Дневникът на Боян Петров: Неуспешен опит за изкачване и нелепа смърт на двама шерпи

Малко преди изгрев слънце (5.03 ч.) пред палатките на Лагер 3 (7400 м). На 19 км за мен са Еверест и Лхоце

© Боян Петров

Малко преди изгрев слънце (5.03 ч.) пред палатките на Лагер 3 (7400 м). На 19 км за мен са Еверест и Лхоце



"Не знаех къде точно е върха и загубих време в нощното катерене", така най-кратко Боян Петров описва първия си неуспешен опит за изкачване на връх Макалу.


След като приключи мисията си на Анапурна, Петров имаше кратка почивка в Катманду. След пристигането си в предния базов лагер на Макалу той реши да опита да изкачи седмия си осемхилядник още с първата група алпинисти, въпреки че е нямал време да опознае добре обстановката и останалите участници.


Непознаването на маршрута го е забавило в решителната последна част. Загубата на време го принуди да спре на 150 метра от върха и да се върне в очакване на втори опит.




"За мен остават всички знания за трасето, които смятам да използвам в следващия опит. Такъв ще има и засега знаем, че датите ще бъдат в периода 18-22 май, така че вече си точа котките и сечивата", обобщава зоологът в дневника си.


Дневникът на Боян Петров от Макалу


След само два дни почивка в Катманду (5-6 май) се отправих към следващия етап на пролетните ми експедиции към високите планини. Тялото ми бясно се нуждаеше от още почивка, от още топлина и още близост до базов комфорт. Толкова добре ми беше в хотела, че не исках въобще да си тръгвам. Въпреки, че ме водеха по ресторанти и ядях през два часа, за два дни едва качих 2 кг, които бързо щяха да отлетят предвид това, което ме очакваше.


Предния базов лагер се намира в подножието на северната стена на Макалу на височина 5700 метра. Главният връх на не се вижда на снимката, той е отзад и може да се види само от Лагер 3 и 4

© Боян Петров

Предния базов лагер се намира в подножието на северната стена на Макалу на височина 5700 метра. Главният връх на не се вижда на снимката, той е отзад и може да се види само от Лагер 3 и 4


7 май: Рано сутринта излетях за столицата на шерпите - Лукла. Самолетите се приземяват срещу наклон и излитат по нанадолнище. Оттам без мотаене отлетяхме направо за предния базов лагер (АВС - advanced base camp) под Макалу. Той е един от най-високо разположените за атака на осемхилядник - 5700 м. Предимството е, че до върха катериш по-малко, а недостатъкът е, че не се възстановяваш.


Моето кацане беше използвано за спасителна акция на испанеца Хесус Моралес, който въпреки прекарания период за аклиматизация не се беше адаптирал достатъчно и от два дни береше душа и чакаше хеликоптер. След експресно почистване ме настаниха в неговата палатка. В АВС преброих около 95 палатки (заедно с кухните и столовите) от пет експедиции. Сезонът беше започнал около 20 април, като повечето експедиционери бяха дошли след 10 дни трекинг от низините. Аз набързо се запознах с всички, които не бяха някъде по лагерите. На база парите, които бях заплатил веднага ме определиха като член на икономичния пакет/палатка. Представителите на "бизнес пакета" си имаха личен шерпа, кислородни бутилки, ядене на корем, отопление в базовите палатки, благини като бира, сокове, плодове и т.н.


Лагерът се намира върху камъни и лед в подножието на северната стена на върха. Ако времето е хубаво, слънце грее между 8 и 16 ч. Най-високата му точка не се вижда от базовия лагер, а се вижда само от Лагер 3 и 4. След като разбраха, че идвам от изкачен Анапурна започнаха да споделят повече от живота в лагера. Разбрах откъде се тръгва за нагоре и колко отнема да се предвижваш между лагерите. От приказка на приказка разбрах, че една група се готвеше да атакува на 11 и 12 май. Психологически беше прекалено скоро след пристигането, исках да опозная повече района но след като става дума за първа атака за сезона реших, че и аз ще участвам.


Дневникът на Боян Петров: Неуспешен опит за изкачване и нелепа смърт на двама шерпи

© Боян Петров


8 май: Разходих се малко в района, поснимах за да имам за спомен къде съм бил, приготвих си раницата и бях готов. След Анапурна нямах никакви колебания с каква екипировка, храна, газ и въобще всички детайли в раницата, така че да не надвиси 16 кг.


9 май: Станах закусих овесени ядки с мляко и поех нагоре. Знаех, че днес ми предстои кратък преход, така че не тръгнах прекалено малко. Видях, как дойде един хеликоптер и откара един американец, който беше решил, че психологическата му несъвместимост с планината ще бъде достатъчна, за да "осребри" застраховката му за хеликоптер. За малко над три часа, без никакви трудности по трасето стигнах до Лагер 2 (6400 м), изкопах си площадка и се настаних. Заваля сняг, дойдоха облаци и всичко стана абсолютно белота. Това на почивката не пречи, така че се наспах добре.


Скално-ледената стена, която се преодолява между Лагер 3 и Лагер 4. Пред мен са поне 6 човека, които успях да задмина само с бързина

© Боян Петров

Скално-ледената стена, която се преодолява между Лагер 3 и Лагер 4. Пред мен са поне 6 човека, които успях да задмина само с бързина


10 май: Поуспах се малко и когато бях готов за тръгване установих, че всички останали вече бяха високо по маршрута към Лагер 3. Такива пред мен ме мотивират много и още с тръгването вдигнах рязко темпото. Маршрутът минава през две скални полета разделени с междинно ледено поле. Идеални условия, които не ме приспиват и поддържат крачката ми. Към 11 ч. вече падна мъгла и всичко стана силно бяло. Все пак всички сме на едно въже (прекъснато с ледени или скални клинове през 20 до 200 метра) и виждах кого задминавам. Последният, шести не успях да го задмина, защото с моята бързина явно го надъхвах и той да бърза. И все пак бях успял да изкача технически трудна стена за 5.15 ч. при най-добро време от "конкурентите" 7.30 до 9.45 часа. Бързо исках да се настаня, така че си изкопах площадка в твърдия фирн и влязох в малката си палатка. Знаех, че утре в атака щяха да тръгнат пакистанецът Али Садпара, клиентката му Клео, още един шерпа и двама италианци. Малко преди заспиване разбрах, че от задушаване с газ в палатката си в Лагер 2 са починали двама шерпи от германската експедиция. Телата им щяха да бъдат свалени до базовия лагер на следващия ден.


Лагер 4 (7500 м) е разположен на много красиво място над превала Макалу Ла, но има място само 4-5 палатки.

© Боян Петров

Лагер 4 (7500 м) е разположен на много красиво място над превала Макалу Ла, но има място само 4-5 палатки.


11 май: Събудих се при минус 22 градуса, всичко си бях подготвил, така че само притоплих малко чай, хапнах нещо малко, сложих си седалката и котките и в 3.10 ч. излязох в сутрешната снежна тъмница. Когато нямаш очертана пътека, водещо въже, маркировъчни флагчета или GPS трак да следваш, начинанието се превръща в кошмар. Надявах се, че ще виждам поне светлините на тръгналите пред мен, но и това не стана. Катерих до 4.30 ч. само по чувство за посока, но когато се съмна, разбрах, че съм набрал височина, но не по баира на главния връх. Около два часа траверсирах по трудни терени на 7700 метра, но най-накрая успях и влязох в пъртината.


Нагоре продължих с бързо темпо, но вече другите ме водеха с поне четири часа. Бяхме първите за сезона над Лагер 4 и по огромна част от маршрута нямаше нищо да те води. Засичах с GPS часовника си всички важни точки за смяна на посоката, на големите цепнатини, на завоите. Влязох в предвърховия "френски кулоар" и в края му установих, че до върха ще катерим само на къси протъркани стари въжета, ако въобще ги има. Проблемът при старите въжета е, че не може да им се довериш и да се набереш с пълна сила, а трябва да се катериш по скали трета плюс категория над 8000 метра като се доверяваш на всичко онова, което си научил в годините преди да се озовеш на това място. От напъването се нарушава дишането и за да го възстановиш ти трябват 3-4 минути. Времето беше доста добро, дори на моменти много топло.


В 14.45 ч. настигнах Али, Клео и още един шерпа и видях, че други няма. Али беше без кислород, но също като мен се движеше доста бързо. След кратко обсъждане настоях, че ако продължим няма да се приберем по светло със сигурност. Кошмарно е да се откажеш на 150 метра по вертикалата от голям връх, но имахме още само четири часа светлина. Започнахме да слизаме като с Али рязахме стари въжета, снаждахме, връзвахме и правихме надеждни парапети за рапелите на спускане. Поне два часа ни отне да спуснем френския кулоар и поне още два за да стигнем до щурмовия лагер. Ние с Али продължихме да слизаме към Лагер 3, откъдето тръгнах сутринта. Гледките на залеза от превала Макалу Ла бяха фантастични. В палатката си влязох по тъмно. Веднага влязох в чувала и около два часа треперех неистово, за да се стопля. По едно време съм заспал и към полунощ се събудих от глас, който ми каза "Стопли вода, за да оцелееш". Успях да стопля около половин литър, изпих всичко и заспах веднага.


След всяка атака на връх трябва да ходиш надолу възможно по-бързо и възможно по-надолу

© Боян Петров

След всяка атака на връх трябва да ходиш надолу възможно по-бързо и възможно по-надолу


12 май: Слънцето огрява палатките в Лагер 3 някъде към 5.30 ч. сутринта, всичко в палатките се затопля, искаш да останеш и да спиш и ако не си наложиш, просто няма да излезеш. Аз си наложих, оправих и събрах всичко и към 8 ч. поех надолу. Умората си казваше своето и колкото и да исках да бързам, просто не се получаваше. Лагер 2 достигнах едва след 2.30 ч., там ядох, пих чай и продължих надолу.


В заключение: Не знаех къде точно е върха и загубих време в нощното катерене. Използвайки нашата пъртина и работа по фиксирането на въжетата от 11 май на 12 май Макалу беше за първи път изкачен през сезона от иранката Парвенех Каземи и шерпата ѝ. След тях са се качили и италианците Нивес и Романо. За мен остават всички знания за трасето, които смятам да използвам в следващия опит. Такъв ще има и засега знаем, че датите ще бъдат в периода 18-22 май, така че вече си точа котките и сечивата.


Дневникът на Боян Петров: Неуспешен опит за изкачване и нелепа смърт на двама шерпи

© Боян Петров


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на p911
    p911
    Рейтинг: 450 Неутрално
  3. 3 Профил на petranica
    petranica
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Голяма работа е Боян! Успех!

    Любов и светлина!
  4. 4 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 923 Неутрално

    Боян да внимава, че прословутата му бързина и постоянно растящото му (основателно) самочувствие да не му изиграят в един момент лоша шега!

  5. 5 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 727 Неутрално
  6. 6 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 916 Неутрално

    Често чета книги, дневници и статии за алпинисти, и все още не мога да си отговоря на въпроса защо го правят? Какво е това его, коя е мотивацията, която те кара да се изтощаваш до краен предел?
    Не съм сигурна, че им се възхищавам, но не ги и упреквам, както се казва - всеки луд с номера си. Само се опитвам да разбера силата, която ги движи и какво компенсират с покоряването на върхове, студуването, живот в екстремални условия....
    Със сигурност една от големите им награди са красивите гледки, до които имат достъп, но пък насладата е толкова краткотрайна в същото време....

  7. 7 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2736 Неутрално

    До коментар [#1] от "Краде ми се мили мой!":
    В платината всички са в ръцете на боговете едни се връщат други остават там за винаги!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  8. 8 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 973 Неутрално

    До коментар [#6] от "Orchid":

    Ако си мъж ще ти е по-лесно да разбереш.

  9. 9 Профил на poijn
    poijn
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Красиво написано. Вероятно преживяванията реално са неописуеми. Не зная кога, но се надявам да мога да кача поне един 8 хилядник.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  10. 10 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 916 Неутрално

    До коментар [#8] от "Antonio Candreva":

    Що? И жени алпинистки има.

  11. 11 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 703 Неутрално

    Дерзай, но умно! Живота е по важен от всичко!

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!
  12. 12 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 424 Неутрално

    [quote#10:"Orchid"]Що? И жени алпинистки има. [/quote]
    Да си мъж е състояние на дъхът и няма нищо общо с тялото и какво имаш между четала.Важното е "да имаш топки".А много жени има които имат,както и много мъже-които нямат...
    В планината водиш най-важната битка-битката със себе си-и в нея се разбира имаш ли ги,нямаш ли ги.
    И върхове не се "покоряват".Няма как да покориш един връх,той го е имало много преди тебе,ще го има и много след тебе.
    Защо го правят ли?Търсят място на което да умрат.И като го намерят-остават вечно там.
    Казвам ти го като алпинист и турист и планински маратонец и и и...И като човек който поне на 3пъти е бил на косъм от Смъртта в планината.Виждал съм я как изглежда,усещал съм как докосва и съм разбрал че няма нищо по-истинско на тоя свят от нейното докосване.Като извървиш като мене примерно 20км за да си слезеш от най-дивите пущинаци за цял ден със спукан апендицит и разбираш доста неща и за себе си и за Смъртта...
    Аз така ги разбирам нещата и затова ходя и катеря.
    Някой друг който ходи и катери-може да ги разбира другояч и да ходи заради друго...

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  13. 13 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#12:"tqh42306221"]В планината водиш най-важната битка-битката със себе си-и в нея се разбира имаш ли ги,нямаш ли ги. [/quote]

    да, то зер "битка със себе си" извън планината няма. много сектантско. иначе, браво на хората, които си постигат целите. не че мога да ги разбера точно тези.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  14. 14 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 424 Неутрално

    Битки със себе си има навсякъде в живота.Само че в планината можеш да си загубиш Живота при тая битка.А живота е единственото което имаш така или иначе.
    Долу в града сред обществото такава битка се води доста по-рядко,обществото често ще ти помогне,обстановката и правилата са доста по-сложни.
    Докато горе нещата и "обстановката по ринга" са прости и ясни-там сте Ти,Планината и Смъртта-други няма...

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  15. 15 Профил на Lamento
    Lamento
    Рейтинг: 229 Разстроено

    До коментар [#12] от "tqh42306221":

    "Да си мъж е състояние на дъхът"

    Дори когато си прав, неправилно написаното звучи нелепо...

    Комунизъм или смърт!......Каква е разликата?!?
  16. 16 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 889 Неутрално
  17. 17 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 1346 Неутрално

    Голям дух и мъжество.Само му трябва разум и спокойствие да прецени обстановката.Опита го има.Успех,Бояне!

  18. 18 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 916 Неутрално

    До коментар [#12] от "tqh42306221":

    Благодаря за отговора! Сложих плюс, защото:
    1/ Уважавам мнението ви
    2/ Както казах, много ми е интересно да чета за алпинисти, особено разкази от първо лице. Този кратък пост ми каза доста
    3/ Ми помага да попълня пъзела от загадки за тези хора с още някой елемент, за да си направя съответните изводи

  19. 19 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5485 Неутрално

    УСПЕХ!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  20. 20 Профил на Napster
    Napster
    Рейтинг: 284 Неутрално

    В коментарите по горе стана дума за, някои от причините, с които планината привлича. Интересно с какво привлича катерачите от "бизнес пакета" споменат от автора. Дали този тип катерене в отопляема палатка, бира и персонален шерпа те кара да усетиш духа на Планината

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  21. 21 Профил на Napster
    Napster
    Рейтинг: 284 Неутрално

    А за Боян едно голямо Браво Бояне, голям и силен човек си!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  22. 22 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1176 Неутрално

    Невероятен човек. Моите уважения.

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  23. 23 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 1717 Неутрално

    Дано Съни да успее втория път. В успеха включвам да се прибере жив и здрав в базовия лагер и после у дома.
    Харесва ми, че все пак има разум и въпреки всичко не се изкушава да катери безумно рисковано. Има съсвсем различна култура и всякаш по друг начин уважава планината. И никога не си позволява да я предизвика. А сигурно страшно му се иска.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  24. 24 Профил на mitkokitkata
    mitkokitkata
    Рейтинг: 296 Неутрално
  25. 25 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 733 Неутрално

    [quote#6:"Orchid"]Често чета книги, дневници и статии за алпинисти, и все още не мога да си отговоря на въпроса защо го правят?[/quote]
    Това което ни е извадило от пещерите!
    Това което ни качи в космоса!

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  26. 26 Профил на adventure
    adventure
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#20] от "Napster":

    и аз обичам да си нося по 1-2 бири в планината и е голямо удоволствие да ги изпия след дълъг преход. Разбира се не изкачвам 8-хилядници, но не виждам защо двете са несъвместими.

  27. 27 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 1562 Неутрално

    [quote#6:"Orchid"]Често чета книги, дневници и статии за алпинисти, и все още не мога да си отговоря на въпроса защо го правят?[/quote]
    Ами просто е - отговорът го няма в книгите. Няма го никъде написан.
    До него се достига на малки стъпки - с всяка от които си надминал очакванията си за собствените си възможности. И важи не само за алпинизма, а за всичко.

    Отнемане на имуществото на всеки, който не е жигосан с COVID "ваксина"!
  28. 28 Профил на Мавродинов
    Мавродинов
    Рейтинг: 653 Неутрално

    Няма новини от Непал? Редакцията няма ли връзка?

  29. 29 Профил на rosencanev
    rosencanev
    Рейтинг: 5 Неутрално

    До коментар [#6] от "Orchid":

    Същите въпроси съм си задавал и аз. Чел съм доста материали по темата, познавам и някои алпинисти/ки. В психологически план като цяло, не всички, са дълбоко фрустрирани от живота. Изпитват дълбока неудовлетвореност от себе си, която се опитват да компенсират с изкачени върхове и слава. Те не се чувстват добре и уютно "тук на земята", това би ги направило "обикновени хора", а според тях те не са. Искат да си "доказват", с всяко изкачване, че "стават" и все още ги бива, че са "избрани", или че "неправилно са наказани от съдбата" и затова си го " изкарват" на планината. Това ги мотивира. Дълбоки егоисти по природа......прочетете повече за Христо Проданов.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK