса"...

- Е, може би тогава можеше да станем два пъти европейски шампиони! А пък можеше и да изпаднем! (смее се)

Ключови думи към статията:

Коментари (37)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 662 Неутрално

    много готин. и лафовете му са като шпагатите - безотказни!

  2. 2 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    Първият футболист, който ме трогна до там, че хем се смея, хем ми текат сълзите...

    Трифоне, няма да те забравим...
    Велик си !!!

    Форумът е в будна кома...
  3. 3 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 583 Разстроено

    Всички до един сме изпатили когато сме казвали истината.

  4. 4 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 454 Неутрално

    Вижте сега. Нищо против добрите спортисти. Положителни емоции, разнообразяване на ежедневието, радост и национална гордост. Но не е ли време да оставите близките да се сбогуват с него според разбиранията си.
    Освен това, когато се спомина един от най-големите неврохирурзи - проф. Бусарски, никой не каза дори "последно сбогом" във форума, въпреки че дълги опашки се редяха пред кабинета му за целия му професионален период и от цяла България се стичаха пациенти с молби да ги лекува.
    Тъпо е.

  5. 5 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4768 Неутрално

    В момента по БНТ НД дават България - Русия, края на първото полувреме е.

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  6. 6 Профил на asroma1927
    asroma1927
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Уникално интервю! Много човешко, много истинско! За съжаление, едва след като загубим някого разбираме колко много е струвал. Бог да го прости Трифон! Вечна му памет!

  7. 7 Профил на w22
    w22
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Срещу Русия го гледах с агитката на ЦСКА, класира ни са СП 98, незабравимо беше. RIP Туньо.

  8. 8 Профил на popovski31
    popovski31
    Рейтинг: 1779 Неутрално

    Дойде от село,покори футбола,отново се върна на село,остана земен,не се забърка в скандали и не опетни името си.За жалост кратък,но достоен живот.Почивай в мир Туньо...

  9. 9 Профил на bgmusquetaire
    bgmusquetaire
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Искрените хора духаме супата! Бог да те прости на именния ти ден!

  10. 10 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Много чист и откровен човек. За жалост ... малко останаха като него. Бог да го прости.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  11. 11 Профил на caoxxx
    caoxxx
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Човек с добро сърце.
    И много искрен.

    Поради това, не се зае да "оправя българския футбол". Не се напъха в управлението, не стана "президент" или спортен "директор".

    Пълна противоположност на интригантите Михайлов, Лечков, Сираков.

  12. 12 Профил на gerotheone
    gerotheone
    Рейтинг: 582 Неутрално

    УНИКАЛЕН! Само това мога да кажа. От думите му се разбира, че освен голям играч е и голям МЪЖКАР и голям ЧОВЕК. Почивай в мир, Туньо! Ние няма да те забравим!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  13. 13 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Голям,скромен,запазена марка!

    Tony
  14. 14 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Голям,скромен,запазена марка!

    Tony
  15. 15 Профил на 3аНиЗа
    3аНиЗа
    Рейтинг: 1971 Неутрално

    "Нека по-скромно, по-спокойно..." - само това негово ВЕЛИКО послание да спазват ще е достатъчно. ГОЛЯМ...

    Коментиране на анализираното, вече...
  16. 16 Профил на xhi13317223
    xhi13317223
    Рейтинг: 491 Неутрално

    За месец март съм планирал един семинар - нещо, което не е правено досега. На него ще бъдат всички треньори от Северозападна България, за да видим кой докъде е стигнал, върху какво работи.

    -----------------------------------------------------------

    Не можа да си направиш семинара планиран за март, Трифоне, дано се намери някой да поеме щафетата от теб - поне от кумова срама....

  17. 17 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1498 Неутрално

    Това ми хареса: "Играхме двойка защитници с Ники Илиев. Казва ми: "Бягай оттук, аз ще го хвана (Рууд Гулит), ей сега!" Викам: "Добре, хубаво." Скочи два пъти с него и казва: "Я, по-добре си го пази ти!""

    Така де. Не е за всеки да пази Гулит. Ех, Туньо, и безстрашен, и умел, и сърцат беше...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  18. 18 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1498 Неутрално

    Чудесно интервю. браво "Дневник", че го пуснахте, хем се смях, хем ми текоха сълзите...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  19. 19 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 454 Неутрално

    Фалшът до такава степен е завладял съзнанието на българина, че цялото му съществуване е набутано във виртуална реалност.
    Какво точно е направил Трифон Иванов. Създаде наистина положителни емоции през част от деветдесетте. Но дали е обогатил нечия трапеза, дали е изучил нечии деца, домът ли ви е осигурил или данъците и кредитите - платил. Здравето ли ви е запазил, животът ли ви е удължил или Ваш философски ментор е станал. Сърдечността и добротата му се коментират от лица, които не го познават, бог да го простял, без да е ясна неговата собствена нагласа, все пак бизнесът си е бизнес. Залязващи медийни коментаторки си придадоха физиономии на скръбни жалейки и го обявиха за особа с фундаментално значение. Понеже българинът е глупав и суеверен и се страхува да спомене истината за мъртвец, в конкретния случай 10 години алкохолизъм и бохемство, едва ли не смъртта на Трифон Иванов се превърна в национална драма. Знаете ли ежедневно колко много млади лица умират, при това далеч по-полезни за вашето житие и битие от дискутираното.
    Смърт на 50 години е жалко за статистиката.
    Смърт на близък е тъжно за семейството.
    Но не прекалявайте. Ако това е идеала на една Нация, Бог да я прости - заслужава си и съдбата и репликата.

  20. 20 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1399 Разстроено

    До коментар [#19] от "Hannibal Lecter":

    Абе пич, като не може да кажеш нещо хубаво, земи млъкни, бе...
    Човекът е починал и никому нищо лошо не е правил, царство му небесно.
    De mortuis aut bene aut nihil
    Бахти отрицателната твар дето си....

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  21. 21 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 454 Неутрално

    До коментар [#20] от "rapidfire":

    Не бе, пич, просто не приемам някои тези:
    - вдигнал ви Трифон адреналина 2-3 пъти и това ви държи влага цял живот. А такива като професор Бусарски ви мъкнаха туморите от тъпите кратуни и ви осигуряваха години (в някой случаи десетилетия) допълнително живот, но никой добра дума не каза за него.
    - футболистът може да осигури зрелище и временно настроение, но не може да подпомогне нито битието, нито житието ви по никакъв начин - вашето лично и това на децата ви.
    - личната драма на семейството на Иванов послужи за възраждане на медиен рейтинг.
    - разбира се, бог трябвало на всяка цена да го прости и да му спаси душата или прахът му да живее в мир, но пък съболезнованията и конкретните събития, заслужаващи да се запомнят, се срещаха тук-там.
    - в суматохата се загуби едно извънредно важно обстоятелство - може ли да се преодолее (намали) смъртността от инфаркт и как. Може ли да се предвиди подобен риск, за да не умират хората на 50, и по какъв начин.
    Хайде стига, лицемери. Оставете човека и не се упражнявайте повече върху него. Бих изказал съболезнования, но нито познавам семейството му, нито гледам футбол. А ако тръгна да почитам всеки починал, няма да ми остане време за нищо друго.

  22. 22 Профил на _imir
    _imir
    Рейтинг: 550 Разстроено

    Бог да го прости Трифон. Беше един от любимите ми футболисти, като личност и дух много ми харесваше.

  23. 23 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 454 Неутрално

    До коментар [#20] от "rapidfire":

    И не ми пробутвай латински клишета, създадени от лица, за които мъртвите са "поточна линия за затваряне на корнишон", сиреч - бизнес на конвейер.
    Dum vivimus, vivamus!
    Dum spiro, spero!
    Ecce homo!

  24. 24 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1399 Неутрално

    До коментар [#21] от "Hannibal Lecter":

    На мене нито Трифон Иванов ми е вдигал нещо, щото футбол не гледам, нито проф. Брусарски ми е мъкнал нещо откъдето и да било и слава на всевишните.
    Но когато един човек почине, латинците са казали преди хилядолетия как трябва да се държим, освен ако съвсем не сме си загубили човешкото лице от комплекси.
    Това да мериш кой какво е казал и как го е казал и защо го е казал за един, а не за друг човек е най-жалкото поведение, което може да съществува.
    БТВ, пишейки такива преливащи от зоба коментари, които предизвикват хората да ти отговарят, самият ти вдигаш рейтинга на презряната от тебе медия.
    Като не те кефи реакцията на хората във форума - свободен си да го напуснеш, но не збравяй, че има свобода на словото, в тая страна. Поне на хартия.
    Край на спора.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  25. 25 Профил на postmodernity
    postmodernity
    Рейтинг: 426 Разстроено

