Владимир Илиев: Медалът от голямо състезание е на един сантиметър разстояние

През януари Владимир Илиев спечели първия златен медал от европейско първенство в историята на българския мъжки биатлон

© LAP.bg

През януари Владимир Илиев спечели първия златен медал от европейско първенство в историята на българския мъжки биатлон



Владимир Илиев е един от най-успешните български биатлонисти - не само в последните години, но и в историята на българския мъжки биатлон. Той и Красимир Анев все по-често се намесват в битката между големите нации, а няколко пъти бяха на един изстрел от място на почетната стълбичка на световни първенства и в стартовете от Световната купа.


През януари Илиев спечели първия в историята на България златен медал от европейско първенство при мъжете, след като по-рано през сезона постигна личен рекорд в Световната купа - пето място. 29-годишният състезател от Троян, който е един от най-добрите ски бегачи в световния тур, вече все по-уверено се цели в място на подиума и чувства, че е все по-близо до медал от голямо състезание.


Миналата седмица той се прибра в България за пръв път от четири месеца насам след участието на световното първенство в Хохфилцен и 24 часа по-късно замина за световното първенство за военни в Сочи. В краткия промеждутък той отдали време, за да сподели пред "Дневник" своето мнение за настоящия сезон и отминалото световно, за предстоящата олимпийска година и за случващото се в биатлона като цяло.




Как оценяваш представянето си на световното първенство?


- Отчасти съм доволен. Бях малко уморен, не знам на какво се дължеше. Ще направим нужните анализи, за да не се повтаря. Може би дадох повече сили на европейското, имаше малко време за възстановяване, участвах във всички състезания и чувствам, че на световното не показах максимума от възможностите си. Все пак се получи много добро първенство на фона на голямата конкуренция, но, честно казано, очаквах малко повече от себе си.


Това, че почти не пропусна стартове през сезона, ли е причината?


- Не съм оценил още защо се получи така. Аз всяка година участвам в много състезания. Тази година обаче е много високо нивото и за да можеш да се мериш с най-добрите, трябва да си по-свеж на наш език. Факт беше, че не се чувствах на 100%. Ще се постарая догодина на олимпийските игри това да не се повтори и да покажа максимума от възможностите си.


Къде поставяш златния медал от европейското първенство?


- Като конкуренция световните купи са много по-сериозни състезания. Но в последните години стана традиция да участват доста силни състезатели и на европейското. Не е, както беше преди. За мен европейското беше етап, който трябваше да премина. Трябваше да спечеля този златен медал, защото бях готов да го направя няколко години по-рано, но не се получаваше. Считам го за добро постижение, а и е първа европейска титла в историята на българския мъжки биатлон. Оценявам го като една хубава стъпка към по-големия успех, в който съм се прицелил.


Който, предполагам, е медал от голямо състезание?


- Да, така да го кажем. Не съм много по прогнозите и поставянето на точни цели. В нашия спорт никога не можеш да предвидиш какво ще се случи. Колкото и да си подготвен, има много странични фактори, които могат в даден момент да повлияят. И то с години да не се получи.


Колко далеч си от медала и подиума?


- Доста са близко. В някои състезания съм просто на един сантиметър. На мен стрелбата винаги ми е била по-слабата част от беговата и много често ме разделя един изстрел от място в тройката. Да не кажа на всяка световна купа, но през кръг. Тази година поне четири-пет пъти бях на косъм дори от победата в определени ситуации на някои състезания. Въпрос на време е, но трябва още много да работим.


През този сезон Илиев записа личен рекорд в Световната купа - пето място

© Архив, Reuters

През този сезон Илиев записа личен рекорд в Световната купа - пето място


В кое състезание се усещаш най-близо до отличието?


- Всички дисциплини ги бягам с голямо удоволствие и нямам любима, но моите резултати и успехи говорят, че спринтът ми е най-сполучливата. Там са по-малко стрелби и ако се получат нещата, мога да спечеля медал.


Къде виждаш още потенциал за развитие?


- Винаги има потенциал за развитие. Просто като стигнеш такова високо ниво на бягане, каквото мисля, че сме постигнали, трябва да се търсят много малки елементи, за да се усъвършенстваш. Там говорим за секунди вече. Тактически и технически са много нещата в самото бягане. Вече трябва да се опипат тънките неща, грубата работа ние си я вършим винаги. Въпросът е да изпипаме по-фините неща, за да се доближим още до най-силните.


Трудно ли е да си българин в световния биатлон?


- За съжаление в последните години се оказва, че навсякъде е трудно да си българин. Винаги се гледа с друго око на малка държава като нашата. Но в биатлона винаги сме имали традиции - и при жените, и при мъжете преди доста години. Вече гледат по друг начин на нас, защото доста често се намесваме в челото, където винаги е възможно да се качиш на стълбичката. Явно опитът и някои други неща не ни достигат, но с годините ги изчистваме и показваме с резултатите, че всяка година израстваме. Надявам се да се получи един ден.


Каква е голямата разлика между вас и големите нации?


Най-голямата разлика са центровете, подготовката, финансите, разбира се. Те правят много разработки в много различни сфери. Ние нямаме такива възможности и пак сме конкурентоспособни откъм техническа част. В никакъв случай не сме по-зле от тях, но са много факторите, върху които имат по-голям финансов ресурс да работят. Ние - по-скромно, но някой път постигаме същите резултати, та понякога и по-добри.


Но като цяло всичко идва от центрове. Децата тренират много правилно, има много хубави условия, всеки град има стрелбище с ролбан за лятото, през зимата се обработват писти в много градчета. За съжаление в България много спортове загинаха и биатлонът е един от тях. Центровете се занемариха, почти няма център за подготовка. Зимата изобщо не е за препоръчване, защото пистите вече не се обработват, а стрелбищата са под всякаква критика. Ние затова цяла зима не се прибираме. Предпочитаме да сме в чужбина на хубави условия. Австрия, Италия, Германия, зависи за кое състезание се готвим. Лятото съм по-често в България.


С колко голям екип работи българският биатлонист в сравнение с големите нации?


- Различно е. Русия например чак прекаляват с персонала, има си хора за всяка една глупост. Норвегия също има голям състав, но е много по-компактен. Нашият персонал като за нашата държава според мен е нормален и достатъчен за стартовете от Световната купа. Имаме старши треньор, помощник-треньор, масажист, четирима ваксмайстори. Всеки ти помага и има длъжности, които изпълнява. Няма конкретни хора, които да отговарят за теб. Само при самото тестване на ски има конкретен ваксмайстор, който помага на конкретния състезател. Разпределяме се, за да няма изчакване и напрежение.


Голямата цел на Илиев е да стъпи на почетната стълбичка в голямо състезание

© LAP.bg

Голямата цел на Илиев е да стъпи на почетната стълбичка в голямо състезание


Как ти се струват в последните сезони подготовката, ските, ваксите? Доволен ли си от условията?


- Всяка година от последните се развиваме. Ваксмайсторите ни работят доста добре и това се вижда. В големия спорт не може да постигнеш добър резултат без екип, който да върши добра работа. За някои влизане в топ 10 не е голям резултат, но за биатлона е голям. Просто е невъзможно да го направиш без добър екип. Това се доказа и на световното с много големи състезатели като (Емил Хегле) Свендсен, който няколко пъти се оплака от ските. Дори да си най-добрият биатлонист в света, не ти ли вървят ските, много трудно би влязъл дори в първите 15. Всичко трябва да е перфектно. При нас мога да кажа, че всичко е перфектно на 98%. Разбира се, винаги има какво да се желае, но и големите отбори грешат.


Ще променяш ли нещо за олимпийския сезон?


- Да, ще трябва да се направят някои промени, но ще изчакам да свърши сезонът и малко да си почина психически, понеже в последните месеци всичко в главата ми е биатлон. Не съм мислил за нищо друго, не съм се прибирал вкъщи. Днес (миналия вторник - бел. авт.) се прибрах в България за пръв път от октомври. След като си почина, ще направим анализи, ще обмислим добрите и лошите неща от сезона, ще се постараем да изчистим грешките и да направим най-добрия план за олимпиадата, за да мога да се подготвя на още малко по-добро ниво.


Какво досега ти е куцало на олимпиади?


- Много са факторите. Първо, че и на двете олимпиади, в които участвах, ни сменяха треньора точно в олимпийската година. Това е голяма грешка. Ръководството на федерацията го разбра, естествено, но късно - пропиляхме две олимпиади. Тогава и като техническа част не бяхме подсигурени.


В нашия спорт, когато не те познават, никой не ти дава добри ски. Трябва да пробиеш малко, защото това е политиката на всички фирми. Те нямат интерес да дават ски на слаби състезатели. Тях ги интересува, като ти дадат нещо, да те виждат по телевизията и да правиш реклама. Тогава нямахме резултати и никой не ни обръщаше внимание. Ските наистина ни бяха по-лоши от останалите - говоря за самите ски, не като намазване или нещо друго.


С годините се подобриха нещата и резултатите започнаха да идват, вече нямаме този проблем. Но на предишни олимпиади беше много трудно за мен. Особено втората олимпиада я преживях много тежко. Беше тотално разочарование. Знаех каква е грешката, но нищо не можех да направя. Лошото е, че даваш години от живота си, за да се подготвиш за това състезание. Бях много разочарован, много мислех по въпроса. Но така е било писано... Надявам се на тази олимпиада, която може да ми е последна, да си покажа максимума.


Казваш последна. Мислиш ли вече отвъд биатлона?


- Да, всеки мисли. Аз обичам това, което правя, но просто има много време до олимпиадата след Пьонгчанг 2018 и няма как да предвидя отсега. Не казвам, че ще спра, но може след Пьонгчанг да се състезавам още две-три години, може и да са четири. Всичко зависи от резултати, от мотивация. Аз я имам засега, даже много ми е голяма мотивацията, но нищо не се знае.


Владимир Илиев заяви, че в националния отбор се работи на високо ниво, но проблемът на българския биатлон е липсата на центрове

© Associated Press

Владимир Илиев заяви, че в националния отбор се работи на високо ниво, но проблемът на българския биатлон е липсата на центрове


Колко време в годината не пипаш пушката и ските?


- Почти целият април ни е почивка, но около две седмици мога да си позволя да не се качвам на ските. След това почваме подготовката за следващия сезон. През летния сезон имаме една седмица пауза, в която можем да си отидем до вкъщи, а зимата в последните години не се прибираме по четири месеца. Като цяло личният ни живот е ужасен, но така е при всички професионални спортисти.


Имал си трудни моменти, условията не винаги са били добри. Мислили си някога да спреш с биатлона?


- Не съм мислил за отказване. Аз, ако съм искал, няма какво да го мисля. Усетя ли, че вече не се чувствам силен в това, което правя, сам ще взема това решение. Но пък не съм мислил какво бих правил след това. Това е болна тема на всеки един спортист, защото цял живот си правил едно нещо и после да отидеш в друга сфера е трудно. Особено в спорт като нашия. Някои мои колеги си тръгнаха с по една заплата в джоба - последната.


На последното държавно първенство имаше около 130 деца в най-малката възрастова група, но до националните отбори стигат около 20-ина състезатели при мъжете и жените. Къде се къса нишката?


- От условията е. Не че биатлонът не е популярен спорт. Все повече хора в България гледат биатлон. В световен мащаб интересът доста се увеличава. В Германия например обявиха, че биатлонът е станал най-гледаният зимен спорт и дори е изпреварил алпийските ски. В България обаче няма центрове и затова децата предпочитат да се занимават с нещо друго. В спортове като тениса има по-големи удобства, тренира се на топло, в надуваеми балони. Биатлонът е спорт, който практикуваш в сурови условия. Не винаги е слънчево, не винаги е топло.


А теб какво те е мотивирало през цялото време?


- Как да го обясня... Това е като в сърфа. Качваш се на една вълна и тя те носи. Когато бях малък, покрай нас минаваха състезателите, които тренираха в местния клуб. Видях, че стрелят с пушки, беше ми интересно какво правят и казах на майка ми, че искам да ме запишат да тренирам. Не съм от спортно семейство, сам се запалих. Хареса ми, а и още в първото си състезание взех медал, което за всяко едно дете и млад спортист е стимул да продължи. Тогава щастието да спечелиш медал е много по-голямо, отколкото сега. И така - от състезание на състезание, от медал на медал, започнах все по-често да печеля първи места и вълната ме понесе.


Илиев гледа с надежда към олимпиадата в Пьончан след разочарованията в Сочи и Ванкувър

© Associated Press

Илиев гледа с надежда към олимпиадата в Пьончан след разочарованията в Сочи и Ванкувър


Темата с допинга в биатлона стана доста гореща в последните месеци. Мартен Фуркад се обяви срещу целия руски отбор. Как виждаш ситуацията и какво си коментирате с останалите?


- С другите състезатели не коментираме тази тема. Не е приятна за никого. Но в днешно време контролът е толкова строг и след като не са те хванали, просто няма смисъл някой да се съмнява. Ние, българите, минаваме толкова често допинг контрол, а какво остава за големите.


Колко често минаваш допинг контрол?


- Не съм ги броил, но на всяка Световна купа ни взимат кръв, след европейското веднага дадохме проби за кръв и урина. След медал задължително те проверяват, през летния сезон има проверки, има доста извънсъстезателни тестове. Мен не ме притеснява, когато искат - да идват.


Въпросът е, че допинг контролът е толкова голям, че не виждам как може да измамиш. За мен не е сериозно да обвиниш едни хора по показанията на други хора. Всеки има право да говори каквото иска, но няма право да упреква състезател, който не е хванат с допинг. Има състезатели, които използват забранени вещества - във всеки спорт, не само в биатлона, но има и много състезатели, които не го правят и не заслужават такова отношение. Хората (руснаците - бел. авт.) тренират и работят като нас и като тези, които ги упрекват.


Има и нещо друго - в биатлона специално много от тези състезатели, които упрекват, взимат преимущество с астмата и т.н. изключение за терапевтична употреба. На тях им е позволено да използват законно вещества от забранения списък. Това обаче никой не го споменава, защото е неудобен въпрос за големите държави. Според мен, докато не те хванат, нямат право да те обвиняват и наказват.


Често се говори за конфликт между теб и Красимир Анев, че няколко пъти не сте се поздравили на подиума. Има ли проблем между вас?


- Не, няма проблем. Това са минали неща. Не мисля, че трябва да им се обръща внимание. Станало е недоразумение, но всичко е в миналото. Не съм го приел лично, не е никакъв проблем за мен. Имаме професионални отношения и няма нищо, което да е нередно във взаимоотношенията ни. Всичко е нормално.


    Ключови думи към статията:

    Коментари (7)
    1. Подредба: Сортирай
    1. 1 Профил на V. Uzunov
      V. Uzunov
      Рейтинг: 311 Неутрално

      Шапки долу за тези момчета!

    2. 2 Профил на hamiltonf
      hamiltonf
      Рейтинг: 5407 Весело

      Страхотно интервю! На Влади - само здраве и малко късмет!

      скоростен индекс "Y"
    3. 3 Профил на neut
      neut
      Рейтинг: 1655 Неутрално

      Откровено интервю. Искрено му желая успех, както и на целия отбор.

      In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
    4. 4 Профил на alieng
      alieng
      Рейтинг: 458 Неутрално

      фуркадчо да не е астматик и той горкият.

    5. 5 Профил на Georgi Yordanov
      Georgi Yordanov
      Рейтинг: 679 Неутрално

      Сърдечни поздрави и поклон пред постиженията на тези юнаци!!!
      Много успехи занапред с най-вече здраве!

      Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
    6. 6 Профил на franklin
      franklin
      Рейтинг: 1608 Весело

      Браво, Влади! Здраве и много успехи!

      "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
    7. 7 Профил на kalingeorgiev
      kalingeorgiev
      Рейтинг: 341 Весело

      "Каква е голямата разлика между вас и големите нации?"

      Ми нашите не са астматици и нямат дефицит на вниманието...предполагам, че това е голямата разлика...

      Загниваща РУСИЯ: https://youtu.be/LslDx7X3gLE




    За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK