Коя е проф. Даниела Дашева - служебният спортен министър

© Георги Кожухаров

Служебният спортен министър проф. Даниела Дашева не е от известните фигури, които всеки ден заемат страниците на вестниците или сутрешните блокове на телевизиите. Не е от поколението бивши спортисти, които веднага се превърнаха в ръководители. Изказва се различно от всички познати президенти на федерации или досегашни спортни министри. И често пъти остава неразбрана, защото просто говори на друг език. Говори за работа и система на управление в спорта, а не само за пари.

Проф. Дашева е специалист по теория на спорта и спортната тренировка в НСА (от същата катедра е и министърът от първото правителство на ГЕРБ Свилен Нейков). Още от 1991 г., след като защитава докторска дисертация, започва кариерното си израстване в спортната академия до заместник ректор по международната дейност и европейската интеграция (2008-2012 г.) и след това по международната, научната и проектната дейност (2012-2016 г.). Дълги години отговаряше за конгреса "Спорт, стрес, адаптация".

Миналата година беше понижена, защото се изправи срещу ректора проф. Пенчо Гешев в битка за мястото и загуби изборите. Загуби ги, защото искаше в НСА да започне да се работи и то смислено, а това рядко е печеливша кауза по време на избори.

"Според мен трябва да изведем НСА от състоянието да живее в един измислен свят. Тук сякаш времето е спряло. Статуквото вероятно за някого е хубаво, но пазарът на труда и конкуренцията изискват ново мислене. Имаме много амбициозна програма за развитието, за да можем да отговорим на изискванията и да сме конкурентни на пазара", каза тя пред "Дневник" в навечерието на общото събрание.

От своите колеги искаше подкрепа за нещо, за което нямаше как да я получи. Тя предлагаше кариерното израстване в НСА да зависи от реалната, стойностна научна дейност, а не от това, че на някой просто му е дошло времето да стане доцент от главен асистент, например. От една страна това щеше да подобри научното познание за спорта в България, а и можеше да увеличи авторитета на академията.

"Липсва произвеждането на наука, както и нейното използване в практиката. А ако това не се прави от НСА, къде другаде би могло да се прави? Но и от нас зависи да убедим хората от спорта да започнат да използват това, което имаме научни достижения", каза тогава Дашева, която владее английски, руски, френски и испански.

Наред с промените на учебните планове, акредитирането на нови специалности, които да отговарят на съвременните изисквания и търсене, реалното въвеждане на кредитната система, тя предвиждаше изработването на специалности с обучение изцяло на чужд език и редица други промени, които да съживят НСА.

Членовете на общото събрание избраха статуквото.

Тя е напълно наясно защо състоянието на българския спорт - елитен и масов, е в това положение. Апелира за това федерациите да бъдат разтоварени от отговорността да се занимават с елитен спорт и да започнат да се интересуват от развитието на своите спортове и детско-юношеския спорт.

Също така настоява за създаването на система и звено за олимпийска подготовка, защото никой в държавата не знае какво и как тренират олимпийците. Сега федерациите се занимават предимно с това, никой не ги контролира и така държавните пари се харчат най-лесно. Освен това никой не знае какъв резултат може да се очаква, затова те са каквито дойдат на световно първенство или олимпийски игри.

"Задължително трябва да се създаде структура, която да организира и контролира олимпийската подготовка на всички проектоолимпийци. Дали ще бъде структура към министерството на спорта, или ще бъде в структурите на БОК - това трябва да се реши допълнително", коментира проф. Дашева за "Капитал" проблемите на българския спорт след олимпиадата в Рио.

Тя е привърженик на концентрираното финансиране на спортовете - повече за приоритетните и много по-малко за останалите. Но след системен анализ кой и защо е важен, а не защото така е решил министърът, както реално се случи при Красен Кралев.

"Унгария не е много по-спортна нация, но е концентрирана в своите силни спортове, като отделя средства за 16 индивидуални и пет колективни спорта. Това трябва да се направи и в България, но не на лична преценка, а след сериозен научен анализ, като например имидж, ефект върху здравето, брой занимаващи се, стойност на медала спрямо инвестицията – все обективни данни. Иначе всеки ще пита защо един спорт е приоритетен, а друг не", коментира проф. Дашева за "Капитал".

Противник е на спортните училища, като отживелица, настоява за създаването на олимпийски центрове за елитните спортисти и за ежегодно (по възможност) преквалифициране на треньорите. Все неща, които няма да може да направи за два месеца, но поне може да зададе някакъв нов, по-нормален дневен ред в разговора за управлението на спорта в България.