    Спомням си младостта с теб, Велики Трифоне! Като дете симпатизирах на Левски, просто защото в соца нямаше такива неща като чуждестранна телевизия. Но много, много те уважавам за онзи гол от 1989 година, когато Левски отнесе петицата от ЦСКА.
    Но най-страшното е да гледаме играта ти и тази на Стоичков. Защото ми става страшно и гадно, тъй като човек плува в песимизъм, гледайки нашите чалга татуирани герои се мъчат по зеления терен. Като че ли всичко красиво си отива – футболът, спортът, красотата, учените и образованите българия, та дори и красивите български жени. В цялост, дори България...
    Е, Трифоне, почивай в мир за вечни времена!

    "Либерализъм - тази дума бих превел като стадно оскотяване..." Фридрих Ницше
  26. 26 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4176 Неутрално

    До коментар [#1] от "zidane":

    ++++++++++++++++++++++
    Беше уникален защитник.

  27. 27 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4176 Неутрално

    Много готино интервю.Жалко ,че е последнто на Туньо!

  28. 28 Профил на zxe00613919
    zxe00613919
    Рейтинг: 454 Неутрално

    До коментар [#24] от "rapidfire":

    Не аз се обърнах към теб.

    Eripitur persona, manet res. (Човек умира, остават делата му) НИЩО ДРУГО.
    Exitus letalis. (Смъртен изход).
    Fama clamosa (Гръмка слава).
    Поуката!
    Est medicina triplex: servare, cavere, mederi (Задачата на медицината е тройна: да пази, да предупреждава, да лекува).
    Точка.

  29. 29 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Много се смях с това интервю!
    Почивай в мир Трифоне!

  30. 30 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 885 Неутрално

    Пичове, на мен ми е криво. Трифон, Кирячето и Цанко бяха ученици на майка ми. Години по-късно тя ми викаше, че Туньо като ученик, шести клас е бил страшен, когато погледнеше с бялото на окото си в коридора на спортното училище.
    Иначе какво да се каже за него - нормалното "тъп футболист", което си е напълно нормално, и талант на игрището.
    Да, и страшно наивен - човек, покрай който винаги имаше "приятели", когато беше с пари. Когато свършиха, остана сам
    Лека му пръст

  31. 31 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 2680 Разстроено
  32. 32 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8348 Неутрално

    Точно такива нямат шанс в България.

  33. 33 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 217 Неутрално

    [quote#2:"Ghost"]Трифоне, няма да те забравим...
    Велик си !!! [/quote]
    Звезделинчо, почивай в мир!!!!

  34. 34 Профил на Николай Николов
    Николай Николов
    Рейтинг: 1006 Неутрално

    Вечна му памет на Туньо. Голям футболист и достоен човек. Остава в спомените ми само с хубаво, не се забърка с интриги, не се полакоми за власт. Ако искат да го почетат тупаните в нашия футбол, нека поне му запазят номер 3 в националния за вечни времена.
    Още си спомням сезона '88/'89, когато ЦСКА беше с най-звездния си състав, с Трифон Иванов, Стоичков, Пенев, Костадинов. Тогава стигнаха полуфинал за КНК срещу Барселона, а баща ми ме заведе на закриването на първенството, когато беше награждаването. Съдрах се да викам... ЦСКА - шампион, Левски и Етър на второ и трето място съответно. Тогава, на пистата на стадион "Васил Левски", с тези три отбора на практика се беше наредил почти целият звезден състав, който спечели 4-то място в САЩ. От големите май само Лечков го нямаше, той дойде по-късно в ЦСКА от Сливен.

  35. 35 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 885 Неутрално

    [quote#34:"nick_wolf1"]. От големите май само Лечков го нямаше, той дойде по-късно в ЦСКА от Сливен.[/quote]

    И Ивайло Йорданов, той ще стане звезда на горооряховския футбол през следващата година

  36. 36 Профил на danid
    danid
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Отиде си много рано. Светла му памет!

  37. 37 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 901 Неутрално

    Да, това имах предвид онзи ден в поста си - земен, искрен човек.
    Обикновено всички си патим, когато говорим истината.
    Дали той се криеше от медиите умишлено или те не го търсеха-не зная.
    Но пък интервютата му са интересни и много човешки.

    Мир на праха му!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK