Разказ от първо лице: Как Боян Петров изкачи връх Макалу

Боян Петров разказва от първо лице за изкачването на петия по височина връх на планетата

© Боян Петров

Боян Петров разказва от първо лице за изкачването на петия по височина връх на планетата



Българският алпинист Боян Петров изкачи връх Макалу на 23 май, с което приключи успешно "първото полувреме от мача", който е планирал да "изиграе" на осемхилядниците тази година.


Той добави седмия връх в колекцията си, а другият българин Атанас Скатов изкачи четвъртия си осемхилядник по време на същата атака.


След дълго чакане и един неуспешен опит Петров и останалите алпинисти под върха използваха вероятно последната възможност преди мусоните и усилията им се увенчаха с успех.




Специално за "Дневник" той разказа последните дни и часове преди атаката и развитието на самото изкачване.


Дневникът на Боян Петров - изкачването


Макалу стана седмият ми изкачен осемхилядник

© Атанас Скатов

Макалу стана седмият ми изкачен осемхилядник


"След неуспешната атака на 11 май вече знаех къде са лагерите, къде минава маршрутът, къде са опасните места и единственото, което оставаше да чакам беше времето да се оправи. Беше ми спокойно, защото вече знаех къде отивам и какво ме очаква.


През периода до успешната, втора атака си починах доколкото въобще е възможно на 5700 метра. Според редица изследвания, животът и възстановяването на човешкия организъм над 5300 метра са почти невъзможни. Възможно е непълноценно вегетиране. Всички наши спортисти знаят какво е да тичаш и тренираш на ВСК "Белмекен", където височината е около 2000 м. В базовия ни лагер всяко забързване и изминаване на повече от 20 крачки без почивка е почти невъзможно.


Схема на маршрута към върха. Последният участък не се вижда. Снимката е правена от хеликоптер.

© Боян Петров

Схема на маршрута към върха. Последният участък не се вижда. Снимката е правена от хеликоптер.


Благодарение на готвача и вкусните манджи, които готвеше (разбирай разновидности и комбинации на ориз и паста) успях да кача около килограм и половина за една седмица. Джет-стрийм ветровете намаляха и дните с по-слаб вятър започнаха да преобладават. Междувременно в базовия лагер под Макалу пристигна и Атанас Скатов, който след успеха ни на Анапурна направи опит и на Дхаулагири (8167 м).


След като дебнахме най-подходящия период от менящата се по два пъти на ден прогноза се изясни, че в периода 22-24 май ще имаме шанс за атака. Подготвихме се за тръгване като се прицелихме в 23 май. Всички тръгнаха нагоре към лагерите на 20 май.


Изгрев над Хималаите

© Боян Петров

Изгрев над Хималаите


Аз напуснах базовия лагер последен на 21 май, като този път не пропуснах да мина през пуджа-та. Хвърлих зърна ориз, изчаках докато мине кратката церемония и разбрах, че при пълнолуние Буда имал рожден ден. Сърцето не ми беше прекалено свито, защото знаех къде отивам и какво ме очаква.


Движех се с един закъснение от останалите, защото щях да атакувам направо от Лагер 3 (7450 м), а не от Лагер 4 (7600 м). На 22 май беше изключително ветровито и няколко палатки бяха отнесени в базовия лагер. Докато катерих този ден се зачудих дали нещо не бяхме сбъркали - вятърът на момент беше със скорост над 80 км/ч. При тази скорост ако не си вързан с въже, има опасност да литнеш в пропастта. Късно следобеда, вятърът утихна и по всичко изглеждаше, че на следващия ден ще атакуваме.


В лагер 3 имаше малко група, която щеше да щурмува като мен от този по-ниско разположен лагер. Тръгнаха в атака към 19.30 ч. Аз прецених, че ако тръгна след полунощ ще успея да настигна основната група и да се класирам за върха. Към 1 часа след полунощ ме събуди вътрешен глас. Ясно съзнавах, че ме ръководи точно в посоката, която ми трябваше. Притоплих малко над един литър течност, хапнах малко пирожки, приготвени от готвача ни в базовия лагер (към всички останали полуготови продукти бях придобил непоносимост).


Ключовият Френски кулоар минава през скален участък и извежда на върховият гребен. На снимката се виждат поне 26 човека.

© Боян Петров

Ключовият Френски кулоар минава през скален участък и извежда на върховият гребен. На снимката се виждат поне 26 човека.


В 2.30 ч. сутринта излязох от палатката. Огромна луна огряваше пътя към върха. Температурата беше само -20 градуса. Бях разделил пътя си на етапи. Първата ми цел беше да стигна до Лагер 4. Това е около 1 км траверс с набиране на по-малко от 150 метра денивелация. Осветен от луната изминах разстоянието за малко повече от час. Видях една стара, изоставена палатка и се мушнах в нея за кратка почивка. Като излязох след петнайсетина минути, хоризонтът беше станал оранжев - денят започваше в 4.30 ч.


Следващият етап беше да стигна до основата на Френския кулоар- това е най-дългият участък в посока върха. Още в началото се разминах с една австрийка, която се връщаше надолу с шерпата си. Правеше три крачки и почиваше по три минути. Изглеждаше ужасно уморена. Нагоре преминах през малка порция сераци и излязох над тях. Крачката ми спореше и напредвах със скорост около 170 вертикални метра в час. Слънцето ме огря и ми ставаше все по-топло.


Голяма част от старите въжета са силно протрити и ако катериш първи трябва да се осланяш на здравината им с голяма предпазливост

© Боян Петров

Голяма част от старите въжета са силно протрити и ако катериш първи трябва да се осланяш на здравината им с голяма предпазливост


Към 8 ч. стигнах до основата на Френския кулоар. От поне час бях само по термобельо. Температурата беше около -10 градуса. Пред мен видях цялата основна група, като се виждаха 2-3-ма шерпи, които водеха, а останалите около 25 бяха гъсто наредени отзад.


На 11 май с пакистанеца Али изводихме този участък и от стари въжета опънахме над 200 метра парапети. Обстановката ми беше позната, така че реших да изчакам докато всички преминат през този участък. Закусих, пих чай, гледах и снимах околностите около 40 минути. После тръгнах и бързо излязох на върховия гребен. Започнах да задминавам един след друг шерпи и чужденци. Всички с маски и бутилки кислород в раниците.


Много от изкачващите Макалу се спират пред т.нар. False Summit, развяват знамената и се прибират

© Боян Петров

Много от изкачващите Макалу се спират пред т.нар. False Summit, развяват знамената и се прибират


Една от причините за бързината ми е, че бях доста разсъблечен и дрехите не ми пречеха на движението. Малко под предвършието известно като "The False Summit" видях Наско Скатов. "От половин час съм тук, всички се снимат и ми викат, че това е върхът", каза той.


Точно в този момент, групата ръководена от опитния испанец Феран Латоре, започна да изкачва предвършието и казах на Наско: "Хайде бързо след тях, върхът е отзад". Следвахме ги на 10-15 метра, заобиколихме връхчето, минахме по остро било и най-високата точка на Макалу беше съвсем близо. Направих снимка на първите трима- испанеца Феран, австриеца Ханс и индиеца Арджун.


Минути след това, точно в 12.15 ч. и аз бях на върха. Забих бамбукова пръчка и закачих мартеничка на нея. Наско ми направи снимки и се разменихме. Повлечени от устрема ни, зад нас вече се беше образувала опашка от хора желаещи да стигнат до най-високата точка. На тесния върхов гребен бяха накацали поне още над още 20 човека.


Същинския връх на Макалу се вижда едва след като подминеш предвършията, които го скриват.

© Атанас Скатов

Същинския връх на Макалу се вижда едва след като подминеш предвършията, които го скриват.


Включих гармина, за да направя трак на слизането и с Наско поехме бързо назад, за да освободим място за останалите. Надолу беше лесно и бързо смъквах метри. Установих, че мястото до което бяхме стигнали на 11 май беше само на около 270 метра от върха. Подминах го бързо и се закачих за рапелите, бързо надолу, към живота, към лагерите.


За по-малко от три часа стигнах до Лагер 4. Един шерпа ми подаде чаша чай, която изпих на един дъх. Изключих трак режима и установих, че часовникът беше коригирал часовата зона и ми даваше, че съм в Тибет. Продължих към палатката ми в Лагер 3 и там пристигнах към 16.30 ч. Така, изкачване и слизане от палатка до палатка бях направил за 14 часа. Направих си течности, започнах да пия и съм заспал. Събудих се към 22 ч., хапнах малко и се отнесох. Целта беше постигната без загуби, не мислех за нищо друго, просто се отпуснах и заспах.


Според GPS часовника ми, Лагер 3 се намира на границата между Непал и Китай (Тибет)

© Боян Петров

Според GPS часовника ми, Лагер 3 се намира на границата между Непал и Китай (Тибет)


Сутринта беше тиха, палатките в Лагер 3 се огряват малко след 5 часа и топлината се усеща веднага. Закусих и започнах да се оправям и събирам багажа. Бях забравил да отворя отдушника и всичко в палатката беше в скреж и лед. Наско Скатов се появи отнякъде и каза, че е готов за слизане. Поздравихме се за празника 24 май и към 7.30 ч. започнахме слизането. На рапелите бях бърз и за по-малко от час бях в Лагер 2. Двама поляци се канеха да слизат и като им видях раниците веднага им поисках един спален чувал, за да им помогна. Натоварих се с още два килограма, но с широка крачка към гъстия въздух сякаш затичах надолу още по-бързо.


В 11 ч. бях в базовия лагер - отпуснах се на стол пред столовата и веднага ми донесоха доматена супа. Без да усетя изгълтах 4 купи. Доволен регистрирах, че последен бях напуснал лагера и първи се бях прибрал. Точно бързината ми беше решаваща за успешното изкачване. Бях прекарал по-малко време във враждебната среда над 7000 метра, не бях получил никакви измръзвания или други щети и сега щях просто да пия и ям, докато се възстановя. От около 29 човека, които вчера изкачихме Макалу, само седем бяхме без кислородни бутилки.


Колкото по-близо си до истинския връх, толкова по-тесен става гребенът

© Боян Петров

Колкото по-близо си до истинския връх, толкова по-тесен става гребенът


На следващия ден с хеликоптерен полет минахме през Лукла и сега вече сме в Катманду. Чувствам се изтощен и слаб след тези 72 дни прекарани в лагерите под и на склоновете на два осемхилядника - Анапурна и Макалу. Играх добре и резултатът в първото полувреме на мача в Непалските Хималаи е 2:0 в моя полза. Второто полувреме ще е по-тежко, ще играем в Пакистан, но обстановката там ми е добре позната и ще направя всичко възможно да не допусна гол. Битката за върховете продължава, имам още две мартенички на лявата си ръка"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 1139 Неутрално

    Браво, Бояне!
    Да си жив и здрав и да ги направиш 14!

  2. 2 Профил на manoll
    manoll
    Рейтинг: 546 Неутрално

    ...че и увлекателно пише, на всичко отгоре

    Браво и успех нататък

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2907 Неутрално

    Браво на Боян.Да е жив и здрав и да не остане непокорен връх от него.

  4. 4 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 581 Неутрално
  5. 5 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 424 Неутрално

    Обичам тоя тип разказвачи, простичко и без лирични отклонения, но увлекателно. Успех Бояне.

    chavo64
  6. 6 Профил на Психонавт
    Психонавт
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Браво на Боян! С удоволствие чета дневниците му от изкачванията.Човек остава с впечатление, че е като разходка в парка Да е жив и здрав.Пожелавам му успех и през второто полувреме.

    ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192
  7. 7 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4503 Весело

    Състезател в сърцето си е Боян! Не само да изчачи успешно върховете, а по възможност да е за най-кратко време от другите алпинисти. Без кислородна бутилка! Супермен!

  8. 8 Профил на Pandipool
    Pandipool
    Рейтинг: 825 Неутрално

    "Целта беше постигната без загуби, не мислех за нищо друго, просто се отпуснах и заспах."

    Ще да е било един прекрасен сън!

    Много увлекателен разказ, благодаря!
    Голям мъж, БРАВО и УСПЕХ!

  9. 9 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    Браво Съни!

    седеньето го зголемува задникот
  10. 10 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3089 Неутрално

    За пореден път: Браво на Боян и Атанас.
    Удоволствие е да чета тези дневници.
    Голям е Боян Петров. Атанас Скатов също.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10534 Неутрално

    Браво на поредните постижения! Ще е интересно да с евидят и траковете от спускането...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3089 Неутрално

    По начина, по който говори за есента, оставам с усещането, че осигурил финансиране за изкачванията.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  13. 13 Профил на didko8
    didko8
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Много голямо браво на този силен дух!

  14. 14 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4720 Любопитно

    И от мене браво Бояне. Ти си най-големият български алпинист, бъди жив и здрав и дано осъществиш всичките си цели в изкачването.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  15. 15 Профил на head_hunter
    head_hunter
    Рейтинг: 557 Неутрално

    Браво, Бояне!
    Завиждам благородно!

  16. 16 Профил на MMK
    MMK
    Рейтинг: 428 Весело
  17. 17 Профил на faith7788
    faith7788
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Браво на Боян и Атанас! Истински мъже!

  18. 18 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1108 Неутрално

    Браво, мъжки!
    Машина!
    Много приятно и вълуващо четиво.
    Като гледам снимките и чета разаза на Боян, осъзнавам колко враждебна и почти извънземна среда е тази по осемхилядниците... Но и много красива!

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  19. 19 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 894 Неутрално

    Добър е Боян - и в изкачването и в писането.Скоро четох от Райнхолд Меснер - издадоха му дневник ли, що ли наскоро - не му се отдава на човека.Да, велик алпинист е, но да пише - не може.Браво на Боян.
    Пък и като човек явно е добър.Не се величае и помага на всеки.Сякаш някои медии тук, се опитват да конкурират Скатов и Боян, но те двамата добре се справят и не им обръщат внимание, което е чудесно.
    Браво и на двамата!!!

  20. 20 Профил на Андонов
    Андонов
    Рейтинг: 964 Неутрално

    Това е то, четиво на един дъх!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    “Журналистика е да печаташ/показваш неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко останало е пиар” Джордж Оруел
  21. 21 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    Браво и на двамата! Истински мъже!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK