Весeлин Овчаров: Дойде времето да споделя красотата от летенето

Веселин Овчаров за изминалата година и плановете за 2017-а

© Юлия Лазарова

Веселин Овчаров за изминалата година и плановете за 2017-а



Най-известният български парапланерист Веселин Овчаров изпрати поредната изпълнена с премеждия и изпитания година, в която освен всичко останало успя да направи най-дългия полет от българин - 401 км по време на прелети в Бразилия. Участва на световното първенство в Анси и реализира една от мечтите си. Настоящата 2017 г. е изпълнена с още повече предизвикателства, за които говори пред "Дневник".


Как бихте определил изминалата си година?
- Отново динамична. Основно премина в Европа, в почти всички алпийски държави заради тренировки и състезания. Сбъднах някои мои мечти, като скок от връх Айгер. Участвах немного подготвен на световното първенство, но до четвъртия ден, учудващо за нивото на подготовката ми, бях много напред в класирането. След това получих странна контузия – нещо, което ми напомни, че възрастта дава странични ефекти. Получих възпаление на нерв и не можех да си движа ръката. В деня, в който се прибрах в България, направиха нов национален рекорд за дистанция. Това отново много ме амбицира и пробвах два пъти да го подобря, но условията не бяха толкова добри. Като цяло се развих и в двете основни дисциплини в парапланеризма – не само в акробатиката, но имаше много активно летене на кроскънтри (бел.ред. за разстояние).
На фестивала "Клуб Икар", който е най-големият в света за безмоторна авиация, представихме нов продукт, който разработваме с българския производител на седалки "АВА спорт". Целта ни е да направим най-безопасната седалка в света за акробатика и крилото да се отцепва като в скайдайвинга, а не да хвърляш някакви парашути, които евентуално да се отворят и след това да се бориш с крилото. Отделно запазваме функцията да има два нормални парашута. Само една френска фирма предлага сбруя с подобно отцепване, но там има някои компромиси. Няма да седалка в света, която да предлага тази система и два нормални запасни.


Защо е толкова важна тази система за безопасност?
- Хората се чудят защо са ти три резервни парашута. Реално зависи от това какво се случи във въздуха. Обикновено имаш достъп до един парашут, а не до всичките. Много важни са позициите им. Този вид седалки все повече се ползват и от обикновени пилоти, не само състезатели. Убедих се колко е важна системата за автоматично отваряне, когато на мой курс по безопасност един приятел едва не загина. Бяхме взели всички мерки – над вода, спасителна жилетка, радиостанция, резервен парашут, лодка, височина. Абсолютно без компромис. Човекът просто изгуби съзнание в спирала. Това въобще не ми се беше случвало и не знаех, че може да се случи. Стана ми много криво. Хиляда метра бях на радиото, казвах му да направи направи нещо, но той нямаше никакъв контрол. Размина се с леки травми и престой в болницата. Това ни накара да се замислим много сериозно, че трябва да има система, която да се реагира като в скайдавинга.



На какъв етап сте от разработката?
- Правим го от по-миналия декември и през изминалата година ходих над 15 пъти до фабриката в Монтана, защото изисква много тестове и опити. Имах забавни моменти, които даже още не съм гледал на запис. Докато тествах една от тези сбруи, единият от нормалните контейнери се отвори по време на инфинити (бел.ред. фигура с преобръщане). Парашутът се изстреля като спиропатрон, защото скоростта е много голяма. Влезе под крилото, настана голям хаос, но не ми попречи да се приземя успешно. Идеята ни е да наложим тази седалка на пазара, защото безопасността е много важна.




Защо решихте да се занимавате с кроскънтри след толкова години в акропарапланинга. Предизвикателствата ли намаляха?
- Всяко нещо си има времето. Човек може да се усъвършенства докато е жив, но горе-долу свикваш с тръпката. Кроскънтрито винаги ми е било присърце. През последните осем години все чаках да се появи подходяща екипировка, защото моят партньор не произвеждаше толкова добри крила. Години наред чаках, а те обещаваха. През това време една фирма много сериозно се зае с разработката на тези крила, всички се обвързаха с нея и взеха значителна преднина. Преди почти всички елитни състезатели бяха с различни крила, а сега 95% използват тази марка. Реших, че моментът е дошъл и си я купих. Не е евтина, но удоволствието няма цена. Успях да я пробвам тази година в България и наистина резултатите са невероятни. С нея в Бразилия направиха нов световен рекорд за дължина на полет от 564 км, а аз прелетях 401 км.


Весeлин Овчаров: Дойде времето да споделя красотата от летенето

© Веселин Овчаров, архив, flytheearth.com


Този световен рекорд блазни ли ви?
- Да, но се оказа, че факторът екипировка е много важен, а аз не бях подготвен. Мислех си, че човек може да вземе ето тази маса и просто вятърът ще го отвее. Сега вече имам добра екипировка. Мястото за рекорди в Бразилия също не е никак лесно. В България като се лети над Дунавската равнина дивотията е не повече от 4-5 кв. км. Дори да вземеш максимално глупаво решение или да имаш лош късмет, ще походиш 5-6 часа, а и винаги имаш сигнал на телефона. Но в Бразилия тези квадрати на пустош са по 40-50 км гора. Ако кацнеш, освен, че ще съсипеш екипировката, ще си в центъра на нищото. Но пък там става за летене два месеца подред, всеки ден от изгрев до залез. В България може да се случи с много голям шанс 2-3 пъти в годината. Тази година беше само веднъж. Бразилия е най-добре и откъм бюджет, защото в Южна Африка, Тексас или Австралия, където има подобни условия, финансовата част е много по-сериозна. Вече има и компании, които предлагат транспорт, а това е важно, защото най-големият ти проблем след такъв тип полет е като кацнеш на стотици километри в пустошта да се прибереш. Понякога е много забавно – след нетолкова дълъг полет от примерно 120 км може да те прибират 1000 км по черен път. Приключение е.


А рекордът за полет на България цел ли е?
- В България има пространство, има линия, условията могат да бъдат много добри и да имаме много часове за летене. Тази година беше направен рекорд 23 юни, което е близо до най-дългия ден. Излетели са от едно много смешно място – една наклонена нива. За да можеш да се вдигнеш от такова ниско място означава, че денят вече трябва да е тръгнал и да "пуши". Значи вече си изпуснал няколко часа. Мястото е западно от Добрич, т.е. губят се около 70 км от територията на България. Моята идея е да излетим близо до Тюленово. Има пътища, а и условията за летене са подходящи от много по-рано заради влагата от морето. Не е нужно да е толкова нагрято, а облаците нацъфтяват в 7-8 часа. Българският рекорд е направен от колега, който не е имал някакви големи амбиции и подготовка, с крило от среден клас. Даже не е ускорявал. Разходил се е приятно и лежерно до Враца, като е направил 324 км. Това показва, че спокойно може да се излети от Тюленово рано сутринта на лебедка и да се кацне някъде след Монтана или Видинско, което е 440 км и може да стане нов европейски рекорд.



Защо не ви се получават резултатите на световни и европейски първенства. Много по-различно ли е?
- Имам черна серия в последните си години. Досега един от основните фактори беше екипировката, защото моят партньор не произвеждаше моя размер крило. То трябва да е точен размер спрямо килограмите, защото иначе стои меко, не стои изпънато, а това ти дава по-малко точки. Години наред беше така, но понеже ми беше основен спонсор проявявах търпение и наблягах в друга посока – проекти, снимане на филми, пътуване. Тази година имах подходящото крило, но го получих 20 дни преди състезанието. Също така 30% от резултата е от кацането. А за да се научиш да кацаш перфектно и да не завършиш в инвалиден стол, трябва да тренираш над вода и да имаш рафт. В България няма как да излетя от планина или баир и да се озова над езеро, където да направя тази спирала и да кацна. Купихме си лебедка, но нямаме лодка. Тази година си купих рафт от Китай за хиляди долари. Беше три месеца блокиран на митницата във Варна. Това ме съсипа, защото мислех да се готвя сериозно за кацането. Но се оказа, че няма такъв артикул в списъка с продукти, които се внасят в България. Седмица преди да приключа с подготовката рафтът беше освободен с хиляди връзки и средства. В крайна сметка отидох в Испания, готвих се и само за 20 дни успях да наваксам с новите фигури, които навлизат в спорта. За догодина рафтът вече ми е в ръцете, крилото е моят размер, добро и конкурентно е. Всичко е в моите ръце.


Скокът ви от Айгер каква стойност имаше?
- Откакто започнах да се заглеждам по бейзджъмпинг си мислех дали ще мога да скоча някой ден. Без да се усетя стигнах до необходимото ниво. По-миналата година, когато исках да го направя, ме бяха изяли едни кучета – питбул и кавказка овчарка ме бяха хванали една сутрин за закуска и беше буквално борба на живот и смърт. Не можеш да си движа пръста три месеца и целият сезон отиде. Тази година година имах парашута, бяха подготвен, близо беше до световното първенство в Анси и реших да го направя в един кристално ясен ден. Айгер е като "Дисниленд" за такъв вид спортове. Беше нещо запомнящо се.


Весeлин Овчаров: Дойде времето да споделя красотата от летенето

© Веселин Овчаров, flytheearth.com


Бейджъмпинга интересува ли ви?
- Това е нещо, което за мен беше в началото летенето. Нещо, в което намираш вътрешен мир, не го правиш заради никой, няма нужда да го показваш. Не ми е професия, а хоби. Затова е много специално. Засега нямам амбициите да ставам уингсют (бел.ред. крило-костюм) пилот и да застрашавам себе си, но определено искам да съм достатъчно сигурен в това, което правя. Трябва да се правят много скокове в скайдайвинг среда, тренировки във въздушен тунел, за което все още не намирам средства. Аз официално не съм бейзджъмпър, защото не съм скачал от сграда, въпреки че съм скачал от мостове и скали. В София има една сграда, която става, но за кратък полет. А аз предпочитам тези скокове, в които развиваш около 200 км/ч и след отваряш парашута.


А какво ви предстои пред 2017-а?
- След толкова много години сбъдване на най-различни проекти и мечти назря и моментът да започнем да обръщаме внимание на социалния елемент. Да покажем на хората какъв ефект има летенето, защото е достъпно за всеки. Моите приятели във Франция са го въвели за хора в инвалиден стол. Това ме мотивира да покажем, че и в България има такава възможност да го споделим с хора с ограничени възможности, с всякакъв тип недостатъци, защото във въздуха всички сме равни.



Как ще се реализира този проект?
- Идеята ни е първо да се съберем на едно от добрите места за летене и да направим масово возене на тези хора с двигателни или зрителни нарушения. В България има комитет, който помага на тези хора и очаквам да се включат. Има деца, които печелят състезания с такъв тип увреждания. Искам да застана на тази кауза, да използваме съществуващата организация, за да им разкрием красотата на летенето. Идеята е все повече хора да се докоснат до летенето, защото е много достъпно и положително изживяване.


Лесно ли е, трудно ли е човек да започне да се занимава?
- Не се изискват специални качества, изисква се един вид желание да пробва. Защото за много неща съм бил с предразсъдъци, че не е за мен, че е опасно, че няма да се справя. После като пробвам се оказва тотално друга реалност. Така е и с летенето. Човек наистина трябва да го пробва. Няма негодни за летене, всички стават. Въпрос на вникване в материята. Много хора мислят, че е опасно и карат колата си бързо и си гледат телефона, което е много по-опасно. Мога да препоръчам да опитат. Има вече доста разработени школи и училища. Не са нужни много средства. Зимните спортове са по-скъпи. Когато човек се запали, винаги ще намери начин. България е едно от най-хубавите места за летене в Европа, а и в света. Прозорецът за летене е 7-8 месеца. Може да се практикува и през зимата. Средата е много подходяща и вярвам, че ще продължим този процес на развитие.


Весeлин Овчаров: Дойде времето да споделя красотата от летенето

© Георги Кожухаров


А кой е следващият голям спортен проект?
- Вече се концентрираме върху неща, които имат стойност за нас самите като спортисти, отколкото като зрелище. Не можеш да постигнеш зрелище без средства. Няма как да снимаме нещо епично, дори и над Еверест, ако нямаш екип и пари. Със съдействието на клуб "Адреналин" и Росен Касабов искаме да се вдигнем с техен балон над 6000 метра над Дунавската равнина и да пробваме отново този емоционален рекорд по инфинитити тъмблинг. Ако височината е под 6000 метра, ще се опитам да направя стотици завъртания назад. Ако имаме нужната височина ще пробвам да подобря нормалния рекорд за инфинити, което е много сериозно изпитание. Не се е правило от балон, температурата ще е ниска.


Как се скача от балон?
- Има два начина. Единият е крилото да увисне, да стъпиш на кошницата и да се метнеш. Това е много забавно и сме го правили много пъти, но от 6000 метра ще е малко по-деликатно, защото балонът няма да е толкова стабилен, всяко допълнително движение ти изразходва кислорода. Най-вероятно ще е сгънато в торба и аз ще вися през цялото време. На нужната височина дърпаш две кабелчета и торбата се отваря. Това е един грандиозен проект. Искаме да снимаме над Рилските езера, защото е много красиво и специално място. Естествено на първо място е тази инициатива за споделянето на спорта с хора с ограничени възможности. Ще се готвя повече за Световната купа. Имаме планове за полети в Пакистан, но зависи дали ще намерим бюджет.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7478 Неутрално

    Смелчага, но и тук трябват пари

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  2. 2 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    До коментар [#1] от "neut":

    Че те кьде ли не трябват..

  3. 3 Профил на p911
    p911
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Респект за упоритостта и желанието!

    Кадрите, които съм гледал са наистина са вдъхновяващи и показват, как няма граници пред авантюристичния дух в съчетание с напредването на технологиите.

    Успех, Весо!

  4. 4 Профил на p911
    p911
    Рейтинг: 418 Неутрално

    "Въпрос на вникване в материята. Много хора мислят, че е опасно и карат колата си бързо и си гледат телефона, което е много по-опасно. Мога да препоръчам да опитат."

    Дано повече хора се замислят над тези думи

    Life Is Not Measured By the Number of Breaths We Take, But By the Moments That Take Our Breath Away

  5. 5 Профил на californication
    californication
    Рейтинг: 283 Неутрално

    Респект Весо! Ти и Съни сте пример за това, което трябва да бъде всеки един от нас!

    Men are born to succeed, not to fail!
  6. 6 Профил на Stoyko Pavlov
    Stoyko Pavlov
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Велико е бате!!! сешсе





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK