Павел Лефтеров, който знае цената на времето

Павел Лефтеров се опитва да пробие до легендарното състезание "24-те часа на Льо Ман"

В автомобилния спорт една десета от секундата на обиколка е цяла вечност. Неправилни настройки, закъсняло спиране и погрешно влизане в завоя, изпусната смяна на предавките – толкова много неща могат да се объркат и да направят разликата между добрия и обикновения пилот. За навършващия след седмица 19 години Павел Лефтеров – може би най-обещаващия състезател в българския автомобилен спорт, времето е най-ценният актив. Не само на пистата, но и в живота.

Лефтеров придоби популярност в последните две години, в които кара в различни европейски автомобилни пистови формати. Миналата година стана вицешампион европейските GT4 серии (клас АМ), като записа редица победи в отделните състезания. Върхът беше двойната му победа на белгийската писта "Спа Франкоршан". Тази година спечели германските серии DTC (Deutsche Tourenwagen Cup).

Миналата година българинът спечели и двете състезания на "Спа" от европейските GT4 серии

На пръв поглед на тази възраст Лефтеров има достатъчно време, за да докаже себе си в моторспорта. Но всъщност не е така. И ако се опитате да си организирате среща с него, ще трябва да попаднете в графата "полезно изразходвано време", за да се получи. И това не е въпрос на някаква претенция, а на реални обстоятелства. И донякъде на начин на живот.

"Често ме питат дали съм гледал някакво детско или пък нещо, което са излъчвали по телевизията. Аз телевизия не гледам. И какви детски? От осемгодишен съм на пистата", казва Лефтеров в един от часовете, които е отделил за работа с медиите.

Освен че не гледа телевизия, той не ходи по дискотеки, не виси по кафенета, не цъка на игри, не лови покемони. Спи по максимум шест часа, но понякога му се налага само по два-три, защото "12 часа сън е загубено време". Денят му е разграфен по минути, а в зависимост какво е свършил попада в три графи: правилно инвестирано време, загубено време и дарено време.

Тази година Лефтеров реши да развие качествата си и в коли с предно предаване, но оценява сезона си като "оцеляващ"

Първото и второто са ясни, но какво значи дарено време? "Това е преминаването от загубеното в правилно инвестирано или полезно изразходвано. Това е оползотвореното време", казва Лефтеров и дава следния пример: "Преди, като бях ученик, например, се случва да имаш свободен час. Повечето ми съученици отиваха да пият кафета или да пушат, докато аз влизах в часовете и помагах на преподавателите ми, които много ми помагаха. Така аз им се отблагодарявах".

"Осмокласниците са много заинтересовани, а имат нужда от информация. Разбрах защо в някои часове учениците или играят карти, или си правят нещо на телефона – защото учителят влиза, не се представя, не казва "добър ден" и захваща някаква тема от средата. Когато съм правил лекции, два часа никой не мърда. Учениците искат да хванат филма от началото, да научат нещо повече за него и да стигнат до края", добавя пилотът, който работи от години с психолози за своето развитие.

"Преминавал съм през коучинг обучение. Знам как да привлека вниманието, да сгъстя обстановката и да ги мотивирам. Обикновено им разказвам как преминава един ден на успешния човек и какво е да си шампион. Те започват да мислят. Защо тренира по шест часа? Защо не спи по цяла нощ, за да пише имейли? За какво проучва по интернет?", казва Лефтеров.

Варненецът в момента събира бюджета за догодина, като основно ще разчита на "Виваком"

Роденият във Варна пилот се прехвърля да учи в последните години от средното си образование в София в професионалната гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд", като му се налага да взима и редица приравнителни изпити. Сега е студент в Техническия университет и трябва да съчетава учението с тренировките, събирането на бюджета за следващата година и срещите с медиите. Те са част от бизнеса заради пиара.

На въпрос колко време работи на ден, той отговаря: "Тази нощ съм спал 5-6 часа, което ми е напълно достатъчно. Вчера бях в университета цял ден, което ми отнема наистина много време, хапнах нещо леко след това, бягах 1-2 часа, колкото да поддържам някаква форма. След това сядам и започвам да пиша имейли. Не си представяйте, че се пишат ей така – за половин час 20 имейла. Трябва да имам стратегия как да направя впечатление".

"Сутрин така си разграфявам деня, че да нямам никаква загуба на време. Но ако ми отпадне срещата и няма какво да правя два часа, се опитвам така да си реорганизирам другите задачи така, че да спечеля време. Чудя се как да направя нещо добро, защото нали затова сме на този свят", казва той.

Миналата година Лефтеров кара в GT4 сериите, но бюджетът не му стигна за GT3 шампионат

Не е ясно кое е първото – дали се е научил да се адаптира в живота или на пистата. Миналата година, когато участва в европейските GT4 серии, поради бюджетни ограничения е имал значително по-малко тренировки от конкурентите. В повечето случаи те навъртат стотици километри и идват с готови записки за настройките преди състезанието. Но 17-годишния тогава българин трябвало да импровизира.

"Направих си много добър симулатор в къщи, но не е като в истинска кола, защото нямаш опита със скоростта. Знам характеристиките на пистата, но е друго да караш всеки ден. Но пък извадих късмет, защото повечето от състезанията бяха дъждовни и там тази разлика се заличава. Много по-важно става как ще се адаптираш към условията, къде и каква тактика ще проработи. Импровизирах и в това се оказах по-бърз. Така компенсирах нещото, което го нямам", казва той.

Тръгнал от картинга, Лефтеров се отказва да върви по пътя на формулите, защото:
1. Е прекалено висок (189 см)
2. Е наясно за невероятния късмет, който трябва да има, за да стигне до Формула 1. И естествено за огромните разходи по преминаването на всички стъпала.

"За да стигнеш до Формула 1 освен огромна инвестиция ти трябва и име, роднини, някой от родословието ти да е карал. Много добри пилоти не успяват да стигнат до там, защото им липсва и късмет", казва той.

Павел Лефтеров е сред най-обещаващите българи в моторспорта

Затова се насочва към състезанията с туристически и GT автомобили. След като кара миналата година в GT4 шампионата, тази година реши да развие способностите си и в шампионати с предно предаване. Опитът с Audi TT Cup не се получи по различни причини (прекалено обещаваща опаковка и нереалистична реалност) и програмата беше прекратена след 70% от сезона. В DTC нещата се развиха значително по-добре. Но като цяло оценява сезона си като "крачка назад".

"Това не беше крачка напред, а е крачка за оцеляване. В моторспорта когато не си на пистата една, две или пет години името ти изчезва и след това трябва да го изкупиш обратно. За да не се случи решихме да участваме дори и в по-малки и слаби серии. Сега си мисля, че беше може би по-добре да направим пауза и с финансирането от тази година и това, което ще съберем сега, да го използваме и догодина", казва Лефтеров.

Всъщност и в това отношение импромвизацията е важна. Тъй като всяка година е "оцеляваща", той трябва да избере максимално добрия вариант за наличния бюджет. Догодина се е прицелил в германските VLN серии, които се карат само на старата версия на "Нюрбургринг". В състезанията стартират едновременно около 250 коли в 20 различни класа. Сезонът е от десет състезания по четири часа, едно от шест часа и едно 24-часово.

Тази година българският пилот реши да опита късмета си в Audi TT Cup, но се отказа след 70% от сезона заради разминаването между обещания и реалност

"Дългосрочната ми цел е да стигна до "24-те часа на Льо Ман". Според мен състезанията за издръжливост са най-добре развиващите се в момента и затова ще се съсредоточа там. VLN сериите са много популярни, а наличието на толкова много коли на една писта без право на грешка, с променящи се метеорологични условия ти дават шанса да направиш впечатление", коментира Лефтеров, който ще се готви с "Ламборгини Хуракан Трофео".

"Стремежът е с по-нисък бюджет да направим по-добър резултат и да се харесаме на публиката. Когато си първи в класа и в топ 15 общото класиране също е постижение. Започваш да правиш име, каквото е необходимо и пред отборите, и за спонсорите", добавя той.

В момента тече събирането на бюджета за догодина, като отново ще се разчита основно на "Виваком", но ще трябват и допълнителни партньори. Целта е да участва в поне 12 състезания. Когато имат 70% от бюджета в екипа му ще направят избора кога и къде да кара в различните формати за издръжливост. "Сега сме намалили тренировките, защото няма да ми стигне времето и за университета, и за срещи. Но след като намерим парите сезона, ще започна по-сериозна физическа подготовка. Надявам се към края на годината всичко да е ясно", казва Лефтеров.

Павел Лефтеров, който знае цената на времето

Тази година Мартин Чой направи геройства в мотоциклетното издание на "24-те часа на Льо Ман". Лефтеров се надява след някоя друга година да бъде част от автомобилната версия.

"Колкото и да си подготвен физически, всичко е въпрос на психика. Ако сам си кажеш, че си уморен, тогава наистина умората те наляга. При мен това е проблем. Миналата година карах бързи и донякъде екстремни коли и бях в т.нар. "тунел". Не усещах как минава едно състезание. Тази година с предното предаване трябваше непрекъснато да си правя забележки и да коригирам карането си. Въпреки че състезанията са 25-минутни, ми се струваха много по-дълги", казва варненецът.

Обикновено в състезанията за издръжливост стинтовете му са по 1.30 часа, но понякога се налага да продължиш, ако съотборникът ти не е готов за смяна. Лефтеров е карал максимално по 2-3 часа, въпреки че тренировките отнемат много повече. Отделно е и подготовката извън пистата. Както и другите ангажименти. "Предната вечер не мигнах, не ми стигна времето", добавя пилотът преди да тръгне съм следващата си среща. Защото времето тече и трябва да се оползотворява разумно.