Дневникът на Боян Петров: Битката за Нанга Парбат продължава

Боян Петров ще обедини сили с испанеца Феран Латоре за втория опит

© Боян Петров

Боян Петров ще обедини сили с испанеца Феран Латоре за втория опит



Боян Петров ще изчака нов прозорец от хубаво време и ще направи втори опит да изкачи Нанга Парбат (8126 м), след като първият му не успя.


На 13 юли той атакува деветия по височина връх на планетата в тандем с Иван Томов, но двамата трябваше да се откажат на 7825 метра. Те хванаха последния ден преди времето да се влоши и снежна буря да спре опитите за изкачване поне за седмица, но са объркали пътя и е трябвало да прекратят опита си само на 300 метра от върха.


Въпреки че са били посрещнати като герои при завръщането си в базовия лагер, Петров определи неуспешната атака като личен провал. "Да стигнем до 7825 метра, но да се намираме на неправилното място по склоновете на Нанга Парбат беше повече от провал за мен. Объркахме пътя към върха и се озовахме в съседен на правилния кулоар", разказа той в последните части на своя дневник, които предостави на "Дневник".


"Как, по дяволите, се стигна до там?"




4 юли: Около 10 човека тръгнахме към Лагер 1 (4900 м), където щяхме да преспим и утре да направим опит да стигнем до Лагер 2 (6100 м). Всички палатки в лагера бяха с променена геометрия, защото ледените платформи под тях се бяха стопили наполовина и само рейките и бамбуковите пръчки ги крепяха, за да не паднат надолу по склона. Оправихме каквото можахме и се насладихме на залеза, който се вижда чудесно от този лагер.


5 юли: Събудихме се в 5,30 ч., събрахме целия багаж с Иван и в 7,00 ч. тръгнахме нагоре с тежки раници. Скоро влязохме в крачка и задминахме по-бавните корейци, които с леки ранички с по едно въже или кислородни бутилки набираха по склона. Гледайки ги, разбрахме, че никой освен нас двамата нямаше намерение да стига до Лагер 2 днес. Постепенно започна да става все по-стръмно, все по-заледено и все по-трудно въпреки въжетата. Малко след като слънцето ни огря към 9,00 ч., отгоре започнаха да летят като снаряди буци лед и камъни. Първо чуваш свистенето, после ги виждаш и имаш около секунда, за да прецениш дали траекторията им ще те засегне или не. Така или иначе си вързан за въже, което те ограничава и възможностите ти да избягаш вляво или вдясно не са големи. Всички сме с каски, но това не е голямо успокоение, защото скоростта на всичко, което пада, е толкова висока, че дори и малки парчета могат да причинят голяма болка, където и да те ударят. След четири часа стръмно катерене на предни зъби на котките и липсата на площадки за почивка, прасците ни започнаха да пулсират.


Нанга Парбат над Лагер 2

© Боян Петров

Нанга Парбат над Лагер 2


Бяхме оставили двама шерпи и един кореец с леки раници да водят нагоре. В 13,30 ч. те стигнаха до най-горната точка, достигната от предишните групи - на височина около 5650 м, и изведнъж тримата казаха Rope finish, we go down ("Въжетата свършиха, слизаме."). Закачиха се за рапелното въже и се пуснаха надолу. Стената на Кингсхофер вече се виждаше доста близо (около 400 м) и въпреки че падна мъгла и заваля сняг, реших да изведа още 100 метра и да направя траверс към следващия скален "остров". Оставих тежката раница, Иван ме осигуряваше и поведох диагонално нагоре по един кулоар. Катерех бавно и внимателно по доста тънък лед, под който прозираха гладки скали. Успях да завъртя два ледени клина, въжето се опъна докрай, Иван върза още едно въже и така след сто метра успях да стигна до следващите скали. Времето беше напреднало и стана ясно, че няма да можем да стигнем дори до основата на стената. След девет часа катерене решихме да се връщаме към Лагер 1 за почивка.


В два чувала оставихме на последната площадка багаж, който си мислехме, че утре ще изнесем нагоре и започнахме слизането. Първо Иван, а после и мен ни уцелиха няколко ледени буци. Освен тъпа болка и стрес, други последствия нямаше. Отне ни час и половина, за да стигнем до палатките. Бяхме доста изморени. Като се отпуснахме и изпихме по един чай, направихме анализ на ситуацията и поведението на корейците и ни стана ясно, че тази година няма да има изкачване на върха по маршрута на Кинсхофер. Слуховете, че и двата корейски отбора симулират катерене, се оправдаха напълно. Преценихме, че единственият ни шанс да изкачим Нанга Парбат беше да направим опит по недовършения маршрут на Меснер, като се присъединим към групата на Феран Латоре, Яник Грациани и Елиас. Това означаваше утре да се качим отново до 5700 метра, да съберем багажа и да си слезем до базов лагер.


Разкошен залез в Лагер 2 (6642м)

© Боян Петров

Разкошен залез в Лагер 2 (6642м)


6 юли: Събудих се първи, закусих малко, екипирах се и поех нагоре. Само за три часа, с празна раница, успях да стигна до площадката с багажа. Събрах всичко и тръгнах да се спускам. Въпреки че слизах, балансът с над 20-килограмова раница беше доста труден. На два пъти се разминах с две плитки лавини, които паднаха в улея, през който минаваше маршрутът. В 12,00 ч. стигнах в Лагер 1, събрахме всичко наше, обядвахме и продължихме надолу. Валеше дъжд, тревите на морената бяха пораснали и когато стигнахме до базовия лагер, имах чувството, че цветята са станали още повече и още по-големи.


Отидохме до Феран и Яник и те ни показаха трасето на техния маршрут. Дълъг, с много ледникови цепнатини, но без други технически трудности. Те тръгваха утре с намерение за атака около 11 юли. Маршрутът не беше довършен и над Лагер 3 имаше само предположения откъде ще се мине, за да се излезе на гребена, по който през юли 1953 г. е минал първопокорителят - австриецът Херман Бул.


Българите навлизат в Диамирския ледник, където о, предстоя кошмарни цепнатини и опасни сераци

© Боян Петров

Българите навлизат в Диамирския ледник, където о, предстоя кошмарни цепнатини и опасни сераци


7 юли: Целият ден почивахме и преглеждахме екипировката, с която ще тръгнем нагоре. Въпреки, че досега действахме индивидуално, с Иван решихме, че трябва да обединим усилията си, като направим атака през предстоящия тридневен прозорец (11-13 юли). Редуцирахме всичко, за да бъдем максимално леки, така че да напредваме по-бързо нагоре. Групата на Феран и Яник се движи със ски, което означава, че са малко по-защитени от пропадане в ледени цепки. Ние ще се движим през цялото време обвързани с 30-метрово въже, така че да оцелеем през ледниковите цепнатини, с които е осеяно трасето ни до около 5800 метра.


Ако всичко върви по план, ще се срещнем с Феран, Яник и Елиас в Лагер 3. Това ще е последния шанс да изкачим Нанга Парбат през този сезон. С Иван сме готови, формата ни е отлична, но ще ни трябва и много късмет, за да успеем по този маршрут. Тръгваме рано сутринта на 9 юли. Умерен оптимист съм.


Преодоляване на ключовия серак, който свързва "долната" и "горната" част на Диамирския ледник

© Боян Петров

Преодоляване на ключовия серак, който свързва "долната" и "горната" част на Диамирския ледник


9 юли: Знаехме, че ни предстои дълъг път до Лагер 1, така че в 3.30 ч. сутринта готвачът ни събуди и ни сервира топла закуска. Тръгнахме нагоре - тежко натоварени, но с добра крачка. Валеше дъжд, който след час изкачване обърна на сняг. Осъмнахме в основата на 1000-метровия кулоар, който трябваше да изкачим, за да прехвърлим билото и да слезем на Диамирския ледник. Трябваха ни над три часа и половина, за да се изкачим догоре и само 20 минути, за да слезем на силно нацепения ледник. Вързахме се с 30-метрово въже и в следващите пет часа преодолявахме на зигзаг огромни полета с гигантски цепнатини. Иван водеше през цялото време, защото е по-лек с около 20 килограма и това му осигурява шанс да премине през десетки мостове, които успявахме да намерим по тези леден лабиринт. Нямаше фиксирани въжета или други следи от човешко присъствие. Лагер 1 се намира в основата на огромен страничен склон на около 5740 м. Преодолени за днес +1600 метра.


10 юли: Отново ранно ставане. Днес трябва да преодолеем 150 метровия серак, който е ключовият момент от "скока" към горната част на Диамирския ледник. Имахме добра видимост и само за час стигнахме до основата на серака. Слънцето вече огряваше горния му ръб и точно когато подминавах отдолу му, се откърти голяма лавина от ледени парчета, които минаха като снаряди покрай мен. Стигнахме до горния край и намерихме парапета, който групата на Феран и Яник бяха фиксирали преди две седмици. Въздушно изкатерване и успешно преминахме на горния ледник. Вече бяхме над 6000 метра. Иван силно забави темпото, задминах го в 9,30 ч. и до 14,30 ч. разбивах пъртината по склона нагоре. Около 11,00 ч. ни забулиха облаци, ориентацията стана трудна и много изтощени, едвам намерихме равна площадка над един серак. Преодолени за днес +1000 метра.


Испанецът Феран Латоре при срещата му с Петров и Томов на 7000 метра по Диамирския ледник

© Боян Петров

Испанецът Феран Латоре при срещата му с Петров и Томов на 7000 метра по Диамирския ледник

11 юли: Беше много тежък ден, защото склонът беше огромен и труден за ориентация. Цепнатините ставаха все по-малко, но все по-опасни за предвиждане къде точно се намират. Засякохме Феран, Яник и Елиас, които рано сутринта бяха направили опит за атака, но поради силния вятър се бяха отказали някъде на около 7600 метра. Надолу се спускаха със ски и евакуираха целия оставен по маршрута си багаж. Иван се бори мъжки с височината, не се оплаква и изнася раницата без гък. С изкачването във височина, гледките към света надолу ставаха все по-фантастично красиви. Около 12,00 ч. обаче ни забулиха облаци и намерихме седлото на Лагер 3 само по усет. Преодолени за днес +750 метра.


Нанга Парбат от северозапад, гледан от Лагер 4 (7378 м)

© Боян Петров

Нанга Парбат от северозапад, гледан от Лагер 4 (7378 м)


12 юли: Днес ни предстоеше траверс, за който никой не можа да ни каже откъде точно минава. Започнахме предпазливо, но след час ходене в силен вятър видяхме северния склон на планината. Положението ни се изясни и само след час и половина разбиване на пъртина, установихме насред огромен и затворен като купа склон Лагер 4 на 7380 метра. Имахме достатъчно време, за да починем и да се приготвим за атака. Чувствах се отлично, сякаш бях на Черни връх. Иван обаче стискаше зъби, защото липсата на достатъчно аклиматизация видимо го мъчеше. Преодолени за днес +100/-115 метра.


Иван Томов катери скални стъпала на 7600 метра по време на атаката. В долината под стената се намира базовия лагер, от който върха се вижда чудесно с бинокъл

© Боян Петров

Иван Томов катери скални стъпала на 7600 метра по време на атаката. В долината под стената се намира базовия лагер, от който върха се вижда чудесно с бинокъл


13 юли: Преди да тръгнем в атака, на шега казах на Иван, че забравихме да си поръчаме хороскоп за тази тринайсета дата. Движението по огромен склон в безлунна нощ и без мощен челник е истинско навигационно преживяване. Намерихме скалите, които трябваше да заобиколим и само след час, вече по светло, около 5,30 ч. сутринта, влязохме в зоната, в която трябваше да избираме накъде да продължим. Сто метра над нас всичко беше в мъгла и не можехме да видим нищо от релефа. Продължихме траверса напред и стигнахме до скално ребро. С катерене преодоляхме няколко стъпала и видяхме огромен кулоар. На фотоапарата на Иван прегледахме няколко снимки на върховия трапец, сниман от базов лагер, и с известни резерви решихме, че това е "нашият" кулоар. Слязохме от скалите и започнахме стръмно катерене нагоре.


1000-метровият кулоар, който Петров и Томов едвам са успели да спуснат с 30-метрово въже

© Боян Петров

1000-метровият кулоар, който Петров и Томов едвам са успели да спуснат с 30-метрово въже


По това време над 20 човека в базовия лагер са ни гледали с бинокли и са се чудели как да ни дадат акъл. Пуснали есемес на сателитния ни телефон, но така или иначе в този момент нямахме нито телефон, нито радиостанция с нас. Упорито се изкачвахме нагоре, напълно обвити в облаци и мъгли. От време на време се показваха скали вляво от нас и аз все повече започвах да се съмнявам, че се намираме на правилното място. В последните метри, преди едно характерно седло, дръпнах бързо нагоре и гледката към Рупалската стена на върха напълно потвърди съмненията ми. Бяхме излезли вдясно от върха на височина - на 7825 метра, без никакъв шанс да изкатерим отвесните скали, които водеха към върха.


Схема на маршрута от север. Траверсът от Лагер 3 към Лагер 4 минава отзад. Денивелацията, която Петров и Томов са изкатерили в "грешния" кулоар е около 500 метра

© Боян Петров

Схема на маршрута от север. Траверсът от Лагер 3 към Лагер 4 минава отзад. Денивелацията, която Петров и Томов са изкатерили в "грешния" кулоар е около 500 метра


Обзе ни пълно разочарование, което бързо овладяхме. На мен не ми е за пръв път да обърквам пътя към върха в мегамащабите на върховите пирамиди и знаех, че друго освен да слизаме не ни остава. Нито времето, нито силите щяха да ни стигнат, за да направим опит в "правилния" кулоар. На връщане взех GPS-точка на мястото, откъдето трябва да стане отклоняването от траверса. Прибрахме се мълчаливо в лагера и легнахме да почиваме.


Изведнъж Иван ми каза, че днес няколко пъти е изплювал кървави храчки. Нямах никакво съмнение какво означава това, включих телефона и се обадих на д-р Любомир Младенов от НСА. След като чу симптомите, Любо веднага даде съвет какво да предприемем с наличните лекарства. Нямахме сили, за да продължим слизането надолу, така че се приготвихме за тревожна нощ.


Максималната точка на разочарованието (7825м), която българските алпинисти са стигнали по време на атаката

© Боян Петров

Максималната точка на разочарованието (7825м), която българските алпинисти са стигнали по време на атаката


14 юли: Аз спах отлично, Иван, оказа се, също беше прекарал нощта прилично. Рано сутринта оправих целия багаж, храната беше силно намаляла, така че освен да пием по една чаша разтворим сок, друго не ни оставаше. Олекотихме силно раницата на Иван, като аз натъпках при мен цялата кухня, газ и палатката. Колкото и бързо да вървяхме, не можахме да спуснем повече от 2000 метра. Късно следобед приключихме в мъглата малко под Лагер 1 на около 5400 метра. Ако на качване не бях взимал периодично с гармин часовника ми точки, никога нямаше да се оправим с намирането на ключовите цепнатини, сераци и завои в ледника. Иван геройски се справи със спускането. Аз бях напълно съсипан, защото никога през живота си не бях носил толкова тежка раница в планина. Направихме палатка, малко течности и заспахме веднага.


Петров и Томов се прибират от неуспешната атака - силно уморени в гъста мъгла

© Боян Петров

Петров и Томов се прибират от неуспешната атака - силно уморени в гъста мъгла


15 юли: Сутринта започна с изкатерване на двеста метра денивелация до седлото, от което започваше 1000-метровият кулоар. Условията бяха напълно променени и се оказа, че всичко е в черен лед. Котките не влизаха никак, както и да ритахме, а сечивата отскачаха, сякаш ги забивахме в бетон. Спуснахме, някак си, около сто метра и разбрахме, че само с по едно сечиво, това слизане ще свърши зле за нас. Мъглата допълнително ни затрудняваше, за да се ориентираме в посоката на слизането. Успяхме, някак си, да организираме рапели на едни странични скални острови и за два часа спуснахме около 250-300 метра. Оттам надолу пак беше стръмно, но поне снегът беше омекнал и можехме да пазим баланс със слизане с лице към склона. В края на кулоара бяха дошли да ни посрещнат гидът ни Ата и началникът на полицейската смяна в базовия лагер. Взеха ни раниците и продължихме надолу. В лагера ни посрещнаха като герои. Над 20 човека ни ръкопляскаха, прегръщаха и разпитваха. Бяхме станали герои, каквито далеч не бяхме.


При завръщането ни с Иван, ни закичиха с гердани от цветя като герои, каквито далеч не бяхме

© Боян Петров

При завръщането ни с Иван, ни закичиха с гердани от цветя като герои, каквито далеч не бяхме


16 юли: След няколко среднощни консултации с няколко различни лекари стана ясно, че Иван трябва спешно да се прегледа в пулмологично отделение, което означаваше край на експедицията за него. Рано сутринта той тръгна да слиза към близкия град Чилас (7 часа ходене + 2 часа с джип). Оттам на 17 юли ще го закарат до Исламабад (15 часа), където му предстоят прегледи за изясняване сериозността на състоянието му.


След като проучих какво са направили останалите по маршрута на Кинсхофер, аз реших, че си заслужава да остана и да направя един последен опит за този сезон. По предложение на Феран Латоре (водещ испански алпинист с 12х8000), аз ще се присъединя към него и планинския водач от Шамони Елиас Милеру и в първия прозорец от добро време ще направим опит по този маршрут. Предстоят ми около четири дни възстановяване на сили, психика и тегло. Ще се храня в палатката на Феран, за да не изперкам само с готвача си.


Отново съм умерен оптимист, но вече не се съмнявам, че съм още по-бърз и още по-силен в катеренето на трудни склонове и дълбоки снегове. Предстоят десет решителни дни, в които ще видим кой кого.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Kamen Kozarev
    Kamen Kozarev
    Рейтинг: 691 Неутрално

    Само напред и нагоре, Бояне!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9710 Неутрално

    Много внимателно и без рискове! Тогава винаги има възможност за следващ опит.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 390 Любопитно

    Спортът, във всичките си форми, става все по-безсмислени и себичен! От утре светът ще е по-добър, защото еди-кой си се качил еди-къде си?!

  4. 4 Профил на Hafen der Wahrheit
    Hafen der Wahrheit
    Рейтинг: 328 Неутрално

    "... но са объркали пътя и е трябвало да прекратят опита си само на 300 метра от върха.'

    Да направиш добро е толкова лесно- просто се усмихни!
  5. 5 Профил на Hafen der Wahrheit
    Hafen der Wahrheit
    Рейтинг: 328 Неутрално

    "... но са объркали пътя и е трябвало да прекратят опита си само на 300 метра от върха."

    Хахаха, объркали пътят! Те да не са туристи във Витоша?

    Има си джи-пи-еси и къде са тръгнали да проучат детайлно маршрутът.

    Да направиш добро е толкова лесно- просто се усмихни!
  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3753 Неутрално

    Симпатизирам на този изключително смел, но не и безразсъден мъж, Боян Петров, и му желая успех!
    Най-важното е да се завърне жив и здрав!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    Стискам ти палци, Бояне! Качи го и се върни жив и здрав.

  8. 8 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1015 Неутрално

    [quote#5:"Hafen der Wahrheit"]Има си джи-пи-еси и къде са тръгнали да проучат детайлно маршрутът.[/quote]
    Ха-ха-ха, имало джи пи еси! Те са много удобни на равно в полето! По заледен 50 градусов наклон над 7,000 метра надморска височина, в мъгла, студ, липса на кислород и с вятър и падащи ледени парчета и камъни, джи пи еса може и да не ти каже откъде трябва да драпаш нагоре!

  9. 9 Профил на Андрей Ралев
    Андрей Ралев
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#5] от "Hafen der Wahrheit":

    Може на теб да поръчаме да направиш джи пи ес карта на Нанга Парбат?

    Изключително постижение на Иван и Боян да се върнат до базовия лагер със собствени сили! Това май е най-рисковия връх за Боян засега. Стискам палци следващата атака да е с минимален риск.

    www.balkani.org www.bulgariangreens.org
  10. 10 Профил на snowbo
    snowbo
    Рейтинг: 8 Неутрално

    According to the device via GPS geotagging, Latorre has reached the top with his companions Hélias Millerioux , France, and Boyan Petrov of Bulgaria. http://www.lavanguardia.com/deportes/otros-deportes/20160725/403459817825/ferran-latorre-nanga-parbat-broad-peak-pakistan-oscar-cadiach-millerioux-boyan-petrov.html





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK