Антония Григорова и Наталия Величкова: Ком-Емине не са 600 км, а над 500 дни съвместен път

Наталия Величкова и Антония Григорова са тандем по пътя към първото женско скоростно преодоляване на маршрута от връх Ком до нос Емине

© Антония Григорова

Наталия Величкова и Антония Григорова са тандем по пътя към първото женско скоростно преодоляване на маршрута от връх Ком до нос Емине



Състезателката в планинските бягания Антония Григорова и треньорката й Наталия Величкова обявиха преди няколко месеца началото на проекта "Пътят", чиято кулминация ще е първото скоростно пробягване на маршрута Ком-Емине от жена. Величкова има опит в подобни проекти като треньор на Кирил Николов-Дизела, който миналата година постави рекорд на 600-километровото трасе. Григорова вече е вероятно най-бързата жена в планинските бягания в България, като това лято спечели всички ултра състезания.


Тази година си бяхте поставила за цел да завършите всички ултра състезания и успяхте. Като се връщате назад трудно ли беше?
АГ: Смятах, че ще е доста трудно, обаче подготовката протече много добре, нямаше травми. Всъщност бяха по-лесни, отколкото си ги представях. Абсолютно съм доволна от сезона, тъй като участвах във всички състезания, които си бях поставила като цел и победих във всички.


Гонехте ли специално време или целта беше само да завършите, за да натрупате опит в по-дълги дистанции?
АГ:
Имах желание да гоня време главно на "Витоша 100", защото бяха участвала много много пъти и познавах трасето. Сред останалите имаше такива, които не бях завършвала и такива, в които участвах за първи път и нямах представа какво ме очаква. Там исках да завърша безаварийно и успях. Най-трудно беше по време на "Трявна ултра", където имах много големи проблеми със съня. "Персенк ултра" не ме затрудни, може би защото времето беше по-добро, не беше бедствие като миналата година. Имах само леки болежки в стъпалата, но кинезитерапевтката Димитрина Сивкова се справи много добре. Изключително горда съм от резултата на "Пирин ултра". Смятах, че ще бъде много трудно, бях се подготвила за едва ли не за туристическо преминаване на маршрута, но всъщност успях да се справя с денивелацията и тежкия терен с леко преспиване.




НВ: Това обаче не беше съвсем в реда на нещата, защото беше едно от състезанията, където можеше да тренира да не спи. Или по-точно да не спи толкова много. Може да останеш някъде насаме 10-15 минути, както когато шофираш и си много уморен. След това все едно се рестартираш. Но да останеш три часа на едно място е загуба на време.


Това голям проблем ли е в рамките на няколкодневно изпитание, каквото е Ком-Емине?
НВ:
Трябва да знаеш, че можеш да не спиш. Когато сам си слагаш тази бариера, тогава ще имаш много по-голяма нужда от такива няколкочасови дремки. Трябва да си наложиш, че може да ти се наложи да не спиш. Това не е невъзможно. Но отсега нататък ще го тренираме. Всеки месец ще има такава тренировка, в която в рамките на една седмица дневно-нощният режим ще бъде подчинен на това как си представяме графика на Ком-Емине. Ще става в 4.30 часа, няма да бяга на дълги дистанции и ще си води нормалния живот, но няма да спи.


АГ: Досега можех без проблем да бягам едно денонощие и да не спя. Но може би при преминаването на границата от 20 часа започва да ми става тежко. Сигурно от една страна сам се настройваш, че трябва да дремнеш. Ултрите през тази година бяха и част от тренировката за това, което сме си поставили като цел следващата година. Но като цяло е редно да коригираме това със спането, след като няколко пъти ме спъва на състезания.


Обявихте проекта за първото скоростно преминаване на Ком-Емине от жена по средата на сезона. Кога всъщност се роди тази идея?
НВ:
След едно състезание по ориентиране, на което аз не присъствах, Антония ми се обади да ми каже какво се е случило. Аз й казах: "Знаеш ли какво си мисля за догодина?". Тя довърши изречението: "Ком-Емине". Така го решихме. Видяхме се в понеделник, обсъдихме стратегията, във вторник в 4.30 часа я събудих и й казах, че след 15 минути искам да е готова за тренировка. Отидох, взех я и бяхме на стадиона. От тогава насам всичко е подчинено на проекта за следващата година. Затова го кръстихме "Пътят". Това не е само пробег с изминаване на 600 км. Това е пътуване. Най-ценното на Ком-Емине е,, че ние имаме да извървим не 600 км, а над 500 дни.


Антония Григорова и Наталия Величкова: Ком-Емине не са 600 км, а над 500 дни съвместен път

© Антония Григорова


Досега засичан ли е някога резултат за преминаване от жена?
АГ:
Не, няма информация, а и откакто обявихме проекта не сме срещали. Преминаван е само туристически.


Каквото и да е време ли гоните или някакъв определен резултат, защото така или иначе ще поставите стандарт?
АГ: Имаме ориентировъчно поставени дни за изминаване. Независимо дали ще постигнем тези дни, дали ще се движим пред тях или ще изостанем от плана, целта е да го направим с бягане.


НВ: Няма да се разхождаме. Наскоро прочетох една мисъл на Виктор Юго, че всяка армия може да бъде спряна, но няма идея, на която й е дошло времето, да бъде спряна. Сега е времето на Антония.


Кое е най-ценното от опита, който придобихте от успешния опит за рекорд на Кирил Николов-Дизела?
НВ:
Това е нещо съвсем различно. Всеки път е различно и грешките са различни. Идеята е да можеш да предвидиш всички възможни проблеми и да ги решиш предварително. Или поне да имаш идеята в главата си как биха могли да се решат. Най-хубавото е, че идвайки от средите на ориентирането, от двете страни на Балкана има ориентировачи, които са на stand-by 7/24 и могат да реагират на момента.


Организационно подготвили ли сте проекта?
НВ:
Четири души сме в основата на организацията. В момента работим върху избора на снимачен екип, който да заснеме не само пробягването, но и подготовката. Работим по въпроса за избор на пейсъри, защото такова бягане не може да се случи без тях. Не само от гледна точка на риска за Антония, а на хората от екипа, не можем да си позволим да няма хора, които да я подкрепят по времето на бягането. Понеже самото предизвикателство е атрактивно, има много желаещи отсега. В кръга на шегата, ще трябва да направим кастинг. Най-важното изискване е да не проявяват съчувствие към нея. Защото когато тя получава криза и има най-голямото желание да спре и да се откаже, основната задача на пейсъра да не й позволи да спре. Ако проявяват съчувствие към нея, няма да й помогнат, а ще й пречат. Това е тяхната много важна роля.


АГ: Много се радвам, че откакто сме го обявили всички близки познати и приятели изявяват желание да се включат, което много ме радва. С част от хората съм пробягвала етапите, с други сме по бягали по състезания заедно. За повечето от тях имам някаква идея дали могат да бягат, дали ще ми пречат или ще помагат. На толкова дълго бягане е важно човекът до теб да не те натоварва и да не ти пречи.


Имате ли някакви познания по маршрута?
АГ: До момента сме преминавали четири етапа по трасето от Ком до Беклемето средно по 50 км. Вече като няма ултра бягания в зависимост от времето ще пробягам и останалата част. Държа да познавам трасето и да съм го преминавала. Неведнъж съм се убеждавала колко е важно маршрутът да се познава . Особено при толкова дълго бягане едно съвсем малко загубване е много демотивиращо.


Мислили ли сте кога точно ще стартирате, защото първият опит на Дизела се провали заради лошото време?
НВ:
Ще бъде в края на юли и началото на август в зависимост от прогнозата за времето. Не можем да обявим дата в момента, защото искаме да подсигурим. При Дизела имаше много неща, които допуснахме като грешки. Една от тях ако бяхме си спестили, нямаше да хванем тази буря.


Антония Григорова и Наталия Величкова: Ком-Емине не са 600 км, а над 500 дни съвместен път

© kameliya-atanasova.com

След всички тези състезания не сте ли по-уморена?
АГ: Изненадващо и за мен се възстановявам много бързо. Явно организмът ми привиква. Може би тук-таме се случва някоя болежка, но много бързо всичко отшумява. Като цяло организмът – мускулите и ставите са в прекрасна форма. Дори през зимата ще продължа да участвам на ски бягане и ски ориентиране като част от подготовката. От тези ултри, в които участвах, извличахме уроци. А след това опитваме да поправяме грешките.


НВ: На следващия ден след "Витоша 100" каза, че може да я закараме на Бояна и отново да избяга трасето. Възстановява се изключително бързо. А и всичко, което прави, го прави с невероятно желание и ентусиазъм. От там идва енергията.


Може би през пролетта ще редуцираме малко участията. Със сигурност ще бяга на "Витоша 100", където има да си поправя времето, тъй като тази година не успя да слезе под 9 часа. Причината беше изключително прозаична – свързана с храненето. Това е другият аспект, върху който много сериозно работим. Трябва да знаем кои храни как й действат, как да поддържа тези дълги натоварвания, така че организмът да не изпитва чувство за глад, а мозъкът й да не дава сигнали, че трябва да спре поради липса на енергия. Защото всичко се случва първо в главата ти.


Има ли момент, в който ви идва в повече и губите мотивация?
АГ:
За бягането - не. Не бих казала, че има моменти, в които не ми се бяга. Но има моменти, в които ми се прави и нещо друго. Тогава се захващам и с този спорт. Няма ден, в който само мога да си лежа в вкъщи.


А каква е целта на мотивационните писма, които получавате?
НВ: Ако я познаваш, Антония може да те вдъхновява дори за ежедневните неща, с които се занимаваш. В същото време и тя има нужда да получава вдъхновение. Понеже съм се убедила, че ако само аз съм човекът, който казва, мотивира и стимулира, в един момент ще стана лошото ченге. Много по-лесно мога да й внуша и някои мои убеждения, виждания и идеи, като помоля мои и нейни приятели и фенове да й напишат по едно мотивационно писмо. Тя не знае в кой ден от седмицата ще го получи и кой е авторът. Аз имам няколко писма в резерв и избирам кое писмо и кога да й го дам в зависимост от това в какво състояние на духа се намира или какво ни предстои да правим. Винаги имам най-подходящото писмо.


АГ: Наистина се е случвало да имам много кофти дни и моменти в личен план. Срещаме се с Наталия или се чуваме по телефона, а аз съм забравила, че тази седмица не ми е дала писмо. Тя обаче ме изненадва с нещо, което само като започна да го чета започвам да рева. Обикновено винаги е изненада. Не седя да тръпна, че днес е понеделник и тази седмица трябва да има писмо. Почти винаги е изненада.


Антония Григорова и Наталия Величкова: Ком-Емине не са 600 км, а над 500 дни съвместен път

© kameliya-atanasova.com


Как подбирате авторите?
НВ:
Аз не знам какво ще й напишат. Това, което ги моля да направят е да разкажат някаква мотивационна история, която им е помогнала в техния житейски опит. Не искам да е нещо конкретно насочено към нея. Аз също много се изненадвам от писмата. Има дни, в които получавам по няколко. Това осмисля целия ми ден. Има само няколко човека, които много държа да й напишат писмо и ще ги гоня до дупка. Както беше с майка й, която живее в чужбина. За да стартираме тази инициатива се забавихме един месец, защото първото писмо се изгуби, а тя държеше много да е написано на хартия. Така и не пристигна. Накрая я накарах да го напише отново, този път в електронен вариант. Някои хора казват, че след като са прочели другите писма, не се чувстват способни да направят нещо толкова силно и толкова добро. но всяко писмо само по себе си е силно и добро.


А вие като треньор имате ли нужда от мотивация?
НВ:
Естествено, имам изпратени до мен лично няколко писма, което всъщност много ме изненада. Като всеки човек и аз имам нужда от мотивация. Моята мотивация е потупването по рамото и отношението на състезателите. Най-голямата ми мотивация е когато състезателят си изпълни задачата и се надскочи, защото обикновено аз съм човекът, който вярва повече от самите състезатели. Когато успея да ги убедя, че могат да си поискат повече, да се научат си формулират желанията и да не се притесняват да си пожелаят и най-голямото нещо, тогава това ме мотивира.


Защо се спряхте точно на Антония Григорова?
НВ:
Ние се познаваме от много дълго време и винаги сме били приятелки. В един момент в края на февруари или началото на март тя за първи път ме попита дали мога да й помогна да се подготви за едни контролни бягания на писта и на крос. Така започнахме. Тогава нямаше идея за толкова мащабен проект.


АГ: Винаги пред нея съм изявявала желание за Ком-Емине. Тя лично ме покани на предпремиерата на филма за Дизела, защото нямаше да бъда в България за официалното му представяне. Много се интересуваше какво е мнението ми. Единственото, което си спомням е, че като започнаха да вървят надписите вече се бях просълзила от вълнение. Тогава ме попита какво мисля и дали ми харесва. Успях само да кажа: "Искам и аз да го направя".

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2259 Неутрално

    Това момиченце, за какъв дявол си причинява това? Спортът и туризмът са хубаво нещо, но това, да спечели всички ултра състезания и да се пусне на Ком-Емине за рекорд си е разсипване на здравето.

  2. 2 Профил на newgenerations
    newgenerations
    Рейтинг: 651 Неутрално

    [quote#1:"uq"]Това момиченце, за какъв дявол си причинява това? Спортът и туризмът са хубаво нещо, но това, да спечели всички ултра състезания и да се пусне на Ком-Емине за рекорд си е разсипване на здравето. [/quote]
    Дълга и сложна тема е.
    Много обичам планината и уважавам хората, за които планинарството е начин на живот. Аз лично там виждам възможност за осовобождаване от негативи и получаване на емоционален заряд.
    ....но много ми се иска по-често хората да се изкушават от друг тип рекорди- от интелектуален характер.

  3. 3 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2259 Неутрално

    До коментар [#2] от "newgenerations":

    ОК, всичко това го разбирам, ама да тичаш като луд на всички ултра стартове за сезона, с болки с кинезитерапевта който те кърпи на място.... WTF?

  4. 4 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    До коментар [#3] от "uq":

    Млада е и кръвта й кипи.Както е казал поетът:"Сърце лудо, младо не трае".Като е млад човек не мисли толкова за последствията, а като поостарее почва първо да мисли и тогава да го прави.Като гледам обаче все повече младежи отиват в другата крайност.На по 20 години отпрали шкембета и огромни задници и не могат да изминат 100 м, без да се задъхат.

  5. 5 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2259 Неутрално

    До коментар [#4] от "mushashi":

    E, няма драма. Като си на 20 си хубав и се чувстваш добре и можеш да си позволиш да не ти пука за храненето и физическата активност. Като поостарееш, не пречи да започнеш и да се чувстваш добре.
    Аз например на 20 само плувах по малко (пък и винаги съм си бил дебел)
    Сега съм на 40 от доста години се качих на колело, и ходене от порядъка на 10 км както и колоездене от порадъка на 60 км не са ми проблем Ако бях правил като тая мома на младини, представям си колко травми и хронични болежки щях да имам, пък аз имам само.....я да видя... ами никави

  6. 6 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#5:"uq"]Ако бях правил като тая мома на младини, представям си колко травми и хронични болежки щях да имам[/quote]
    Ами аз съм правил като нея.Почти де-чак такива преходи не съм правил.И аз съм на твоята възраст-на 41 години съм.И наистина имам травми и болежки.И то много.Най-интересното е,че травмите се появяваха при не чак толкова тежки натоварвания.Но наистина при мен спортът си даде своето негативно отражение.

  7. 7 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2259 Неутрално

    До коментар [#6] от "mushashi":

    Именно, за това го пиша, защото имам доста приятели, които са далече от това, което прави това момиче но са спортували доста активно и.... всеки нещо... един коленете, друг - прешлени, трети - глезен, четвърти - дископатия и общо взето са си им казали, че е от спорта. Тялото се амортизира. Сега.. някакви аеробни такива е ОК, умерени натоварвания - ОК даже Ком-Емине за рекорд бих приел - тренирай си, пробвай се. Ама да спечелиш всичките тези състезания в подготовка за Ком-Емине... еми не е човешко, просиш си травмите

  8. 8 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#7:"uq"]Тялото се амортизира. Сега.. някакви аеробни такива е ОК, умерени натоварвания - ОК[/quote]
    Ама на 20 години човек не мисли така.За съжаление.

  9. 9 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1022 Неутрално

    До коментар [#5] от "uq":

    изключително полезни коментари си написал ашколсун майсторе

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK