Разказ от първо лице: Как Боян Петров изкачи връх Макалу

Боян Петров разказва от първо лице за изкачването на петия по височина връх на планетата

© Боян Петров

Боян Петров разказва от първо лице за изкачването на петия по височина връх на планетата



Българският алпинист Боян Петров изкачи връх Макалу на 23 май, с което приключи успешно "първото полувреме от мача", който е планирал да "изиграе" на осемхилядниците тази година.


Той добави седмия връх в колекцията си, а другият българин Атанас Скатов изкачи четвъртия си осемхилядник по време на същата атака.


След дълго чакане и един неуспешен опит Петров и останалите алпинисти под върха използваха вероятно последната възможност преди мусоните и усилията им се увенчаха с успех.




Специално за "Дневник" той разказа последните дни и часове преди атаката и развитието на самото изкачване.


Дневникът на Боян Петров - изкачването


Макалу стана седмият ми изкачен осемхилядник

© Атанас Скатов

Макалу стана седмият ми изкачен осемхилядник


"След неуспешната атака на 11 май вече знаех къде са лагерите, къде минава маршрутът, къде са опасните места и единственото, което оставаше да чакам беше времето да се оправи. Беше ми спокойно, защото вече знаех къде отивам и какво ме очаква.


През периода до успешната, втора атака си починах доколкото въобще е възможно на 5700 метра. Според редица изследвания, животът и възстановяването на човешкия организъм над 5300 метра са почти невъзможни. Възможно е непълноценно вегетиране. Всички наши спортисти знаят какво е да тичаш и тренираш на ВСК "Белмекен", където височината е около 2000 м. В базовия ни лагер всяко забързване и изминаване на повече от 20 крачки без почивка е почти невъзможно.


Схема на маршрута към върха. Последният участък не се вижда. Снимката е правена от хеликоптер.

© Боян Петров

Схема на маршрута към върха. Последният участък не се вижда. Снимката е правена от хеликоптер.


Благодарение на готвача и вкусните манджи, които готвеше (разбирай разновидности и комбинации на ориз и паста) успях да кача около килограм и половина за една седмица. Джет-стрийм ветровете намаляха и дните с по-слаб вятър започнаха да преобладават. Междувременно в базовия лагер под Макалу пристигна и Атанас Скатов, който след успеха ни на Анапурна направи опит и на Дхаулагири (8167 м).


След като дебнахме най-подходящия период от менящата се по два пъти на ден прогноза се изясни, че в периода 22-24 май ще имаме шанс за атака. Подготвихме се за тръгване като се прицелихме в 23 май. Всички тръгнаха нагоре към лагерите на 20 май.


Изгрев над Хималаите

© Боян Петров

Изгрев над Хималаите


Аз напуснах базовия лагер последен на 21 май, като този път не пропуснах да мина през пуджа-та. Хвърлих зърна ориз, изчаках докато мине кратката церемония и разбрах, че при пълнолуние Буда имал рожден ден. Сърцето не ми беше прекалено свито, защото знаех къде отивам и какво ме очаква.


Движех се с един закъснение от останалите, защото щях да атакувам направо от Лагер 3 (7450 м), а не от Лагер 4 (7600 м). На 22 май беше изключително ветровито и няколко палатки бяха отнесени в базовия лагер. Докато катерих този ден се зачудих дали нещо не бяхме сбъркали - вятърът на момент беше със скорост над 80 км/ч. При тази скорост ако не си вързан с въже, има опасност да литнеш в пропастта. Късно следобеда, вятърът утихна и по всичко изглеждаше, че на следващия ден ще атакуваме.


В лагер 3 имаше малко група, която щеше да щурмува като мен от този по-ниско разположен лагер. Тръгнаха в атака към 19.30 ч. Аз прецених, че ако тръгна след полунощ ще успея да настигна основната група и да се класирам за върха. Към 1 часа след полунощ ме събуди вътрешен глас. Ясно съзнавах, че ме ръководи точно в посоката, която ми трябваше. Притоплих малко над един литър течност, хапнах малко пирожки, приготвени от готвача ни в базовия лагер (към всички останали полуготови продукти бях придобил непоносимост).


Ключовият Френски кулоар минава през скален участък и извежда на върховият гребен. На снимката се виждат поне 26 човека.

© Боян Петров

Ключовият Френски кулоар минава през скален участък и извежда на върховият гребен. На снимката се виждат поне 26 човека.


В 2.30 ч. сутринта излязох от палатката. Огромна луна огряваше пътя към върха. Температурата беше само -20 градуса. Бях разделил пътя си на етапи. Първата ми цел беше да стигна до Лагер 4. Това е около 1 км траверс с набиране на по-малко от 150 метра денивелация. Осветен от луната изминах разстоянието за малко повече от час. Видях една стара, изоставена палатка и се мушнах в нея за кратка почивка. Като излязох след петнайсетина минути, хоризонтът беше станал оранжев - денят започваше в 4.30 ч.


Следващият етап беше да стигна до основата на Френския кулоар- това е най-дългият участък в посока върха. Още в началото се разминах с една австрийка, която се връщаше надолу с шерпата си. Правеше три крачки и почиваше по три минути. Изглеждаше ужасно уморена. Нагоре преминах през малка порция сераци и излязох над тях. Крачката ми спореше и напредвах със скорост около 170 вертикални метра в час. Слънцето ме огря и ми ставаше все по-топло.


Голяма част от старите въжета са силно протрити и ако катериш първи трябва да се осланяш на здравината им с голяма предпазливост

© Боян Петров

Голяма част от старите въжета са силно протрити и ако катериш първи трябва да се осланяш на здравината им с голяма предпазливост


Към 8 ч. стигнах до основата на Френския кулоар. От поне час бях само по термобельо. Температурата беше около -10 градуса. Пред мен видях цялата основна група, като се виждаха 2-3-ма шерпи, които водеха, а останалите около 25 бяха гъсто наредени отзад.


На 11 май с пакистанеца Али изводихме този участък и от стари въжета опънахме над 200 метра парапети. Обстановката ми беше позната, така че реших да изчакам докато всички преминат през този участък. Закусих, пих чай, гледах и снимах околностите около 40 минути. После тръгнах и бързо излязох на върховия гребен. Започнах да задминавам един след друг шерпи и чужденци. Всички с маски и бутилки кислород в раниците.


Много от изкачващите Макалу се спират пред т.нар. False Summit, развяват знамената и се прибират

© Боян Петров

Много от изкачващите Макалу се спират пред т.нар. False Summit, развяват знамената и се прибират


Една от причините за бързината ми е, че бях доста разсъблечен и дрехите не ми пречеха на движението. Малко под предвършието известно като "The False Summit" видях Наско Скатов. "От половин час съм тук, всички се снимат и ми викат, че това е върхът", каза той.


Точно в този момент, групата ръководена от опитния испанец Феран Латоре, започна да изкачва предвършието и казах на Наско: "Хайде бързо след тях, върхът е отзад". Следвахме ги на 10-15 метра, заобиколихме връхчето, минахме по остро било и най-високата точка на Макалу беше съвсем близо. Направих снимка на първите трима- испанеца Феран, австриеца Ханс и индиеца Арджун.


Минути след това, точно в 12.15 ч. и аз бях на върха. Забих бамбукова пръчка и закачих мартеничка на нея. Наско ми направи снимки и се разменихме. Повлечени от устрема ни, зад нас вече се беше образувала опашка от хора желаещи да стигнат до най-високата точка. На тесния върхов гребен бяха накацали поне още над още 20 човека.


Същинския връх на Макалу се вижда едва след като подминеш предвършията, които го скриват.

© Атанас Скатов

Същинския връх на Макалу се вижда едва след като подминеш предвършията, които го скриват.


Включих гармина, за да направя трак на слизането и с Наско поехме бързо назад, за да освободим място за останалите. Надолу беше лесно и бързо смъквах метри. Установих, че мястото до което бяхме стигнали на 11 май беше само на около 270 метра от върха. Подминах го бързо и се закачих за рапелите, бързо надолу, към живота, към лагерите.


За по-малко от три часа стигнах до Лагер 4. Един шерпа ми подаде чаша чай, която изпих на един дъх. Изключих трак режима и установих, че часовникът беше коригирал часовата зона и ми даваше, че съм в Тибет. Продължих към палатката ми в Лагер 3 и там пристигнах към 16.30 ч. Така, изкачване и слизане от палатка до палатка бях направил за 14 часа. Направих си течности, започнах да пия и съм заспал. Събудих се към 22 ч., хапнах малко и се отнесох. Целта беше постигната без загуби, не мислех за нищо друго, просто се отпуснах и заспах.


Според GPS часовника ми, Лагер 3 се намира на границата между Непал и Китай (Тибет)

© Боян Петров

Според GPS часовника ми, Лагер 3 се намира на границата между Непал и Китай (Тибет)


Сутринта беше тиха, палатките в Лагер 3 се огряват малко след 5 часа и топлината се усеща веднага. Закусих и започнах да се оправям и събирам багажа. Бях забравил да отворя отдушника и всичко в палатката беше в скреж и лед. Наско Скатов се появи отнякъде и каза, че е готов за слизане. Поздравихме се за празника 24 май и към 7.30 ч. започнахме слизането. На рапелите бях бърз и за по-малко от час бях в Лагер 2. Двама поляци се канеха да слизат и като им видях раниците веднага им поисках един спален чувал, за да им помогна. Натоварих се с още два килограма, но с широка крачка към гъстия въздух сякаш затичах надолу още по-бързо.


В 11 ч. бях в базовия лагер - отпуснах се на стол пред столовата и веднага ми донесоха доматена супа. Без да усетя изгълтах 4 купи. Доволен регистрирах, че последен бях напуснал лагера и първи се бях прибрал. Точно бързината ми беше решаваща за успешното изкачване. Бях прекарал по-малко време във враждебната среда над 7000 метра, не бях получил никакви измръзвания или други щети и сега щях просто да пия и ям, докато се възстановя. От около 29 човека, които вчера изкачихме Макалу, само седем бяхме без кислородни бутилки.


Колкото по-близо си до истинския връх, толкова по-тесен става гребенът

© Боян Петров

Колкото по-близо си до истинския връх, толкова по-тесен става гребенът


На следващия ден с хеликоптерен полет минахме през Лукла и сега вече сме в Катманду. Чувствам се изтощен и слаб след тези 72 дни прекарани в лагерите под и на склоновете на два осемхилядника - Анапурна и Макалу. Играх добре и резултатът в първото полувреме на мача в Непалските Хималаи е 2:0 в моя полза. Второто полувреме ще е по-тежко, ще играем в Пакистан, но обстановката там ми е добре позната и ще направя всичко възможно да не допусна гол. Битката за върховете продължава, имам още две мартенички на лявата си ръка"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 735 Неутрално

    Браво, Бояне!
    Да си жив и здрав и да ги направиш 14!

  2. 2 Профил на manoll
    manoll
    Рейтинг: 647 Неутрално

    ...че и увлекателно пише, на всичко отгоре

    Браво и успех нататък

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3807 Неутрално

    Браво на Боян.Да е жив и здрав и да не остане непокорен връх от него.

  4. 4 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 521 Неутрално
  5. 5 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Обичам тоя тип разказвачи, простичко и без лирични отклонения, но увлекателно. Успех Бояне.

    chavo64
  6. 6 Профил на Flat Mars Society
    Flat Mars Society
    Рейтинг: 540 Неутрално

    Браво на Боян! С удоволствие чета дневниците му от изкачванията.Човек остава с впечатление, че е като разходка в парка Да е жив и здрав.Пожелавам му успех и през второто полувреме.

    ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192
  7. 7 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4202 Весело

    Състезател в сърцето си е Боян! Не само да изчачи успешно върховете, а по възможност да е за най-кратко време от другите алпинисти. Без кислородна бутилка! Супермен!

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  8. 8 Профил на Pandipool
    Pandipool
    Рейтинг: 572 Неутрално

    "Целта беше постигната без загуби, не мислех за нищо друго, просто се отпуснах и заспах."

    Ще да е било един прекрасен сън!

    Много увлекателен разказ, благодаря!
    Голям мъж, БРАВО и УСПЕХ!

  9. 9 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Браво Съни!

    седеньето го зголемува задникот
  10. 10 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    За пореден път: Браво на Боян и Атанас.
    Удоволствие е да чета тези дневници.
    Голям е Боян Петров. Атанас Скатов също.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5324 Неутрално

    Браво на поредните постижения! Ще е интересно да с евидят и траковете от спускането...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    По начина, по който говори за есента, оставам с усещането, че осигурил финансиране за изкачванията.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  13. 13 Профил на didko8
    didko8
    Рейтинг: 853 Неутрално

    Много голямо браво на този силен дух!

  14. 14 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4087 Любопитно

    И от мене браво Бояне. Ти си най-големият български алпинист, бъди жив и здрав и дано осъществиш всичките си цели в изкачването.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  15. 15 Профил на head_hunter
    head_hunter
    Рейтинг: 483 Неутрално

    Браво, Бояне!
    Завиждам благородно!

  16. 16 Профил на MMK
    MMK
    Рейтинг: 478 Весело
  17. 17 Профил на faith7788
    faith7788
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Браво на Боян и Атанас! Истински мъже!

  18. 18 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1148 Неутрално

    Браво, мъжки!
    Машина!
    Много приятно и вълуващо четиво.
    Като гледам снимките и чета разаза на Боян, осъзнавам колко враждебна и почти извънземна среда е тази по осемхилядниците... Но и много красива!

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  19. 19 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 323 Неутрално

    Добър е Боян - и в изкачването и в писането.Скоро четох от Райнхолд Меснер - издадоха му дневник ли, що ли наскоро - не му се отдава на човека.Да, велик алпинист е, но да пише - не може.Браво на Боян.
    Пък и като човек явно е добър.Не се величае и помага на всеки.Сякаш някои медии тук, се опитват да конкурират Скатов и Боян, но те двамата добре се справят и не им обръщат внимание, което е чудесно.
    Браво и на двамата!!!

  20. 20 Профил на Андонов
    Андонов
    Рейтинг: 445 Неутрално

    Това е то, четиво на един дъх!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    “Журналистика е да печаташ/показваш неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко останало е пиар” Джордж Оруел
  21. 21 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 749 Неутрално

    Браво и на двамата! Истински мъже!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK