Дневникът на Боян Петров: Пробивах пътя към лагер 2 на седем шерпи

Боян Петров описва преживяванията си под Анапурна в експедиционния си дневник

© Боян Петров

Боян Петров описва преживяванията си под Анапурна в експедиционния си дневник



Алпинистът Боян Петров изпрати първата доза от своя експедиционен дневник преди изкачването на връх Анапурна в Хималаите.


В нея той описва пристигането и живота в базовия лагер, както и първите си аклиматизационни изкачвания по склоновете на силно заснежения и заледен връх.


Там той е видял и кулата от камъни, върху която е поставена паметна плоча с имената на Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват при първото успешно българско изкачване на върха.




Дневникът на Боян Петров


16 март: С 10-минутен хеликоптерен полет от Татопани съкратихме 3-4 дни трекинг до базовия лагер. Лагерът се намира в края на голяма колкото стадион камениста заравненост и околните склонове са обрасли с трева. Северната стена на Анапурна I (8091 m) се извисява страховито над нас. В разрешителното за върха сме 21 човека и в базовия лагер вече сме пристигнали около 15 души. Височината е само 4200 метра, което е доста ниско за атака на осемхилядник.


Базовият лагер на 4200 метра, което според Боян Петров е доста ниско за атака на осемхилядник

© Боян Петров

Базовият лагер на 4200 метра, което според Боян Петров е доста ниско за атака на осемхилядник


17 март: Блестяща слънчева сутрин. Върхът "пуши" от ураганен вятър над 6500 метра. При нас всичко е спокойно. След закуска правя разходка към Лагер 1 и стигам до 4700 м. Минавам през стария базов лагер, който се намира на около половин час над нашия лагер. Виждам каменна пирамида с множество надписи, включително и плочата в памет на Огнян Стойков и Милен Метков, които загиват по време на първия успешен опит на българи на Анапурна. Дишам тежко като за първи ден, но имам сили за още. Изследвам релефа на района и стената, по която ще катерим. Изглежда зловещо натрошено. Никакъв логичен път към върха. Ледопади и висящи сераци по цялата долна третина на стената.


Церемонията пуджа за освещаване на експедицията и екипировката

© Боян Петров

Церемонията пуджа за освещаване на експедицията и екипировката


18 март: Денят започва с традиционната пуджа церемония. Екипировката ни е осветена и сезонът за изкачвания може да се счита за открит. Тръгвам с 15 кг раница към лагер 1. Обърквам пътя в началото на ледопада и преминавам със сечива през стръмен склон, който ме изкарва по средата на парапетите опънати преди няколко дни. В късния следобед пристигам в лагера. Страхотен залез. Температура през нощта е -15 градуса.


Страхотен залез при минус 15 градуса в лагер 1

© Боян Петров, 1bike

Страхотен залез при минус 15 градуса в лагер 1


19 март: Сутринта от базовия лагер дойдоха седем шерпи. Един от най-силните от тях дойде при мен и ми заяви "You go and open the route and we go after you" (Тръгваш и пробиваш пътя, а ние ще вървим след теб). Връчи ми наръч колчета за маркиране плюс три бутилки газ. Събрах набързо палатката и багажа и тръгнах нагоре сам. Отначало се прекосява голямо и почти хоризонтално нацепено ледено поле. Снегът на места стигаше до 30 см, но по-големият проблем беше отриването на заровените въжета. След около час стигнах до основата на стената. Преодолях малко скално-ледено прагче, след което излязох на средно стръмен склон. В следващите три часа и половина продължих с разбиването на пъртина (на много места до коляно) и отриването на парапетите. Зад мен вървяха седем шерпи, но никой не поиска да ме смени. В последните 200 метра се появи един, който каза, че вече е идвал тук и мина пред мен. Лагер 2 се намира на наклонен склон под един серак. Докато си копаех площадка за палатката, успях да отворя дълбока и 50 см широка цепнатина. Обезопасихме я с въже, а аз се преместих малко по-встрани. Температура през нощта е -17 градуса. Ледникът под мен пукаше притеснително.


Каменната пирамида с плочата на загиналите български алпинисти Огнян Стойков и Милен Метков

© Боян Петров

Каменната пирамида с плочата на загиналите български алпинисти Огнян Стойков и Милен Метков


20 март: Спах добре, но след вчерашния напън успях да направя едва 150 метра по-нагоре. Събрах палатката, пакетирах всичко в две хидроторби и ги закачих на бамбукови пръчки. Опънати палатки не се оставят в никой от лагерите. Надолу се слизаше лесно. Само за час бях в лагер 1 и след още час и половина бях в базовия лагер. Изпих четири литра супи и сокове. После пих още и още. Целият следобед валя сняг, но не успя да натрупа.


21 март: Честита първа пролет! Слънчева сутрин с много силен вятър. Всички слизат надолу към базовия лагер. Разходих се към основата на Нилгири (7061 м) и направих панорамна снимка на Анапурна I. Грамадeн масив. Следобед пак заваля сняг. Вятърът утихна. След два дни пак тръгвам нагоре. Прогнозата е добра.


Палатките в лагер 2, където видимо снегът взима предимство пред леда

© Боян Петров

Палатките в лагер 2, където видимо снегът взима предимство пред леда


22 март: Сутрешен пулс 51. Спя отлично. Слънчева и тиха сутрин. След закуска се качих до 4700 метра и се прибрах за обяд. Пролетта е още в началото, тревата е жълта и не мърдат почти никакви животни. В базовия лагер има три вида птици. Засега всичко върви по план.


Маршрутът на Боян Петров при аклиматизационните изкачвания до лагер 2

Маршрутът на Боян Петров при аклиматизационните изкачвания до лагер 2


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK